Решение № 9036 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4215/2015 г.

Решение № 9036 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4215/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на М. Г. В. от град С. срещу заповед № РД-15-1026/13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на служителката е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг V - старши и е заемала длъжността "началник на отдел" "Здравеопазване на животните" в дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните". С оспорената заповед органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на М. Г. В. Като правно основание е посочен чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с ПМС № 394/11.12.2014 г. /обн. ДВ бр. 103/2014 г./ и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 13.12.2014 г. Съобразно приложените по делото длъжностно и поименно разписание, в сила от 05.12.2104 г. дирекцията се е състояла от три отдела с обща численост 22 щатни бройки, с директор и три отдела: отдел "Безопасност на храните" - 7 щ. бр.; отдел "Здравеопазване на животните" - 8 щ. бр. и отдел "Одит и верификация на официалния контрол" - 6 щ. бр. С. У. правилник на министерството на земеделието и храните в редакцията му от 18.10.2014 г. специализираната администрация е била организирана в 12 дирекции с обща численост 372 бр. С промяната на устройствения правилник в сила от 13.12.2014 г. дирекциите в специализираната администрация са увеличени на 15, а общата численост в тях на 380 бр. Дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните" е премахната като е създадена дирекция "Политики по агрохранителната верига", която поема основните функции на закритата дирекция, като са добавени и нови. Видно от приложените по делото длъжностно и поименно разписание, в сила от 13.12.2014 г. е, че дирекция "Политики по агрохранителната верига" се състои от три отдела с обща численост 21 щатни бройки: отдел "Безопасност на храните" - 6 щ. бр.; отдел "Здравеопазване на животните и здраве на растенията" - 8 щ. бр. и отдел "Одит и верификация на официалния контрол" - 6 щатни бройки. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се приема като компетентно от съда, съгласно която отделите в Дирекция "Здравеопазване на животните и безопасност на храните" (ЗЖБХ) са били 3 и в момента пак са 3, като длъжностите в тях са били 22, а са останали 21, но е създаден нов отдел "Здравеопазване на животните и здраве на растенията" (ЗЖЗР). В двата отдела "Безопасност на храните" (БХ) и "Одит и верификация на официалния контрол" (ОВОК) няма сходни функции с тези, изпълнявани от жалбоподателката. В отдел "Здравеопазване на животните и здраве на растенията" е вакантна бройката за длъжността "началник отдел". Според вещото лице, във функциите и задачите, залегнали длъжностната характеристика на жалбоподателката се констатират в незначителна степен в длъжностните характеристика на началник отдел "Безопасност на храните" и началник отдел "Одит и верификация на официалния контрол". С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., при спазване на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с целта на закона и с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства е установено, че присъщите за длъжността функции са запазени, но е намален броят на служителите, на които е възложено изпълнението на тези функции. В случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени обаче е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при преструктуриране на администрацията, без да е намалена числеността й да се премахнат първо бройките, които не са заети, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по-малко служители на съответната длъжност. В случая това не е направено - налице е вакантна позиция за длъжноста "началник на отдел", като след съкращението отново е вакантна длъжността "началник на отдел "Здравеопазване на животните и здраве на растенията". След като жалбоподателката е изпълнявала длъжността "началник на отдел "Здравеопазване на животните", независимо от различията в длъжностните характеристика на двете длъжности, органът по назначаване е длъжен да запази квалифицираните служители. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, за да е налице съкращение в щата следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания не са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващият съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК). В конкретния случай щатните бройки за длъжността "началник на отдел" не са намалени, тъй като в дирекцията са запазени три отдела, с променени наименования, но не е налице една от кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно - длъжността на жалбоподателката не е съкратена като нормативно определена позиция, още повече, че една от трите длъжностите "началник на отдел" е свободна към датата на прекратяване на служебното правоотношение на Василева. По този начин е нарушен и принципа, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателката са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата, без да се намалява общата численост на администрацията е следвало да се предприеме с премахване на щатни бройки, които са вакантни. Действително за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителката, чиято длъжност се съкращава с друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин. В случая от работа е съкратен квалифициран служител, като са запазени бройки, които не са заети и чиито функции реално не се осъществяват, още повече, че е налице увеличаване на броя длъжности в специализираната администрация. Нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна. Посочените нарушения на материалния закон обосновават постановяване на оспорената заповед в противоречие и с целта на закона, тъй като действията на органа не са насочени към оптимизиране на работата чрез осъществяване на дейността от по-малко, но по-квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служители. Това е още едно основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед. С оглед изхода на делото следва да бъде осъдено Министерството на земеделието и храните да заплати на М. Г. В. направените по делото разноски в размер на 200 лева - възнаграждение за вещо лице. Доказателства за адвокатско възнаграждение не са представени по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,