Решение № 12517 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 689/2009 г.

Решение № 12517 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 689/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Димитрова Пиличева от гр. Пловдив срещу решение № 1053 от 23.10.2008 г., постановено по адм. дело № 552/2008 г. от АС-Пловдив. В жалбата се обосновават твърдения за неправилност вследствие нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Ответникът - Национален осигурителен институт, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Процесуалният представител на ВАП намира касационната жалба за основателна, за което излага подробни съображения в съд. заседание. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС-Пловдив е отхвърлил, като неоснователен, искът на Петя Пиличева срещу НОИ, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със съдебно решение от 6.07.2007 г. постановено по гр. дело № 240/2007 г. Районен съд Пловдив е осъдил НОИ, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Петя Пиличева сумата от 334. 05 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на издаден незаконосъобразен административен акт - отказ на ръководителя на НОИ-Пловдив да изплати полагащите й се обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 1.03.2003 до 1.10.2003 г., отказ отменен с решение № 274 от 21.03.2006 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. дело № 954/2005 г., както и 115 лв. разноски по делото. Сочи се, че претенцията на ищцата е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- причинени й страдания, тормоз и притеснения от страна на служителите на териториално поделение на НОИ- Пловдив, в продължение на четири години, като исковата сума е за 50 000 лева. За да отхвърли искът като неоснователен първоинстанционният съд приема, че не е осъществен изцяло фактическия състав на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - не са установени конкретни действия, респективно бездействия на длъжностни лица, причинили сочените вреди на ищцата в този четиригодишен период ; за невъзможно, поради недоказване, да се определи по справедливост размерът на търсеното обезщетение. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на този закон се разглеждат исковете на гражданите за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Само по себе си несвоевременното плащане (или отказът да се изплати част от присъденото със съдебното решение обезщетение) на суми по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, не може да се квалифицира като изпълнение (неизпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно решаващият съд е преценил, че в случая Пиличева е следвало да докаже, че конкретни длъжностни лица, с конкретно проявление (действие или бездействие) - са причинили "тормоз" - и прякото му проявление е довело до външно изразено състояние на Пиличева, носещо й страдание и притеснение. Както правилно сочи съда, доказателства в тази насока липсват, поради което изводите му са правилни и законосъобразни и се подкрепят и от настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,