Решение № 3368 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2010 г.

Решение № 3368 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център VI - София" ООД, гр. София, против решение № 1139 от 26.04.2010 г. по адм. дело № 5925 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана с изх. № 29-07-31/03.07.2009 г. на Директора на СЗОК. Посочените пороци се състоят в неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване, както и на отменени подзаконови нормативни разпоредби - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е писмена покана изх. № 29-07-31/03.07.2009 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която "Диагностично-консултативен център VI - София" ООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по индивидуален договор (ИД) № 22-2242/05.01.2008 г. - е задължен да възстанови по сметка на СЗОК сумата 19 336.57 лв., от която 6537.67 лв. произхожда от превишение на регулативните стандарти (РС) за медико-диагностична дейност (МДД) за III тримесечие на 2008 г. и 12 798. лв. - от превишение на РС за МДД за IV тримесечие на 2008 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 3, ал. 4 (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) и на процесуалноправната норма на чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) във вр. с т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Съдът обосновано е приел за доказани извършените от жалбоподателя нарушения на поетите задължения по чл. 42, ал. 1 от ИД за назначаване на МДД по стойност на отделните видове, определени в индивидуалните РС. На основание чл. 43, ал. 3 от ИД изпълнителят на СИМП е длъжен да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Развитите в касационната жалба съображения за нарушения на чл. 4, ал. 1, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване и противоречие с решения на ВАС, 5- чл. състави, № 12098 от 4.12.2006 г. и № 13623 от 10.12.2008 г., са неоснователни. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над отпуснатите средства. Като нормативен акт от по-висока степен ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.) се прилага с предимство пред подзаконовите нормативни актове. Следва също да се има предвид, че разпоредбата на чл. 172 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, съгласно която РЗОК определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие, не е прогласена за нищожна с посоченото от касатора решение на ВАС, 5- чл. състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382/2008 г. През проверения период е действаща и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Съставеният за резултатите от проверката финансов протокол № Ф-327/21.05.2009 г. и протоколът за неоснователно получени суми № ФВ-47/21.05.2009 г. съдържат подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена покана. Размерите на допуснатите превишения са потвърдени от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяването на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. (отм.) и изричната клаузата на индивидуалния договор. Оспорената писмена писмена покана е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,