Решение № 1943 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2016 г.

Решение № 1943 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от с. Ю., община М., област С. З., подадена чрез адв. Стойчев, срещу решение № 14 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 148/2015 г. от Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата против отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 24/112/08025 от 05.11.2012 г. обективиран в заповед № 03-260ЧРД/4 от 09.01.2015 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Х. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - С. З., чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С. З. е образувано по жалба на М. М. К. против отказ за изплащане на второ плащане по договор 24/112/08025 от 05.11.2012 г., постановен от директора на ОД на ДФЗ - Х. и обективиран в Заповед № 03-260ЧРД/4 от 09.01.2015 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност и в предвидената от закона писмена форма. На следващо място съдът е констатирал, че при постановяването на актът не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. От данните по делото и назначената по делото експертиза съдът е констатирал, че икономическият размер на стопанството е 2.99 икономически единици, който е под законовия минимум от 4 икономически единици, с оглед на което законосъобразно е отказано изплащане на второ плащане по договор 24/112/08025 от 05.11.2012 г. Настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения в посока нищожност на оспорената Заповед № 03-260-РД/4 от 09.01.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ - Х. По делото е приложена заповед № 03-РД/1869 от 07.05.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която в две точки същият делегира конкретни правомощия на директорите на Областните дирекции на Д. фонд "Земеделие", включително и това да вземат решения при одобрение/отказ, и съответно да издават заповедите за одобрение/отказ на заявленията за финансово подпомагане по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Заповедта е издадена на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие". Съгласно посочената разпоредба от Устройствения правилник, "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност". Ето защо, възможността за делегиране на права произтича от нормативен акт, поради което обжалваната пред Административен съд - С. З. З. № 03-260-РД/4 от 09.01.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Х. на Д. фонд "Земеделие" се явява издадена от компетентен по материя, по място и по степен административен орган, поради което заповедта не е нищожна. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 9. ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., допустими за финансиране са кандидати, чиито общ икономически размер на земеделското стопанството е не по-малко от 4 икономически единици по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на същата Наредба. В конкретния случай настоящият състав кредитира изводите на първоинстанционния съд, че икономическият размер на стопанството е 2.99 икономически единици. Този извод се подкрепя от назначената по делото експертиза и данните обективирани в контролния лист за проверката на място, която е проведена от административния орган. Така установения размер на стопанството е под законовия минимум от 4 икономически единици, с оглед на което законосъобразно е отказано изплащане на второ плащане по договор 24/112/08025 от 05.11.2012 г. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваната Заповед № 03-260-РД/4 от 09.01.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Х. на Д. фонд "Земеделие". Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответника. Искането за разноски по делото е основателно за сумата от 500 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (в приложимата редакция към момента на предевяване на искането - преди изменението обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,