Решение № 152 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2017 г.

Решение № 152 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Граничен контролно-пропускателен пункт "Калотина" при Гранично полицейско управление - Калотина към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман против решение № 314/20.04.2017 г. по адм. дело № 468/2016 г. на Административен съд - София област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество. Ответникът по касационната жалба - "Деспред" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Веслец" № 84 не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Софийска област отменя разпореждане рег. № 4379 р-11370 от 10.05.2016 г. на началника на ГКПП - Калотина при ГПУ - Калотина. Административният съд установява следната фактическа обстановка: С оспореното разпореждане рег. № 4379 р-11370 от 10.05.2016 г., началникът на ГКПП - Калотина при ГПУ - Калотина, на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, разпорежда на управителя на "Деспред" АД на ГКПП – Калотина да преустанови извършваната от дружеството дейност в зоната на ГКПП - Калотина "спедиторска дейност", както и да бъдат премахнати съответните обозначителни табели в срок до 31.05.2016 г., поради това, че извършваната дейност не попада сред позволените дейности, съпътстващи граничния контрол, съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. Съгласно представен договор за наем от 01.12.2015 г., сключен между "СОМАТ" АД, в качеството на наемодател и "Крос Лоджистик" ООД в качеството на наемател, наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване офис - площи - лека постройка, състояща се от три помещения, всяко с площ от по 9 кв. м. и офис –контейнер с площ от 24 кв. м., находящи се в недвижим имот с обща площ 1080 кв. м. с Калотина, Гранично бюро на "СОМАТ" АД. В договора има клауза предоставяща възможност на наемателя да преотдава под наем части от наетия имот при спазване на условията на този договор. С друг договор от същата дата "Крос Лоджистик" ООД в качествата на наемодател предоставя на наемателя "Деспред" АД за временно ползване офис-площ-лека постройка с площ от 9 кв. м., находяща се в недвижим имот с обща площ 1080 кв. м. с Калотина, Гранично бюро на "СОМАТ" АД. По делото е представена скица № 101/02.05.2012 г. на поземлен имот № 5 с площ 1080 кв. м. по кадастралния план на ГКПП Калотина, с. Калотина, в която "СОМАТ" АД е посочен като носител на вещно право, съгласно документ за собственост - акт за държавна собственост № 645/08.10.1993 г., също представен по делото. Пред първата инстанция е представен и приет също така акт № 4281 от 07.02.2011 г. за публична държавна собственост на поземлен имот № 35479.108.31 по кадастралния план на с. Калотина с площ 172 323 кв. м., с местонахождение Граничен контролно-пропускателен пункт "Калотина", съгласно скица № 18/02.02.2011 г. по кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-48/03.10.2003 г. на ИД на Агенция по кадастъра. При тези фактически обстоятелства, съдът приема, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, но са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Прието е в обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, в приложимата редакция, допуска в зоните на ГКПП да се извършва банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС. Според съда това изброяване не е изчерпателно, тъй като спедиторската дейност, упражнявана от жалбоподателя е специфична дейност, която държавата делегира на частни търговски дружества и е в полза и интерес на превозвачите. Като кредитира приложената скица № 101/02.05.2015 г. като надлежно доказателство, удостоверяващо правата на дружеството - наемодател върху процесния имот, съдът приема, че процесния имот, предмет на оспореното разпореждане не попада в описания в Акт за публична държавна собственост. Посочено е, че административният орган не доказва съществуването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, което е нарушение и на тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. В заключение първоинстанционният съд приема, че от представените по делото скици и документи за собственост не може да се приеме, че търговският офис на дружеството навлиза в границите на ГКПП - Калотина. При тези съображения съдът постановява обжалвания резултат. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 34, ал. 1 НГКПП, в приложимата редакция обн., ДВ, бр. 85 от 2015 г., в сила от 03.11.2015 г., в зоните на ГКПП се извършва банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС. Изброяването на разрешените дейности е изчерпателно, поради което съдът неправилно приема, че е възможно да се осъществява спедиторска дейност, независимо че не е измежду посочените в текста. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че до цитираното изменение на текста, в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 НГКПП изрично е включена и спедиторската дейност. Към настоящия момент, с последващо допълнение на чл. 34, ал. 2 НГКПП, обн. ДВ, бр. 45 от 2016 г., в сила от 14.06.2016 г., е предвидена възможност да се разширят дейностите, които се извършват в зоните на ГКПП с разрешение на директора на Агенция "Митници" след съгласуване с директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Следователно и в действащата редакция на чл. 34, ал. 1 НГКПП в зоната на ГКПП е възможно да се извършват банкова дейност, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС, а за всички останали дейности, свързани с работата на органите, осъществяващи граничен контрол и необходими за нейното оптимизиране, е предвиден разрешителен режим. В този контекст, съображенията на съда, свързани с целесъобразността от предоставянето на спедиторски услуги в района на граничните контролно-пропускателни пунктове дори и да са фактически верни и издържани, не намират подкрепа в нормативната уредба. Към момента на издаване на оспореното разпореждане, спедиторската дейност е изключена от кръга на дейностите, които могат да се осъществяват в района на гранично-пропускателните пунктове. Поради това съдът неправилно приема, че административният орган не разполага с правомощието да издаде разпореждане по реда и на основание чл. 34, ал. 1 НГКПП, ако в зоната на ГКПП - Калотина се осъществява дейност, която е извън регламентираните в разпоредбата. Следващият спорен въпрос по делото е дали търговското помещение, ползвано от спедиторското дружество попада в зоната на гранично-пропускателен пункт - Калотина. Съдът неправилно приема на базата на представените по делото скици и документи за собственост за безспорно установено обстоятелството, че имотът, на който е разположен офисът на дружеството е частна собственост и няма данни да попада в имот № 35479.108.31 на ГКПП - Калотина. В представената от "Деспред" АД скица № 101/03.05.2012 г. "СОМАТ" АД е посочен като носител на вещни права, без да е уточнено какви точно са същите според акта за държавна собственост № 645/08.10.1993 г. В скицата е посочено, че проектът засяга имоти: ПИ - ГКПП Калотина. Тези обстоятелства не са обсъдени в тяхната съвкупност, поради което изводът на съда, че поземленият имот, в който е разположено помещението, предоставено на дружеството е собственост на "СОМАТ" АД и същото не попада в зоната на ГКПП - Калотина не почива на доказателствения материал по делото. При това положение и съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало при констатираните противоречиви данни по релевантния за изхода на спора въпрос да укаже на страните, че не са представили надлежни доказателства от значение за делото - актуални скици от кадастралната карта за поземления имот на ГКПП - Калотина, т. к. представените ксерокопия на скици не позволяват идентифициране на имота и установяване на идентичност с описания в акта за държавна собственост, както и скица от кадастралната карта за имота, очертан на проектната скица и документ за права върху същия на "СОМАТ" АД. При отсъствие на релевантни документи от значение за спора, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила приема за установено, че дружеството осъществява спедиторска дейност извън зоната на ГКПП-Калотина. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че събраните доказателства не позволяват спорът да се реши по същество, делото следва да се върне за ново разглеждане на административния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде указания на страните да представят доказателства относно твърдените от тях факти и обстоятелства, при спазване на предвидената в чл. 170, ал. 1 АПК доказателствена тежест и при преценка на същите евентуално да назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на правнозначимите факти за правилното решаване на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,