Решение № 5076 от 30.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от МАРК 2 ЕООД, с [ЕИК], чрез упълномощен процесуален представител - адв. Р. Миков, срещу Решение 3270 от 19.05.2021 г., постановено по адм. д. 11144 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение СП-2 от 15.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 2139 kWh, въз основа на което в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 8 е определена преференциална цена в размер на 173,06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа. Наред с това, в полза на КЕВР и Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00 лв. за всяка от двете страни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в нея съображения се иска отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се обяви за нищожно, а в условията на евентуалност да се отмени в цялост, като незаконосъобразно, Решение СП-2 от 15.10.2020 г. на КЕВР. Претендират се сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, за което се представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Темников и адв. Тошев, които поддържат касационната жалба, а по същество молят за отмяна на обжалвания съдебен акт. Представя писмени бележки. Ответникът КЕВР, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител - ст. юрк. Д. Дуевски, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на заплатения от касационния жалбоподател адвокатски хонорар за настоящото производство. Ответниците Фонд Сигурност на електроенергийната система и Енерго-про Продажби АД не представят писмен отговор на касационната жалба и не изразяват становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представляват. Ответникът НЕК ЕАД не представя писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от ст. юрк. М. Андреев, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение, АССГ е съобразил, че административното производство пред КЕВР е образувано след постановяване на Решение 5483 от 26.09.2018 г. по адм. д. 8493 по описа на АССГ за 2015 г. С него, по жалба на МАРК 2 ЕООД, е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2.7. и т. 2.8., в която е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1907 kWh, при определената цена 191,00 лв./MWh, без ДДС (по т. 2.7.) за вятърни електрически централи, работещи до 2500 часа и в размер на 2139 kWh, при определена цена 173,06 лв./MWh, без ДДС (по. т. 2.8.) за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 3312 от 04.03.2020 г., постановено по адм. д. 14112 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. С отмененото Решение СП-1 от 31.07.2015 г., издадено от КЕВР, в частта му по т. 2.8. е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 2139 kWh, при определена цена 173,06 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа. В Решение СП-2 от 15.10.2020 г. на КЕВР е съобразено приетото в мотивите на посочените съдебни решения по повод отмяната на Решение СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.8. Основните аргументи, обосновали извода на АССГ за отмяната на последното, са били липсата на фактически основания, въз основа на които е определен размера на НСП, липсата на доказателства за размера на собствените нужди на електрическа енергия, въз основа на които КЕВР е определила преференциалната цена и как същият е установен, което е препятствало преценката за материална законосъобразност на определения размер на НСП. Върховният административен съд е направил извод за липсата на данни относно обема на произведената енергия, както и относно формулата, по която е извършено изчислението на НСП. Счел е, че мотивите на оспореното решение са твърде общи и не внасят яснота относно начина на определяне от административния орган на посочените в това решение стойности, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не позволява на адресатите на акта и на съда да установят как е формирана колективната воля на регулаторния орган. Въз основа на установената фактическа обстановка, по която спор между страните няма, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореното пред него Решение СП-2 от 15.10.2020 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с разпоредбата на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР на ЗИД на ЗЕ), обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. Приел е, че тази разпоредба не регламентира преклузивен срок за изпълнение на съдържащото се в нея задължение, тъй като неспазването на срока не е скрепено със санкционни последици. Съобразил, че липсва изрична законова регламентация, съгласно която след изтичането на срока по § 17 компетентността на КЕВР да определи НСП отпада. Счел е, че срокът е инструктивен и единствено в правомощията на КЕВР е да определи и установи, считано от 31.07.2015 г., НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Обосновал се, че след отмяната по съдебен ред на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2.8., за Комисията отново възниква задължение да установи НСП за производителите на електрическа енергия, попадащи в обхвата на отменената т. 2.8., тъй като нейното задължение, създадено с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., не е отпаднало. Допълнил, че предвид специалната компетентност на КЕВР, в качеството й на независим специализиран държавен орган, да установи НСП, съдът не може да даде указания по съдържанието на акта, който следва да се издаде, респ. не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт от регулаторния орган, при съобразяване на мотивите на отменителното решение, което Комисията е направила в конкретния случай. Приел е, че дори преписката да не е върната от съда на административния орган за ново произнасяне, след като със съдебното решение не е отречено спорното материално право, административният орган може да постанови отново свой акт. Съдът направил извод, че спорното решение е мотивирано, издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като се позовал на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЕ и на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) и взел предвид, че Решение СП-1 от 31.07.2015 г. и Решение СП-2 от 15.10.2020 г. нямат характер на ценови решения, т. е. с тях не се определят нови стойности на НСП, а се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, стойности на производителността на централите, съдът формирал извод, че административното производство по издаване на оспореното пред него решение на КЕВР е започнало пряко по силата на публикувания в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. ЗИД на ЗЕ. Счел, че в случая чл. 14 ЗЕ е неприложим, поради което не се провежда обществено обсъждане. Първоинстанционният съд посочил, че оспореното решение на Комисията е свързано с Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР и по-конкретно с т. 8 от същото, което е влязло в сила в тази му част. Отчел, че с Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. завършва производството по определяне на преференциални цени на групата производители, към която причислил вятърната електрическа централа на дружеството жалбоподател, а именно: вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа. Съобразил, че точният процент и/или съответно количеството електрическа енергия за собствени нужди не е предмет на изрично посочване в ценовите решения, доколкото не е съществувало законово изискване за това, но приел, че при определянето на преференциалните цени тези собствени нужди са вземани предвид. Според съда, в ценовия модел към всяко решение, са заложени съответните, формиращи цената елементи, в които е отразено количеството електрическа енергия за производство, както и това за собствени нужди на съответната група централи. В тази връзка, съдът приел, че КЕВР е постановила Решение СП-2 от 15.10.2020 г. след пълното изясняване на относимите факти и обстоятелства, обуславящи формирането на средногодишната продължителност на работа на централите и като е съобразила заложените в ценовото решение стойности на ценообразуващи елементи, съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), респективно енергията за собствени нужди, съобразно техническите характеристики на съответната група централи и производителността на инсталацията, според вида технология и използваните ресурси, такива каквито те са били заложени при приемане на съответното ценово решение. На последно място, съдът направил извод, че КЕВР има законовата компетентност, вместо отмененото Решение СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по т. 2.8., да се произнесе с нов административен акт с действие от 31.07.2015 г. Според съда, ако се приеме обратната теза, това би означавало наличие на празнота и невъзможност за прилагане на законовата норма по чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (изм. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.). Посочил също така, че от 24.07.2015 г. за обществения доставчик и крайните снабдители е възникнало задължение да изкупуват по преференциална цена не цялата произведена електрическа енергия от възобновяеми източници, а само тези количества, които са до размера на НСП на електрическа енергия, който размер следва да се установи от КЕВР до 31.07.2015 г. По тези решаващи мотиви АССГ отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка, е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че АССГ, в нарушение на материалния закон, е приел, че КЕВР има компетентност да приеме оспореното в първоинстанционното производство решение. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) изрично e възложено на КЕВР, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон 24.07.2015 г., т. е. компетентността за издаване на акта произтича пряко от законова правна норма. По отношение на твърдението за нищожност, обосновано съдът е приел, че задължението на КЕВР да се произнесе с решение, с което да установи НСП, произтича пряко от публикувания в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. ЗИД на ЗЕ. Да се отрече законовата компетентност на КЕВР означава наличие на празнота и невъзможност за прилагане на императивната норма на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (изм. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Безспорно е установено по делото, че процесното решение на КЕВР е постановено след отменително съдебно решение на АССГ, оставено в сила от Върховния административен съд. С Решение 5483 от 26.09.2018 г., постановено по адм. д. 8493 по описа на АССГ за 2015 г. административният съд не е решил въпроса по същество, поради което КЕВР се е произнесла с ново решение за установяване на стойностите на НСП вместо отменената т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г., в обхвата на която попада вятърната електрическа централа на касационния жалбоподател. Правилен е изводът на административния съд за законосъобразност на оспореното Решение СП-2 от 15.10.2020 г. на регулаторния орган. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на очертаната му от закона материална компетентност, при спазване на установената форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, вкл. по въпроса за неприложимостта на чл. 14 ЗЕ към казуса. В него са изложени конкретни фактически и правни основания за определяне на НСП от възобновяеми източници. Съобразени са и указанията на двете съдебни инстанции, дадени с Решение 5483 от 26.09.2018 г., постановено по адм. д. 8493 по описа на АССГ за 2015 г. и с Решение 3312 от 04.03.2020 г., постановено по адм. д. 14112 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Процесният акт има само констативен характер, тъй като с него се установяват стойности, които вече са били заложени във влязлото в сила Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в частта му по т. 8. С този акт не се определят стойности на НСП към настоящия момент, а в изпълнение на закона се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия стойности на производителността на съответната група централи, вкл. относно датата, считано от която става това. В този смисъл са неоснователни всички релевирани възражения относно датата, считано от която със спорното решение се установява НСП. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия се определя по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията, както и други нормативноопределени показатели. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, Комисията определя преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници и технологии, предвидени в ЗЕВИ, въз основа на критериите и ценообразуващите елементи, посочени в същия закон. По силата на чл. 20, ал. 2 от същата наредба стойностите на ценообразуващите елементи по ал. 1 се определят въз основа на информация от официални източници и международен опит, като се коригират в съответствие със специфичните за Република България обстоятелства. При така посочената правна регламентация КЕВР определя цени за група производители в зависимост от вида на възобновяемия източник и другите нормативно установени критерии. Нетното специфично производство, като един от ценообразуващите елементи, също следва да се определи по група производители, като се съобразяват съответните средни стойности съобразно легалната дефиниция на понятието, дадено в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Употребеният в определението за нетно специфично производство израз собствени нужди не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител, след като величината на НСП на електрическа енергия е изражение на осреднените годишни стойности за производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. В този смисъл, необосновано касационният жалбоподател възразява, че КЕВР не е приспаднала собствените му нужди, като производител на енергия от възобновяеми източници. Нетното специфично производство не следва да се определя за всеки производител на енергия при съобразяване на индивидуалната, специфична необходимост за задоволяване на неговите потребности в производствения процес, тъй като законовата регламентация, относима към определянето на НСП, не съдържа подобни изисквания. От оспореното решение на КЕВР става ясно, че за изчисляване на средната годишна производителност на централите, от вида на притежаваната от касационния жалбоподател, са съобразени данни от БАН относно средните стойности за страната на работещи вятърни електрически централи и съответните технически стандарти, след което е изчислена брутно произведената електрическа енергия за година, от която е приспаднат процентът електрическа енергия за собствени нужди. Съобразена е липсата на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, съставляваща количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. Енергията за собствени нужди, като част (процент) от средногодишното производство на електрическа енергия, е изчислена по група производители, като при определянето на този процент КЕВР е ползвала служебно събрана информация във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационните разходи на централите, съобразно вида на технологиите и техните специфични технически показатели. Установеният размер на НСП в решението на КЕВР е обоснован с конкретни данни, за които са дадени подробни разяснения. В производството пред административния съд не са ангажирани доказателства, съдържащи данни, опровергаващи посочените в решението на КЕВР, поради което не е налице основание да не бъдат възприети от съда. Предвид изложените по горе съображения, обжалваното решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, следва да остане в сила. Не са налице релевираните пороци основания за негвата омяна. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация КЕВР, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение