Решение № 8858 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2010 г.

Решение № 8858 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Камелия Христова Колчева от гр. Кърджали против решение № 122 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 183 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 48/12.10.2009 г. на Директора на РУСО, гр. Кърджали. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО във вр. с чл. 18 и чл. 30, ал. 4, т. 5 и чл. 36, ал. 1 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация). Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № 48 от 12.10.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № К-10434/21.08.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Камелия Христова Колчева от гр. Кърджали е отказано отпускане на парични обезщетения за майчинство за периода 20.05.2009 г. - 22.05.2009 г. и за 28.05.2009 г., когато лицето е упражнявало трудова дейност срещу възнаграждение като общински съветник. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Кърджали законосъобразно е приел, че за дните, през които е упражнявала трудова дейност като общински съветник и е получавала възнаграждение, жалбоподателката Колчева няма право на парични обезщетения по чл. 50, ал. 1 от КСО. Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане се изплащат вместо трудово възнаграждение за периодите, през които осигурените лица не са в състояние да упражняват трудова дейност поради неработоспособността си. Касационните доводи за допуснати от първоинстанционния съд материалноправни нарушения са изцяло неоснователни. Поддържаното от касационната жалбоподателка становище, че общинските съветници не упражняват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване, влиза в противоречие с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Неправилно се твърди, че на задължително обществено осигуряване подлежат само лицата, упражняващи трудова дейност по трудово право- отношение и получаващи трудово възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО включва в кръга на задължително осигурените лица за всички социални рискове упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7. Внасянето на осигурителните вноски се извършва в размерите, установени от чл. 6, ал. 3 от КСО. Общинските съветници, получаващи възнаграждение на основание чл. 34 от ЗМСМА за изпълнение на произтичащите от изпълнението на изборната длъжност задължения, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Цитираните в касационната жалба разпоредби на чл. 18, чл. 30, ал. 4, т. 5 и чл. 36, ал. 1 от ЗМСМА са неотносими съм спорния предмет. От фактическа страна не е имало спор, че на 20.05.2009 г., 21.05.2009 г., 22.05.2009 г. и 28.05.2009 г. жалбоподателката Колчева е участвала в заседания на общинския съвет и за извършената работа през същите дни е получила възнаграждение. За дните на упражнявана трудова дейност на изборна длъжност срещу възнаграждение тя няма право да получи парично обезщетение за майчинство. Кумулирането на доходи от трудова дейност с парични обезщетения от фондовете на ДОО не се допуска от закона. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,