Решение № 12498 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ОГЛ Фууд трейд лебенсмителфертиб ГмбХ срещу решение 5255/16.05.2024 г., постановено по адм.д. 3565/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение РТД 3000-545/05.03.2021/32-74894 г. на директора на ТД Тракийска в Агенция Митници. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на ТД Митница Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 28.03.2020 г. в митническо бюро Свиленград е регистрирана митническа декларация с MRN 20BF03010014627R7 с вносител OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление с произход Република Турция, пресни зеленчуци, в това число пресни домати, тип кръгъл червен стока 4. В момента на подаване на митническата декларация, за доматите е декларирана митническа стойност в размер на 14 933, 79 лв., преизчислена в евро/кг на 94. 69 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия за датата 28 март 2020 г. стандартна вносна стойност за домати с произход от Република Турция е 69.6 евро/100 кг. При съобразяване на чл. 75, параграф 2 от делегиран Регламент (ЕС) 2017/891, вносителят е представил обезпечение в размер на 4699, 92 лв., доколкото декларираната вносна митническа стойност е по-голяма с повече от 8% от определената за деня стандартна вносна стойност. На 29 март 2020 г. немското дружество е уведомено, че следва да представи доказателства, че процесната стока е реализирана на пазара на Европейския съюз при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. Обезпечението за стоката е внесено в пълен размер. От дружеството са представени доказателства, след проверката на които е установено, че представените фактури за последваща продажба сочат, че доматите са продадени на цена от 95 евро/100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока, с декларирани разходи в митническата декларация, изчислени на 105, 56 евро/100 кг. При съобразяване на това обстоятелство, митническите органи са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията за освобождаване, като внесеният депозит за стоката в размер на 4699, 92 лв. следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от делегиран регламент (ЕС) 2017/891. С издадения административен акт е отказано да се освободи представеното обезпечение, същото е задържано за плащане на дължимото вносно мито, определено е допълнително задължение за ДДС в размер на 148, 66 лв., определена е дължимата лихва. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена като неоснователна. Изводите си първоинстанционният съд е обосновал с решение на Съда на Европейския съюз от 21 септември 2023 г. по дело С-771/21 г. Първоинстанционния съд е приел, че не се спори по отношение на това, че декларираната договорна стойност на процесните стоки е по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, че внесената партида е била продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз, че вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че процесната стока е била освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, като вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати. Приел е, че преценката за доказване на условията за освобождаване на обезпечението, съответно за основанията за отхвърляне на декларираната договорна стойност на внесената стока следва да се извърши според това дали представените от вносителя документи по чл. 75, параграф 5, алинея 4 от делегиран регламент (ЕС) 2017/891 са достатъчни, за да потвърдят достоверността на тазии стойност. Съдът е обосновал изводите си с обстоятелството, че съобразно решението на Съда на Европейския съюз вносителят трябва да докаже не само, че продажбата на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на партидата потвърждават правилното определяне на посочените цени. Съдът е приел, че в съответствие с чл. 75, параграф 5 от делегирания регламент, вносителят трябва да представи на митническите органи освен фактурата, всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от съответната партида, включително документите, свързани с транспорта, обработката и съхраняването на съответната партида. Първоинстанционният съд е приел, че съобразно решението на Съда на Европейския съюз, когато представените от вносителя документи, посочени в чл. 75, параграф 5, ал. 4 са достатъчни да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят не може да бъде задължен да представя и писмен договор, който го обвързва с износителя, или еквивалентен документ, в който се посочва цената, по която е закупена внесената партида. Съдът е приел, че в процесния случай освен фактурата, от вносителя са представени фактури за транспорт на стоката до територията на Европейския съюз и транспорт след въвеждането й в Европейския съюз, международна товарителна за автомобилен превоз на товари, износна митническа декларация, извлечения от счетоводни сметки за отразяване на осъществения внос и извършените продажби. Приети са отчетните регистри на търговското дружество справки декларации, дневници за покупки и продажби, доказателство за плащане на цената. Формиран е извода, че представените документи не потвърждават наличието на договорно правоотношение между турския доставчик и дружеството вносител за доставки на стоки по цена, съответстваща на декларираната. Приел е, че представените от вносителя документи се отнасят до транспорта на стоката, последващата й продажба на митническата територия на Европейския съюз, както и за обстоятелствата, при които е продадена на по-ниски цени след вноса. Приел е, че посочените документи не съдържат данни за цената, на която е закупена внесената стока и не удостоверяват релевантните елементи на договорното правоотношение с износителя, поради което не са достатъчни да удостоверят достоверността на декларираната договорна стойност на стоката. Решението е правилно. В регламент (ЕС) 4308/2013 са дефинирани основните принципи, заложени при формиране на политиката на Европейския съюз по отношение на селскостопанските продукти, включително и правилата при търговия с трети страни и формирането на вносните мита. Спрямо някои продукти от сектора на плодовете и зеленчуците се прилага системата на входните цени, в това число и доматите. Съгласно тази система, вносът им не се облага с единна ставка на митото, а с различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност. Не е било спорно между страните в производството пред първоинстанционния съд, че към датата на приемане на митническата декларация 28 март 2020 г., при внос на пресни домати с произход от Република Турция, ставката на митото е следната при декларираната митническа стойност от 94, 69 евро/100 кг. за стока 4 пресни домати, митото е 0% +0 евро/100 кг., при определена от Европейската комисия стандартна вносна стойност от 69, 6 евро/100 кг. за домати с произход от Република Турция митото е 0%+29.8 евро/100 кг. Съгласно чл. 181, параграф 2 от регламент (ЕС) 4308/2013 г. комисията с делегирани регламенти въвежда правила, с които да гарантира ефикасността на системата на входните мита чрез проверка на достоверността на декларираната стойност. За целта декларираната от вносителите цена се сравнява със стандартната вносна стойност, в резултат на което може да се иска представяне на обезпечение. Актът, приет от Европейската комисия на основание чл. 181 от регламент (ЕС) 4308/2013 г. е делегиран регламент (ЕС). Практическото прилагане на правилата за определяне на митата на стоките, към които се прилага системата за входните цени предвижда, че зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална, а именно колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова по-ниско е митото, и обратното. При съобразяване на това обстоятелство, ако вносител декларира цена, която е по-висока от стандартната вносна стойност, следва да представи обезпечение, като задължението за представяне на обезпечение възниква, ако декларираната вносна стойност е по-висока от стандартната вносна стойност с повече от 8%, какъвто е и процесния случай. Правилно първоинстанционният съд е приел, че делегиран регламент (ЕС) 2017/891 регламентира правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като съгласно чл. 75, параграф 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 процента от фиксираната ставка, изчислена от комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл. 181, параграф 2 от регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за пускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция, която е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в процесния случай вносителят е определил митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което за него е възникнало задължението за доказване при условията на чл. 75, параграф 5, алинея 4 и 5 от делегирания регламент. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, съобразени и с решението на Съда на Европейския съюз, че обстоятелствата, изключващи приемането на декларираната митническа стойност са три тази стойност да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса на стоката, определена от Европейската комисия, партидата да е продадена на загуба, които не е рентабилна търговска практика и икономическият оператор да не е представил необходимите документи, доказващи реалността на търговските операции и достоверността на декларираната стойност. Правилно първоинстанционният съд е определил като обстоятелство, което не е било спорно това, че декларираната договорна стойност на партидата стоки е по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия. Правилно като безспорно обстоятелство е определено и това, че внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз. При съобразяването на тези обстоятелства, които не са били спорни между страните, правилно е формиран изводът на първоинстанционния съд, че преценката за доказване на условията за освобождаване на обезпечението следва да се извърши съобразно това дали представените от вносителя документи по чл. 75, параграф 5, алинея 4 от делегирания регламент са достатъчни, за да потвърдят достоверността на тази стойност. Преценката на това обстоятелство е извършена от първоинстанционния съд правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че представените документи се отнасят до транспорта на стоката, последващата й продажба на митническата територия на Европейския съюз, относно продажбата на по-ниски цени след вноса й. Представените документи не съдържат данни за цената, при която е закупена внесената партида стоки и не удостоверяват релевантните елементи на договорното правоотношение с износителя, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че не са достатъчни да установят достоверността на декларираната договорна стойност на стоката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че вносителят не е осъществил доказването по смисъла на чл. 75, параграф 5, ал. 5 от делегирания регламент, съгласно който, за да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в алинея първа, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Тази съдебна инстанция съобразява т. 81 от решение на Съда на Европейския съюз, съгласно което, доказателството, което следва да се представи от вносителя се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза. Съобразяването на т. 81 от решението на Съда на Европейския съюз, с оглед на обстоятелството на представени от вносителя документи, свързани само с транспорта на стоката, последващата й продажба на митническата територия на Европейския съюз, обстоятелствата, при които е продадена на по-ниски цени след вноса. Представените документи не съдържат данни за цената, на която е била закупена внесената партида и не удостоверяват релевантните елементи на договорното правоотношение с износителя. Тези изводи са в съответствие с т. 85 от решението на Съда на Европейския съюз, съгласно което няма пречка, ако документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена въпросната партида. В тази връзкка, неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за несъответствие на първоинстанционното съдебно решение с диспозитив 2 от решението на Съда на Европейския съюз. Тази съдебна инстанция не може да определи като правилно разбирането на жалбоподателя, че за да обоснове правото на митническите органи да оспорят декларираната стойност на партидата внесени стоки, в решението си Съдът на Европейския съюз въвежда допълнително условие тази договорна стойност да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от комисията с повече от 50%. Такава разлика с повече от 50% е относима и е била установено обстоятелство по спора, по който е било отправено преюдициалното запитване пред Съда на Европейския съюз. Това е разлика, която е била установена за конкретния случай. В тази връзка и съобразно т. 90 от решението на Съда на Европейския съюз, разлика в цените, като констатираната в случая има се предвид конкретния случай, между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на на тази декларирана договорна стойност. В този смисъл е и диспозитив 3 от решението на Съда на Европейския съюз, съгласно който член 75, параграф 5 от делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност, митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от европейската комисия, без посочване на обстоятелството, че критерият за значително по-висока стойност следва да бъде 50%. От събраните по делото доказателства, а именно изслушаната по делото съдебна експертиза се установява обстоятелството, правилно отразено и в касационната жалба, че декларираната договорна стойност на процесните стоки надхвърля с 36% стандартната вносна стойност, определена от Европейската комисия. В тази връзка се съобразява обстоятелството, че ако вносната стойност е по-голяма с повече от 8% от стандартната вносна стойност, чл. 75, параграф 2 от делегирания регламент във връзка с чл. 148 от регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква вносителят да представи обезпечение. При съобразяване на тези обстоятелства следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, което е основателно, като следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК