Решение № 14557 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14879/2018 г.

Решение № 14557 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14879/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. срещу решение № 5710/10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5040/2018 г. по описа на Административен съд – С. град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3 СП/Д-С-СЛ/1473 от 25.10.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – С., потвърдена с Решение № 22-РД06-0077/11.04.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С.-град. П. съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - директор на дирекция "Социално подпомагане" – С., гр. С., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за законосъобразни и обосновани, като кореспондиращи изцяло с доказателствата по делото. Иска се оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, за което предлага да се остави в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 3 СП/Д-С-СЛ/1473/25.10.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – С., гр. С., с която е отказано на М. П. отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2017/2018 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. на министъра на труда и социалната политика (МТСП), поради наличие на недвижима собственост поземлени имоти в с. Ч., придобити чрез договор за доброволна делба, като същите могат да бъдат източник на доходи и не се считат за вещи за обичайно потребление по смисъла на параграф 1, т. 7 от ДР на ППЗСП. След обжалване по реда на чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), горната заповед е потвърдена с решение № 22-РД06-0077/11.04.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С.-град. В. основа на приложена справка за лицето от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. И. за периода 01.01.1992 г. до 19.10.2017 г., първоинстанционният съд приема за установено, че през 1998 г. чрез договор за доброволна делба оспорващата придобива ливада в размер на 2, 400 дка в с. Ч.. Цитираният имот е изключителна собственост на жалбоподателката. Въз основа на справка в Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. И. и гр. С. е констатирано, че на 09.11.2015 г. оспорващата е извършила доброволна делба, съгласно която г-н Захариев става изключителен собственик на част от поземлени имоти в с. Ч. и апартамент в ж. к. Д.. На 20.11.2001 г. чрез Договор за доброволна делба 2001 г. г-жа Пенчева придобива поземлени имоти в с. Ч., част от които през 2010 г. са дарени на Б. Й.. През 1998 г. чрез договор за доброволна делба жалбоподателката придобива ливада в размер на 2, 400 дка в с. Ч.. При преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд обосновава извод досежно възможността притежаваните недвижими имоти да бъдат източник на доходи за касатора, тъй като в предходен период са били отдавани под аренда. Съотнасяйки установената фактическа към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че административният орган правилно отказва търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗСП, предвид констатираната пречка, изразяваща се в неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Изложени са мотиви, съобразно които за възникването на право на социална помощ едно от изискванията на горната норма е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Обжалваният пред касационната инстанция съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. От първоинстанционния съд, т. е. инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива, са събрани относимите към казуса доказателства. Надлежно и аргументирано са обсъдени и анализирани релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Извършен е цялостен контрол относно законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната незаконосъобразност. Правото на целева помощ за отопление възниква за лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на кумулативно предвидените допълнителни условия по чл. 10 и 11 ППЗСП. Според правилото на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на обитаваното от тях жилище, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Подзаконовата норма на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, която допуска социалните помощи да се получават, само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от СК. В случая е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. на МТСП. Наличието на правото на собственост в патримониума на оспорващата върху гореописаните недвижими имоти детерминира възможността й да се сдобие с допълнителни доходи, като отдаване под аренда. В нормативната уредба не е предвидено изискване от притежаваната недвижима собственост и/или идеални части от нея реално да се получават доходи, а само обективно да е възможно получаването им. Липсва и разпоредба относно размера на получаваните доходи. Предвид горното, наведените от касатора доводи във връзка с представената Служебна бележка за необработване от арендатор на земеделската земя в с. Ч. са правно ирелевантни. С оглед на изложеното, административният орган правилно отказва търсената целева помощ за отопление, предвид констатираната пречка– неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, което е императивно и неговото наличие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставяне на исканата помощ – т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление. Предвид горното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,