Решение № 5682 от 31.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Корпорация Топливо АД против решение 6793 от 14.11.2022 г., постановено по адм.д. 1816/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Бианчи ЕООД, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЧЕЗ Разпределение България АД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Корпорация Топливо АД против заповед РА50-902/02.12.2021 г. на главния архитект на Столична община, в частта й по т. 2 и т. 3, с които е одобрен проект за ПУП изменение на план за регулация на УПИ ІІ-310, 317, 339, 341 за производствени сгради, кв.1, м. Трудови казарми, район Красна поляна Столична община за образуване на нов УПИ Х-284 за обществено обслужване, офиси, магазини, ТП и ПГ по имотни граници на ПИ с идентификатор 68134.1112.284 по КККР, с изключение на частта от имота, попадаща в съществуващ УПИ ІІІ за озеленяване и ТП и остатъчни УПИ ІІ-310, 317, 339, 341 за производствени сгради и УПИ ІІІ за озеленяване и ТП, нов кв. 2б, м. Трудови казарми, район Красна поляна Столична община по кафявите и зелени линии, цифри, текст, зачертавания и щрихи, съгласно приложен проект и изменение на план за застрояване за нов УПИ Х 284 за обществено обслужване, офиси, магазини, ТП и ПГ, ПИ с идентификатор 68134.1112.284 по КККР, нов кв.2б, м. Трудови казарми, съгласно приложения от Бианчи ЕООД проект и без допускане на намалени разстояния към съседни имоти или сгради, включително през улица, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 136, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 изр. 2, чл. 115, ал.1 и ал. 2, чл. 108, ал. 5, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4, чл. 35, ал. 2 ЗУТ. С решението Корпорация Топливо АД е осъдено да заплати и направените по делото разноски от страните. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Излага съображения, че е налице съответствие между текстовата и графичната част на заповедта като се позовава на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Приема, че правилно в заповедта е посочено правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ за одобреното изменение на ПУП ПРЗ, тъй като е налице промяна на устройствените условия с одобряването на кадастралната карта за територията през 2011 г. след одобряването на ПУП със заповед РД-09-50-200/30.03.2001 г. на главния архитект на гр. София и с оспорения план е урегулиран ПИ с идентификатор 68134.1112.284 като регулационните граници са приведени в съответствие с имотните. Констатира, че с изменението на ПУП ПЗ се променя характера и начина на застрояване, но същото е съобразно с допустимото застрояване в зона Оз1 Зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градския район, като не се допускат намалени отстояния до съседни имоти, както и до имота на жалбоподателя като с предвиденото застрояване не се нарушават правата му и неговото бъдещо развитие и ползване. Излага съображения, че не е налице нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като в случая собственик на имот по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ се явява единствено заявителя на изменението Бианчи ЕООД. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и приложената по делото заповед на кмета на Столична община (л.21-36), с която на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ са делегирани правомощия на главния архитект на Столична община да издава заповеди по чл. 129, ал. 2 ЗУТ и същата е в предписаната от закона писмена форма. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й, като такива се съдържат и в съпроводителните документи в административната преписка, издадени от помощни органи, компетентни да се произнасят в процедурата по изменение на ПУП. Правилно съдът приема, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. С обжалваната, в съответната част заповед, се регламентира промяна на границите на УПИ ІІІ-за озеленяване и ТП, като североизточната граница на този имот се измества в посока североизток, за да съвпадне с имотната граница на ПИ с идентификатор 68134.1112.284 или както е записано в заповедта прецизира се регулационна граница между УПИ ІІІ-за озеленяване и ТП и нов УПИ Х-284-за обществено обслужване, офиси, магазини, ТП и ПГ за привеждане в съответствие с кадастралната граница на ПИ с идентификатор 68134.1112.284 по КККР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че частта от имот с идентификатор 68134.1112.262, собственост на касатора, която попада в УПИ ІІІ-за озеленяване и ТП е предвидена с ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-200 от 30.03.2001 г. на главния архитект на Столична община, с която е потвърден планът от 1947 г. Тази заповед е влязла в сила по отношение на процесния имот. Правилно първоинстанционният съд приема, позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза, че зачертаването на червения текст ІІІ за озеленяване и ТП в графиката на плана и изписването на същия с кафяв цвят не означава урегулиране на нов УПИ ІІІ- за озеленяване и ТП, а е следствие на прецизиране на регулационната граница на същия УПИ към новия УПИ Х-284, без промяна на границите му към улиците и остатъчен УПИ ІІ-310,317,339, 341, като по тази причина в т. 2 от оспорената заповед се използва израза "остатъчен УПИ ІІІ - "за озеленяване и ТП" и не е налице несъответствие между текстовата и графичната част на процесната заповед. Наведените с касационната жалба доводи в обратна насока не кореспондират с приетите по делото доказателства. Установено е, че допуснатото застрояване в УПИ Х284 е в съответствие с предвижданията на ОУП устройствена зона Зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градски район (Оз1), която попада в група устройствени зони за общественообслужващи дейности по т. 16 от приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) с предвидено предназначение за обществено обслужване, офиси, магазини, ТП и ПГ ЖС и магазин и е допустимо в зона Оз1. Следователно са спазени изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на заповедта, а именно поради настъпилите промени в обществено-икономическите и устройствените условия, обусловени от приетия ОУП от 2009 г. и приетата КККР през 2011 г. и във връзка с одобряване на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните като в случая с урегулирането на ПИ 68134.1112.284 регулационните граници са приведени с имотните. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е необходимо съгласие по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ от Корпорация Топливо АД, които са собственици на ПИ с идентификатор 68134.1112.262, тъй като този имот не е предмет на плана и по отношение на същия не е предвидено изменение, а предмет е само ПИ с идентификатор 68134.1112.284. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед в обжалваната й част, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че въпросът с отчуждаването е ирелевантен за законосъобразността на заповедта. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направените искания за присъждане на разноски юрисконсултски и адвокатско възнаграждение, както и приложените доказателства, че същото е заплатено, на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Корпорация Топливо АД да заплати на Столична община направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на Бианчи ЕООД сумата 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и на Областна администрация на Област София сумата от 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,