Решение № 6978 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4157/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медиас" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, чрез адв. Кръстев като процесуален представител, срещу решение № 774 от 20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 992/2025 г. по описа на Административният съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 613 от 21.07.2025 г. на кмета на община Пещера. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и изслушването на страните в производството. Твърди и необоснованост на направеното заключение за изпълнимост на разпоредителната част на оспорената заповед, тъй като не става ясно какви ремонтни дейности върху съсобствената сграда следва да се извършат, както и липсва обосновка в коя хипотеза е издаден административния акт - по чл. 195, ал. 4 или ал. 5 ЗУТ. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповедта на кмета на община Пещера, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответниците - кметът на община Пещера и М. М. М., чрез пълномощниците си съответно адв. Матеев и адв. Стоименов, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Ответниците - Г. Ф. Ж., С. П. Т., С. Й. Ж. и К. Д. С. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 613/21.07.2025 г. на кмета на община Пещера, с която: 1. Отменя заповед № 445/17.06.2025 г. с всички произтичащи от това правни последици и 2. Нарежда на основание чл. 195, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ във вр. с чл. 44, ал. 2 ЗМСМА на собствениците на сграда с идентификатор 56277.502.898.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56277.502.898 (в УПИ VII-1740, 1741 за производствена дейност и услуги, кв. 114) по КККР на гр. Пещера, с посочен административен адрес, а именно: „Медиас“ ООД, Г. Ф. Ж., С. П. Т., С. Й. Ж., К. Д. С. и М. М. М., в срок от 60 календарни дни от съобщаването на акта, да предприемат необходимите действия за: т. 3. Обезопасяване на пространството около сградата и тротоара от падащи материали от фасадата и покрива й, с цел да не се допуска опасност за живота и здравето на хората, преминаващи покрай нея; т. 4. Да изготвят проект за ремонт на сградата и привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ и Наредбата за специфични изисквания към облика на градските пространства, сградите и архитектурните ансамбли на територията на община Пещера; т. 5. Да се заздрави и поправи козирката над партерния етаж и стрехата при покрива на сградата и да се приведе във вид, съгласно изискванията за безопасно ползване и т. 6. След извършване на ремонтните дейности съсобствениците на организират премахването на отпадъците от дейността си за своя сметка. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Медиас" ООД срещу оспорената заповед. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и мотивираност на административния акт, който съдържа ясна разпоредителна част, съответстваща на изложените в мотивите фактически констатации и правни изводи. Излага съображения за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ, тъй като на оспорващия е осигурено правото на участие в административното производство, изразяващо се в изпращане на съставения от комисията констативен протокол и в предоставената му възможност за възражение, каквото е подадено, с което изслушването е проведено. С оглед на това съдът приема за неоснователно направеното възражение, че жалбоподателят не е присъствал на проверката и не е имал възможността да вземе становище по направените констатации. Като се позовава на приетите по делото заключения на двете съдебно - технически експертизи, достига до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед поради безспорно установяване на изложените от административния орган констатации, сочещи на неподдържане на сградата в добро състояние, което налага предприемането на конкретните ремонтни и възстановителни дейности, описани в констативния протокол и административния акт за поправянето и заздравяването й. Посочва, че извършеният след издаване на заповедта текущ ремонт от жалбоподателя обхваща само козирката и стрехата на процесната сграда, като неизпълнено е останало нареждането в частта относно заздравяване на фасадата на същата, включваща и нейното боядисване и привеждането й в съответствие с архитектурния облик на центъра на гр. Пещера, както и това да се изготви проект за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ и посочената по-горе наредба. По тези съображения приема, че оспорването е неоснователно и отхвърля жалбата. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Пазарджик е недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Медиас" ООД срещу заповедта по т. 1, с която се отменя заповед № 445/17.06.2025 г. на същия административен орган. В тази част актът е благоприятен за жалбоподателя, тъй като отменената предходна заповед е с идентично съдържание като оспорената, поради което за него липсва правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Липсата на тази предпоставка води до недопустимост на оспорването, което е следвало да се остави от съда в тази част без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК. Предвид изложеното решението в посочената част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Решението в останалата му отхвърлителна част е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Законосъобразно и обосновано съдът приема, че оспорената заповед по т. 2 и сл. от нея е издадена от компетентен орган - кмета на община Пещера и в предвидената от закона писмена форма. Изложените в обстоятелствената й част фактически обстоятелства сочат на приложение на разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, съгласно която в случай, че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. При извършената проверка от назначената от органа комисия е установено неподдържане на процесната сграда в добро състояние, с точно описание на констатираните деформации по козирката и фасадата й, както и необходимостта от извършването на съответни ремонтни и възстановителни дейности за нейното поправяне и заздравяване. Не се констатира твърдяното от касатора противоречие между посочените в заповедта фактически основания за издаването й и възприетото правно основание. Независимо от посочването и на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, от мотивната част на заповедта се извлича правното основание по ал. 4 от същата разпоредба. Противно на доводите в касационната жалба административният акт съдържа ясна разпоредителна част относно конкретните ремонтни дейности, които следва да се извършат от собствениците на сградата по отношение на козирката над партерния етаж и стрехата при покрива на обекта, както и на фасадата, които обосновават волеизявлението на органа в хипотезата по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Неправилен обаче е изводът на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорената заповед. В случая не се установява изпълнение на разпоредбата на чл. 196 ал. 2 ЗУТ. Неправилно в обжалваното решение е прието, че изискването за изслушване е спазено, тъй като на жалбоподателя е връчен констативния протокол и му е дадена възможност за възражение. В нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, която е императивна, изрично е предвидено, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставянето на констативния протокол. Следователно, съгласно тази норма уведомяването на оспорващия и останалите заинтересовани лица само с изпращането на съставения при проверката констативен протокол не е достатъчно за изпълнение на условието на закона за изслушването им. Смисълът на цитираната разпоредба е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В конкретния случай данните по административната преписка сочат както на липсата на надлежно насрочено изслушване на жалбоподателя и другите заинтересовани лица - съсобственици в сградата, така и на липсата на реално проведено такова преди съставяне на констативния протокол. Неспазването на законовото изискване по чл. 196, ал. 2 АПК се отразява на правото на защита на адресатите на заповедта, поради което съставлява нарушение от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на постановения административен акт само на това основание. Изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен. Естеството на констатирания порок изключва необходимостта от обсъждане на съответствието на административния акт с относимата материално-правна разпоредба по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Като достига до извод за законосъобразност на заповедта по т. 2 и сл. от нея, първоинстанционният съд постановява обжалваното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният административен акт в посочените части да се отмени. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, поради което община Пещера следва да бъде осъдена да заплати такива съобразно представените доказателства за внесени държавни такси за първоинстанционното и касационното производство, депозит за вещо лице и заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер на 1799,07 евро, представляващи евровата равностойност на 3518,67 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,