Решение № 1232 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2022 г.

ВАСПето отделение05.02.2024 г.докладчик т Виолета Главинова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 4590/05.07.2022 г. по административно дело 7137/2021 г. на Административен съд София- град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за нищожен отказ с протоколно решение 1/12.05.2021 г. на Комисия, назначена със заповед 3-64/05.05.2021 г. на изпълнителния директор на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания ЕАД гр. София, В. Шиваров да бъде допуснат до участие в конкурс за заемане на академична длъжност доцент в научна специалност Хематология и преливане на кръв за нуждите на Консултативно-диагностичния блок към СБАЛХЗ ЕАД, гр. София.

ОСЪЖДА Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания ЕАД гр. София, да заплати на В. Шиваров сумата от 2130 /две хиляди стои и тридесет/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Шиваров срещу решение 4590 от 05.07.2022 г., постановено по административно дело 7137/2021 г. на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по протокол 1 на заседание от 12.05.2021 г. на Комисия, назначена със заповед 3-64/05.05.2021 г. на изпълнителния директор на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) ЕАД за недопускането му до участие в конкурс за заемане на академична длъжност доцент в научна специалност Хематология и преливане на кръв за нуждите на Консултативно-диагностичния блок (КДБ) към СБАЛХЗ ЕАД. По подробно изложени в касационната жалба твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Михайлова. Ответната страна Комисия, назначена със заповед 3-64/05.05.2021 г. на изпълнителния директор на СБАЛХЗ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Арсов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е решение на Комисия към СБАЛХЗ ЕАД, обективирано в протокол 1 от заседание, проведено на 12.05.2021 г. по обявен конкурс за академична длъжност доцент в научна специалност Хематология и преливане на кръв, професионално направление 7.1. Медицина, област 7. Здраве и спорт за нуждите на КДБ към СБАЛХЗ ЕАД, гр. София, с което В. Шиваров не е допуснат до следващия етап на конкурсната процедура, тъй като не отговаря на изискванията за заемане на академичната длъжност. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че редът и условията за заемане на академична длъжност доцент са регламентирани изчерпателно в Закона за развитие на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ) - Глава трета, Раздел III, чл. 24 - чл. 28, в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ (ППЗРАСРБ) и Правилника за условията и процедурите по прием и обучение на докторанти и условията за придобиване на образователни и научни степени и заемане на академични длъжности в СБАЛХЗ. Според съда Комисията действа като административен орган, създаден по силата на закон и овластен с изрични правомощия. В компетентността на комисията е да реши въпроса за допускането на кандидатите до конкурса при проверка за съответствие със законовите изисквания. При своето произнасяне комисията е извършила проверка и е приела, че кандидатът не отговаря на изискванията за заемане на академична длъжност доцент, защото не е представен документ, който да удостоверява придобита образователна и научна степен "доктор" по научната специалност, за която е обявен конкурса- "Хематология и преливане на кръв". Приел е, че комисията е надлежно сформирана със заповед на директора на научната организация и е работила в пълен състав при спазване на законовите изисквания. Посочено е, че действащата нормативна уредба към момента на обявяване на конкурса е - Правилника за условията и процедурите за придобиване на образователни и научни степени и заемане на академични длъжности в СБАЛХЗ ЕАД и ЗРАСРБ. Обоснован е извод, че касационният жалбоподател правилно не е допуснат до конкурса. Позовал се е на Класификацията на специалностите на научните работници в Република България: специалността "Имунология" е включена в научна област "Биология", а специалността "Хематология и преливане на кръв" в научна област "Медицински науки", група специалности "Медицина". Касаторът има диплома за образователна и научна степен "Доктор" в професионално направление 4.3. Биологически науки, специалност "Имунология", а не "Хематология и преливане на кръв" като медицинска специалност. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗРАСРБ и чл. 53, ал. 1 ППЗРАСРБ кандидатът за заемане на академичната длъжност "доцент" трябва да има придобита образователна и научна степен "доктор в същата специалност, каквато в настоящия случай д-р Шиваров не притежава. Решението е неправилно. Основателно е оплакването, че решението е материално незаконосъобразно. В раздел III от ЗРАСРБ са уредени условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент". Съгласно чл. 25 ЗРАСРБ конкурсът се провежда от научно жури, като до оценяване по чл. 26, ал. 2 ЗРАСРБ се допускат лицата, които отговарят на условията на чл. 24, ал. 1, включително на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията на чл. 26, ал. 5 ЗРАСРБ. В 14- дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване и определя за допуснатите кандидати рецензенти, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗРАСРБ. Това е правната норма, която посочва кой е органът в процедурата за заемане на академична длъжност "доцент", който има правомощието да се произнесе с акт за допускане до оценяване. И в закона не е посочено, че в тази процедура участва и се създава комисия като самостоятелен или помощен орган, нито са уредени правомощия на други органи освен такива на научното жури и факултетния/научния съвет. В раздел III от ЗРАСРБ няма препращаща разпоредба към раздел II от ЗРАСРБ, който урежда реда и условията за заемане на академичните длъжности " асистент" и "главен асистент", но дори в посочения раздел, чл. 20 ЗРАСРБ е посочено, че научно жури провежда конкурса за заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент", като никъде в закона не е посочена комисия като орган, който да допуска до оценяване кандидати. За първи път в раздел II "Условията и реда за заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент" в чл. 48, ал. 2 ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, от които председателят и членове се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично е посочено, в чл. 48, ал. 3 ППЗРАСРБ, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл.1а, ал. 2 се проверяват от научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа- чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ. Следователно и в ППЗРАСРБ няма разпоредба, която да посочва, че проверяващата комисия по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ е административен орган по допускане на кандидати в процедура за заемане на академична длъжност и се произнася с нарочен административен акт, който да има правни последици спрямо кандидатите и научното жури. Проверяването на документи и изисквания означава, че на комисията са делегиране правомощия на научното жури да допуска или не до участие кандидати в конкурсната процедура. След така анализираната правна уредба се налага правен извод, че оспореното пред първоинстанционния съд протоколно решение от 12.05.2021 г. на комисия, назначена със заповед 3-64/05.05.2021 г. на ИД на СБАЛХЗ ЕАД София, за недопускане до участие в конкурса на д-р В. Шиваров, е нищожно, защото е издадено от материално некомпетентен орган. Налице е основание по чл. 146, т. 1 АПК. Съгласно законовата разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗРАСРБ, към която препраща чл. 29в, ал.4 от закона научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване, защото той е компетентният орган за провеждане на конкурса, предвид чл. 20 от ЗРАСРБ. На законово ниво не е предвидено създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка на показателите по чл. 29-29а ЗРАСРБ. Нито в раздел IV, нито в раздел III на ЗРАСРБ има препращаща правна норма към раздел II относно условията и реда за заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент" и затова е неприложим чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, който се отнася за тази процедура. Дори обаче да беше приложим чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ относно процедурите за заемане на академичните длъжности "доцент", смисълът на разпоредбата е да се създаде комисия като помощен орган, а не като решаващ орган. Затова с подзаконовия нормативен акт се говори само за проверяване на изисквания към кандидатите, без тези за минимални национални изисквания, и не е разписано, че комисията се произнася с решение по допускане. Обратно- в чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ се посочва, че за резултата от процедурата по допускане кандидатите се уведомяват в 14 -дневен срок след определяне на журито по чл. 49, ал.1 ППЗРАСРБ / на недопуснатите се съобщават мотивите/, защото Правилника за прилагане е съобразен със закона и по-специално с чл. 26, ал. 3 ЗРАСРБ. Затова първо се определя научното жури, което в определен срок взема решение за допускане на кандидатите. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на АПК "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая нито в ЗРАСРБ, нито в ППЗРАСРБ е предвидено създаване на комисия по допускане на кандидати като административен орган. Препращащата разпоредба на чл. 58, ал.1 ППЗРАСРБ към правилника на висшето училище или научната организация относно провеждането на конкурса и избора не делегира нормотворческа компетентност на висшето училище или научната организация и възможност да създават с правилниците си и други решаващи органи в конкурсната процедура освен научно жури и факултетен/ научен съвет. Като е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, който има право да издаде решение за допускане при спазване на чл. 48, ал. 2 и чл. 56 от ППЗРАСРБ, съдът е постановил неправилно решение. Налице е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК поради материална незаконосъобразност. Решението следва да бъде отменено и да се реши спора по същество, като се уважи първоначалната жалба на В. Шиваров против протоколно решение 1/12.05.2021 г., съобщено с писмо изх. 361/19.05.2021 г. ,с което спрямо жалбоподателя е постановен отказ да бъде допуснат до конкурс за заемане на академична длъжност доцент" в научна специалност "Хематология и преливане на кръв" за нуждите на Консултативно-диагностичния блок към СБАЛХЗ ЕАД, гр.София, като се обяви неговата нищожност. По останалите оплаквания настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася поради нищожност на решението на комисията. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана за настоящата инстанция в размер на 1570 лева, от които 70 лв. за внесена държавна такса и 1500 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, а за първата инстанция в размер на 560 лв, от които 10 лв. за внесена държавна такса и 550 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение