Решение № 7487 от 6.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Иванов, чрез адв. П. Иванова като процесуален представител, срещу решение 39 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 155/2022 г. по описа на Административен съд Русе. Излагат се доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът областният управител на област Русе, чрез пълномощника си гл. юриск. В. Кьосева - Камбурова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Иванов срещу заповед 3-95-00-167/25.03.2022 г. на областния управител на област Русе, с която на касационния жалбоподател на длъжност главен секретар на Областна администрация на област Русе висш държавен служител на ръководна длъжност, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е наложено дисциплинарно наказание уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за липса на допуснато нарушение на задължението по чл. 93, ал.1 ЗДСЛ на органа да изслуша държавния служител и да даде срок за писмени обяснения преди да му наложи дисциплинарно наказание. Посочва, че оспорената заповед е връчена на 30.03.2022 г., а нарушенията следва да се считат открити от дисциплинарно наказващия орган на 04.02.2022 г., когато е депозиран докладът на Т. Карагьозов - изпълняващ функцията на служител по сигурността на информацията (ССИ). Обосновава извод за спазване на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание, считано от откриване на нарушението. Приема за установено по безспорен начин описаното в оспорената заповед поведение на жалбоподателя, изразяващо се в извършване на видеозаснемане в обособената технически осигурена зона на регистратурата за класифицирана информация (РКИ), както и в зони за сигурност клас I и клас II, с което нарушава забраната, въведена с чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата за системата от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване и чл. 23, ал. 1 от Вътрешните правила за работа с класифицирана информация в Областна администрация на област Русе, с които надлежно е запознат, квалифицирано правилно от органа като неизпълнение на служебните задължения и дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Излага съображения, че ръководното положение на жалбоподателя и конкретно възложените му във връзка с извършваната проверка за физическата сигурност на помещенията в РКИ на Областна администрация - Русе контролни функции го задължават да дава пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебните задължения, като с поведението си погазва правилата за опазване на класифицираната информация, подценявайки евентуалните вредни последици, поради което осъществява и състава на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 16, ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Достига до заключение, че третото, описано в оспорената заповед дисциплинарно нарушение не е установено, но тежестта на първите две, както и цялостното служебно поведение на жалбоподателя напълно обосновават налагането на най -тежкото дисциплинарно наказание. По тези съображения отхвърля оспорването срещу заповедта като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническа експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Актът отговаря на изискванията за форма и притежава необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Спазена е регламентираната в ЗДСл процедура. Възраженията в касационната жалба относно допуснати съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила по налагане на дисциплинарното наказание са направени и в първоинстанционното производство, обсъдени са от съда и са изложени аргументирани съображения за тяхната неоснователност. Настоящият касационен състав възприема фактическите установявания на първата инстанция в тази насока, поради което не следва да ги приповтаря чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Противно на твърденията на касационния жалбоподател събраните доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност, като съдът подробно мотивира защо и в каква част кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, респ. причините, поради които не възприема други. Обстоятелството, че изводите в обжалваното решение са изградени въз основа на свидетелските показания на лицата, разпитани по искане на ответника, не водят до еднозначен извод за тяхната предубеденост и заинтересованост. Преценката на съда е извършена именно при спазване на правилото по чл. 172 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Заключение в обратна насока за неспазване на процедурните правила не може да се направи и от факта, че част от служителите, присъствали при извършване на проверката в помещенията на РКИ в Областна администрация Русе, са и членове на дисциплинарния съвет. Обяснения от тези лица не са снети в хода на дисциплинарното производство точно поради тази причина, като констатациите на органа не почиват на техните непосредствени възприятия. В случай, че жалбоподателят е считал същите за заинтересовани от изхода на дисциплинарното производство или предвид сочените лични взаимоотношения се е съмнявал в тяхната безпристрастност, е разполагал с възможността да поиска отстраняването им от участие в него съгласно чл. 33, ал. 1 АПК. От данните по делото се установява, че дисциплинарното производство е образувано с решение 1 по протокол 1 от 28.02.2022 г. на дисциплинарния съвет, назначен със заповед 3-95-00- 495/24.08.2021 г. на областния управител на област Русе, след възлагане със заповед 3-95-00-111/28.02.2022 г. на същия орган. Видно от съставените в хода на производството протоколи 1-8 дисциплинарният съвет заседава в състав от пет лица, определени със заповедта на органа по назначаването, сред които и юрист в съответствие с изискването на чл. 95, ал. 1, изр. 2 ЗДСл. Събрани са сведения от различни лица, писмени доказателства, извършен е оглед на веществени доказателства оптичен носител на записите от 31.01.2022 г. от охранителната камера, разположена в зоната за сигурност в РКИ в сградата на Областна администрация Русе. Служителят е поканен да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и да бъде изслушан от дисциплинарния съвет на посочена дата и час, както и да представи писмени обяснения в определен срок. Дисциплинарният съвет провежда осем заседания, като на последното е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание на С. Иванов. До служителя е изпратена покана от 14.03.2022 г., получена от същия на следващия ден в 9.30 ч. за даване на устни обяснения пред дисциплинарно наказващия орган на 15.03.2022 г. в 9.00 ч. и указания за писмени обяснения до 10.00 ч. на 16.03.2022 г. На 15.03.2022 г. е съставен протокол за устното изслушване на Иванов, подписан от областния управител и присъствалите две длъжности лица. В дадения срок служителят представя писмени обяснения, като заявява, че се е запознал с осемте протокола от заседанията на дисциплинарния съвет, но не са му предоставени цитираните в тях писмени доказателства, поради което не може да даде допълнителни обяснения, а поддържа вече дадените такива по случая. Правилно от съда е прието, че разминаването в отразения от жалбоподателя час на получаване на поканата и времето на устното му изслушване не може да обоснове заключение, че такова не е проведено. Показанията на св. Л. Христов сочат на осъществено изслушване. В съответствие с приетите доказателста е изводът на съда, че оспорването по реда на чл. 193, ал. 3 във вр. с чл. 171, ал. 2 АПК на протокола от 15.03.2022 г., съставен за удостоверяване на реда, датата и времето на устното изслушване на служителя, е недоказано. Достоверността на същия не е опровергана. В този смисъл е законосъобразно заключението относно спазване на задължението на органа по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. В разпоредбата не са предвидени изисквания за съставяне на протокол за изслушването, както и за удостоверяването му по друг специален начин, поради което не може да се направи извод, че изслушване не е проведено само поради това, че не е подписан от служителя и оттам, че е съставен в друго време. Липсва и нормативно заложено условие за отразяване на съставения протокол в официалните регистри на съответната администрация. Твърденията на жалбоподателя, че на посочената дата се запознава единствено с протоколите от заседанията на дисциплинарния съвет, също не могат да обосноват извод за липса на проведено устно изслушване. Това, че не пожелава да даде устни обяснения се потвърждава от заявеното от него в депозираните пред органа писмени обяснения. Не сочи на допуснато нарушение на процедурата, респ. на нарушено право на защита и обстоятелството, че не са му представени писмените доказателства, събрани от дисциплинарния съвет, доколкото не е поискал допълнителен срок за запознаване с тях. От друга страна от данните по делото се установява, че същите са подробно описани в протоколите от заседанията на помощния орган, като в по-голямата си част съставляват вътрешнослужебни актове и такива, касаещи кариерното му развитие. Позоваването от страна на съда на разпоредбите на чл. 45 и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 АПК във връзка с удостоверяване на начина, по който органът изпълнява императивното изискване по чл. 93, ал. 1 ЗДСл да изслуша служителя, не се отразява на правилността на извода му за спазване на предвидената в разпоредбата процедура. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно съдържанието на решението на дисциплинарния съвет и изложените от административния орган факти и обстоятелства в оспорената заповед, което е направено и пред първата инстанция. Правилна е преценката на съда, че в случая е налице решение на помощния колективен орган, надлежно обективирано в протокол 8 от проведеното последно заседание в хода на дисциплинарното производство, което отговаря на изискването за съдържание, предвидено в чл. 96, ал. 3, изр. 2 ЗДСл. Фактът, че мотивната част и решението на дисциплинарния съвет не са възпроизведени изцяло като текст в оспорената заповед не означава, че е налице несъответствие с възприетата от органа фактическа обстановка. Съдържателно те си кореспондират по отношение времето, мястото и обстоятелствата, касаещи констатираните деяния. При съпоставянето им е видно, че не е извършена промяна във вида и квалификацията на нарушенията, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. С оспорената заповед на жалбоподателя С. Иванов е наложено дисциплинарно наказание уволнение за три нарушения. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд за доказаност на първото и второто нарушение. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза и извършения оглед на веществени доказателства (оптичен носител, съдържащ запис от охранителната камера от 31.01.2022 г. в зоната за сигурност на Областна администрация - Русе) се установява по несъмнен начин, че на посочената дата е извършена частична проверка за физическата сигурност на помещенията в РКИ на Областна администрация Русе съгласно заповед на областния управител. На същата присъстват петима служители, сред които Н. Шанова - завеждащ РКИ и Т. Карагьозов- служител по сигурността на информацията. Не се спори, че контролът по изпълнението на заповедта е възложен на жалбоподателя като главен секретар. По време на проверката той влиза в административната зона за сигурност със смартфон с активен дисплей в ръка, след което се насочва към зона за сигурност клас II, като телефонът е в посока на помещението и членовете на комисията. Установено е, че действията по заснемане от него продължават и към момента на влизането в РКИ - зона за сигурност клас I. От изявленията на жалбоподателя, възприети лично от присъстващите длъжности лица, е видно, че по този начин обезпечава доказателства във връзка с протичането на проверката и липсата на нередности при провеждането й. Свидетелските показания са обсъдени подробно от съда, като правилно не са възприети тези на св. Н. Шанова като противоречащи на останалия доказателствен материал. Правилно е кредитирано заключението на съдебно-техническата експертиза, според което не се констатират данни за нарушаване целостта на видеозаписа от охранителната камера или манипулация на неговото съдържание, като съхраняваните в областна администрация - Русе записи съответстват на копието на същите, представени по делото. Вещото лице посочва, че светещият екран на мобилното устройство показва, че то не е изключено и електрониката в него е в работещо състояние. При тези данни законосъобразно и обосновано съдът достига до извод за осъществено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата за системата от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване, забраняваща в технически осигурените зони инсталирането и използването на комуникационни устройства. Възраженията на жалбоподателя относно липсата на изричен акт за определяне на технически осигурена зона в областна администрация Русе са обсъдени задълбочено и направените изводи се споделят изцяло от настоящия състав. В тази връзка правилно от съда са тълкувани разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от Закона за защита на класифицираната информация, респ. чл.9 и чл. 38 от подзаконовия нормативен акт, за реда за определяне на зоните за сигурност от клас I и II в зависимост от нивото на класификация и начина на създаване, обработване, съхраняване и предоставяне на информацията, както и на технически осигурените зони с цел осигуряване физическата защита на класифицираната информация с посочените нива на класификация при срещи, разговори, съвещания, заседания и др., предмет на които е такава информация. Доводите за липса на обособена технически осигурена зона в областна администрация Русе, основани на несъставени протоколи за извършвани периодични проверки по отношение на тази зона, аргументирано са приети за неоснователни. Неизпълнението на нормативните изисквания не означава, че такава не съществува. Извършеното деяние е квалифицирано като нарушение и на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Вътрешните правила за работа с класифицирана информация в Областна администрация Русе (утвърдени с нарочна заповед 1-95-00-117/25.02.2021 г. на областния управител на област Русе), според която в зоната за сигурност не се допуска внасянето на скенери, видеокамери и друг вид видео- и аудио апаратура, с която може да бъде записано и изнесено извън нея съдържанието или на част от съдържанието на класифициран документ. Данните по делото сочат, че жалбоподателят извършва видеозаснемане и в зоните за сигурност от клас I и клас II, определени със заповед 1-95-00- 116/25.02.2021 г. на областния управител на област Русе, с което действие осъществява нарушението по чл. 23, ал.1 от цитираните вътрешни правила. Без значение в случая е, че не са записани конкретни документи, съдържащи класифицирана информация. Чрез забраната се цели елиминиране дори на възможността за това, а в случая от жалбоподателя е извършено видеозаснемане в помещението, вкл. чрез насочване на мобилното устройство към отворените по време на проверката каси, в което се съхраняват такива документи. Обстоятелството, че и други длъжностни лица, присъствали при проверката на 31.01.2022 г. в РКИ, носят мобилни телефони, не изключва ангажирането на личната дисциплинарна отговорност на С. Иванов като главен секретар, на когото в качеството му на висш държавен служител на ръководна длъжност е разпоредено осъществяването на контрол по изпълнение на заповедта на областния управител. Правилно съдът приема извършването и на второто нарушение, изразяващо се в неспазване на чл. 16, ал. 4 КПСДА, според който поведението на служителите на ръководни длъжности трябва да служи за пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебните задължения. Действията на жалбоподателя законосъобразно са определени като грубо неспазване на изискванията за опазване на класифицираната информация, за да обезпечи защитата на лицето, завеждащо РКИ, при което с цялостното си поведение и предвид неговото ръководно положение не преценява евентуалните вредни последици, като осъществява нарушение на посоченото етично правило. Извършените деяния са подробно индивидуализирани по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл, като фактическите установявания на административния орган кореспондират на посочените правни норми. Събраните с дисциплинарната преписка и представените в хода на съдебното производство доказателства потвърждават описаната в административния акт фактическа обстановка. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че в случая по несъмнен начин се установява извършването на две от описаните в заповедта деяния, представляващи неизпълнение на служебните задължения на държавния служител и неспазване на етичните правила, квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. Дисциплинарната процедура е проведена при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 93 - чл. 96 ЗДСл. Оспорената заповед е издадена в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение са отчетени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния служител. Противно на изложеното в касационната жалба, не е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. Органът по назначаването прилага критериите по цитираната разпоредба при определяне на дисциплинарното наказание, в резултат на което при съобразяване с тежестта на нарушенията и в съответствие с преследваната от закона цел налага най - тежкото наказание. В допълнение следва да се посочи, че фактът на извършване на двете дисциплинарни нарушения е достатъчно да обоснове издаване на оспорената заповед, като недоказването на третото нарушение не е основание за отмяната й. Действително личното възприемане на съдията по отношение поведението на страната в съдебното производство не е доказателство за извеждане на правните му изводи, но позоваването на оценката на това поведение в обжалваното решение по никакъв начин не се отразява на крайното заключение относно процесуалната и материална законосъобразност на административния акт. Изложените съображения за спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и целта на закона се споделят от настоящия състав. Въпросът дали са предприети или не действия по реализиране на дисциплинарната отговорност и на други служители за неспазване на служебната дисциплина и допуснати от тях нарушения по повод съхраняване и защита на класифицираната информация в Областна администрация Русе е ирелевантен за настоящия спор. Не се констатират сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При спазване на правилото на чл. 172а, ал. 2 АПК в обжалваното решение са изложени мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и направените изводи, противно на възраженията в касационната жалба. Извършена е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно приетите за установени факти не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение. Изпълнено е задължението по чл. 168 АПК за извършване на съдебен контрол на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно разпределена тежест на доказване в процеса, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и изразените становища. Предвид изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора е основателно своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на областна администрация Русе сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,