Решение № 15420 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2012 г.

Решение № 15420 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наименована от подателката си молба) на Вяра Цонева Кацарска от гр. Варна против решение № 3045 от 6.06.2012 г., постановено по адм. дело № 140/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Ответникът по касационната жалба - председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното съдебно решение в производство по чл. 126 - 178 от АПК във връзка с чл. 25, ал. 2, изр. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) е отхвърлена като неоснователна жалбата на Вяра Цонева Кацарска от гр. Варна срещу решение № 11-07-176 от 2.12.2011 г. на председателя НБПП, с което й е отказано предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) - за консултация и подготовка на документи за завеждане на дело. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че оспореният пред Административен съд София - град отказ е законосъобразен. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 22 от ЗПП. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката Вяра Цонева Кацарска не отговаря на условията за получаване на месечни помощи на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), видно от удостоверение № 11/0711 от 10.11.2011 г., издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане" и приложено по делото. Видно от същото, размерът на дохода от пенсия на Вяра Цонева Кацарска е 166,34 лв., който надвишава минималния доход от 81,25 лв., съгласно чл. 9, ал. 3, т. 7 от посочения по-горе правилник. Не са налице и предпоставките по чл. 22, ал. 1 от ЗПП, поради което съдът правилно е потвърдил постановения отказ на председателя на НБПП, с което е отказано предоставянето на правна помощ по чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПП. По делото безспорно е установено, че за Вяра Цонева Кацарска не е налице някоя от предпоставките по цитираната разпоредба за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 от ЗПП, защото не отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на ППЗСП, и не е лице, настанено в специализирана институция за предоставяне на социални услуги. Непокриването на някое от изискванията на чл. 22, ал. 1 от ЗПП е отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се предостави исканата от жалбоподателката Вяра Цонева Кацарска правна помощ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗПП, която е приложима в случая, има императивен характер, и именно липсата на визираните в нея условия обуславя правомощието на компетентното по смисъла на чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗПП лице (председателя на НБПП) да издаде процесния отказ. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,