Решение № 250 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 123/2010 г.

Решение № 250 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 123/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. И. К. против решение № 6 от 20.01.2010 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 405/09 г. Жалбоподателят счита, че съдът не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на фактите и проявените критичност и съжаление. Наред с това намира за ненужно приложението на чл. 24 НК, тъй като целите по чл. 36 от НК биха могли да се постигнат с ефективното изтърпяване на общо определеното наказание по правилата на съвкупността. При тези аргументи иска да се намали размера на всяко от наказанията лишаване от свобода за отделните престъпления и да се отмени приложението на чл. 24 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 6 от 20.01.2010 г. по в. н. о. х. д. № 405/09 г. Варненският апелативен съд е потвърдил присъда № 68 от 28.09.2009 г. по н. о. х. д. № 170/09 г. на Силистренския окръжен съд, с която подсъдимият Д. И. К. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК на наказание от три години лишаване от свобода, както и за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил на три години и шест месеца. Постановил е подсъдимият да го изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец М. Е. С. сумата от 304,16 лева, а на гражданския ищец Д. Р. И. сумата от 140 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимия е оставил разноските, направени по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на производството, протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът е индивидуализирал наказанията при условията на чл. 58а НК в съответствие с конкретната тежест на всяко отделно престъпление и съвкупността от данни, характеризиращи неблагоприятно личността на подсъдимия, в т. ч. множество осъждания, извън правната квалификация на престъплението грабеж. Самопризнанието на подсъдимия е предпоставка за съкратеното съдебно следствие, поради което не може да бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство. Упрекът в този аспект на жалбоподателя е неприемлив. Няма основание да се отмени и приложението на чл. 24 от НК. Съобразявайки последователно и упорито осъществяваните престъпни посегателства срещу собствеността на гражданите, съдът законосъобразно е приел, че подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност и общото наказание по съвкупност няма да постигне целите по чл. 36 НК, поради което се налага увеличаване с шест месеца на лишаването от свобода. С оглед липсата на допуснато нарушение, решението на Варненския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК