Решение № 516 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6092/2007 г.

Решение № 516 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6092/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № I* на 05.07.2007 г. по в.гр.д. № 883/2006 г., с което е оставено в сила решение № 2 от 02.06.2006 г. по гр.д. № 1084/2005 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне предявения от З. Л. Д. ЕГН ************, Л. Г. П. ЕГН**********, В. Г. П. ЕГН **********, З. Я. Н. ЕГН **********, Л. Я. Г. ЕГН ********** всички със съдебен адрес гр. Б., ул. "Г" № 18, ет. 3 адвокат Г иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу М. на в. р. /МВР/, гр. С. за прогласяване нищожност на сключен договор за покупко-продажба от 22.06.1976 г. поради липса на основание. Недоволни от въззивното решение са касаторите /ищци/, представлявани от адвокат Г от АК- Б., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ като считат, че е постановено в нарушение на процесуалните правила, а поради нарушение на материалния закона е неправилно и е необосновано - чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), чл. 26 ЗСГ (отм.) във връзка с чл. 73 - 75 НДИ. Претендират за направените по делото разноски пред всички инстанции. Процесуалният представител адвокат Г от САК поддържа касационната жалба. Ответникът по касация - МВР гр. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният договор от 22.06.1996 г. е резултат от законосъобразно проведена процедура за продажба в полза на държавно учреждение по реда на чл. 26 ЗСГ (отм.) в редакцията на закона до 1988 г. във връзка с чл. 73 - 75 НДИ. Взето е предвид, че оспорената сделка е каузална и типичното основание за нейното сключване от страна на купувача е валидно придобиване на правото на собственост при което целената правна промяна при сключването-получаване на парична престация е постигната. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Макар и пространни мотивите на обжалвания съдебен акт са вътрешно противоречиви - въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора не е отделила спорното от безспорното. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) е следвало да се обсъдят събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като се използват законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. не е отговорено на въпроса какво е станало с отчуждаването, има ли завършена и към кой момент отчуждителна процедура за процесния имот - уместно е да се приложи преписката, за да се съобрази защо след отчуждаването по Р № 4* с което ефектът е постигнат - имотът е продаден /няма какво да се прехвърля/ и с оглед наведеното основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на сделката от 22.06.1976 г. поради липса на основание за сключването й. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени като делото се върне за ново разглеждане по съществото на спора от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение