Решение № 5299 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2019 г.

Решение № 5299 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила Определение № 5947/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 9704/2018 г. по описа на Административен съд С. – град, потвърдено с Определение № 13697/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13461/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение. В искането за отмяна (наречено иск за отмяна) С. А. посочва, че същото е с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди, че представените нови писмени доказателства са от съществено значение за изхода на правния спор и счита, че определението, чиято отмяна иска, е в противоречие с по – рано постановените Определение № 7029/06.11.2018 г. по адм. дело № 6735/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, както и с Решение № 7452/10.12.2018 г. по адм. дело № 8360/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. О. – главният секретар на Министерство на културата не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. След преценка на приложените към искането писмени доказателства и като съобрази наведеното правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК, съдът приема следното: Установява се, че с Определение № 5947/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 9704/2018 г. по описа на Административен съд С. – град, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил жалбата на С. А. против решение № 97–00-44/07.08.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, с което на основание чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 1, 3, 5 и т. 6 от АПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е прекратено производството по заявление вх. № 97–00-44/25.07.2018 г. за достъп до обществена информация. Административният съд се е произнесъл по същество на подадената жалба против административния акт, като е приел, че решението е издадено от компетентен орган – главния секретар на Министерство на културата, който е надлежно упълномощен от министъра на културата за издаване на решение за предоставяне на достъп или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, в предписаната от закона форма, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, същият е съобразен с материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона. С Определение № 13697/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13461/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение е оставено в сила определението на административния съд. В случая част от представените нови писмени доказателства представляват формирана съдебна практика, с които искателката Ангелова установява, че по адм. дело № 6735/2018 г. Административен съд С. – град е отменил по нейна жалба изричен отказ за разглеждане по същество на подаденото заявление за достъп до обществена информация с вх. № 97 – 00 – 24/16.05.2018 г., обективиран в решение изх. № 97 – 00 – 24/08.06.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, а по адм. дело № 8360/2018 г. по описа на Административен съд С. – град съдът е обявил за нищожно решение № 97 – 00 – 29/27.06.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, тъй като административният орган не е представил доказателства за своята компетентност. Също така, с решение изх. № 97–00–70 от 27.11.2018 г. главният секретар на Министерство на културата предоставя на С. А. заповед № 09 – 241/01.07.2004 г. на министъра на културата за временно изнасяне от страната на експонатите за изложба "Траките. Златното царство на Орфей". С писмо изх. № РД–44–135/11.12.2018 г. на директора на Националния исторически музей (НИМ), й е отговорено, че няма нарочно разрешително за изнасяне на Панагюрското съкровище на изложбата в Испания през 1988 година. С друго писмо изх. № РД – 44 – 136/13.12.2018 г. също издадено от директора на НИМ, на Ангелова е предоставена информация относно изнасянето на Панагюрското съкровище на изложба в Япония през 1994 година. Със заповед № 1083 от 18.12.2018 г. на директора на Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките, на С. А. и на осн. чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е разрешен в пълна степен, безплатен достъп до заповед № РД–09–98/24.03.2004 г. на министъра на културата за организиране на изложба "Траките. Златното царство на Орфей", в гр. Б., Германия през 2004 година. Според текста на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото и на предвидените в чл. 239 от АПК основания. От фактите по делото и представените писмени доказателства не се установява наличие на посоченото от страна на искателката основание за отмяна на влезлия в сила съдебния акт. В случая като основание за отмяна изрично е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК, съгласно който текст актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретната хипотеза като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК се сочат съдебни актове по формирана съдебна практика, относно други заявления за достъп до обществена информация, които са подадени от Ангелова до Министерство на културата. Видно от съдържанието на цитираните по – горе актове на АССГ, същите касаят фактическа обстановка, която е различна от установената по адм. дело № 9704/2018 г. по описа на Административен съд С. – град. О. решения на главния секретар на Министерство на културата, на директора на Национален археологически институт с музей - Българска академия на науките и писмата на директора на НИМ, с оглед на изтъкнатите в тях обстоятелства, също не могат да се преценят като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Цитираната разпоредба касае непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като определението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Върховният административен съд се е произнасял, че нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото, като правото да се иска отмяна по чл. 239, т. 1 АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен процес. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, при наличието, на които искателят има право на отмяна на съдебния акт. В искането за отмяна С. А. по същество излага и доводи, които сочат на касационни отменителни основания и се оспорва влязлото в сила съдебно определение, което е недопустимо в извънинстанционното производство по чл. 237 АПК. По така изложените съображения, след като не е налице соченото основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, искането на С. А. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, втора колегия