Решение № 3080 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2013 г.

Решение № 3080 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Янко Николов Господинов от гр. Стара Загора, кв. "Трите чучура" № 107, вх. Б, ет. 4, ап. 40, против решение № 120 от 12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 65/2013 г. на Административен съд гр. Стара Загора, първи състав. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че претендираните вреди не са резултат от отмените актове на кмета на Община Стара Загора, а от законосъобразна негова заповед. В съдебно заседание, процесуалният представител подържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът- Община Стара Загора, представлявана от кмета Живко Тодоров, в писмен отговор по касационната жалба от 02.08.2013 г. я оспорва като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира се юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Янко Господинов против Община Стара Загора за сумата от 37089,52 лв., претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове-заповед № РД-25-318 от 23.02.2011 г. на кмета на Община Стара Загора и негова заповед № РД-25-790 от 09.05.2012 г., ведно със законната лихва, като неоснователен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповед № 1418 от 04.07.2007 г. на кмета на Община Стара Загора на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването от ЕТ "Янг-Янг-Янко Николов Господинов", представлявано от Янко Николов Господинов недвижим имот, общинска собственост, представляващ част от общински терен с площ от 73 кв. м., находящ се в гр. Стара Загора, кв. "Железник", ул. "Загорка", пл. № 12055, парцел II 12055, кв. 647б по плана на гр. Стара Загора, върху който е поставен временен търговски обект. О пределен е 14-дневен срок за доброволно освобождаване на имота, от датата на получаване на заповедта. С решение № 2934 от 05.03.2009 г., постановено по адм. дело № 5866/2008 г. на Върховният административен съд, трето отделение е оставено в сила решение № 114 от 06.03.2008 г., постановено по адм. дело № 265/2007 г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Янко Господинов против процесната заповед на кмета на общината. Въпреки това касаторът не е изпълнил заповедта да освободи имота. Със заповед № РД-25-318 от 23.02.2011 г. на кмета на Община Стара Загора на основание чл. 57а, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията и чл. 20 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоражения и елементи на градското обзавеждане, в изпълнение на заповед № 1418 от 04.07.2007 г. е наредено да се премахне временния търговски обект, находящ се в процесния общински имот. С решение № 137 от 07.07.2011 г., постановено по адм. дело № 139/2011 г. на Административен съд гр. Стара Загора, тази заповед е отменена поради нарушение на материалния закон. Кметът на Община Стара Загора, със заповед № РД-25-790 от 09.05.2012 г. на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС отново е разпоредил изземването на посочения общински имот. С решение № 190 от 19.10.2012 г., постановено по адм. дело № 200/2012 г. на Административен съд гр. Стара Загора е обявил нищожността на тази заповед на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, поради това, че между същите страни, за същото искане и на същото основание, вече има влязъл в сила административен акт, след проведен контрол за законосъобразността му. С протоколи от 24.07.2007 г. и от 11.06.2012 г. в изпълнение на заповед № 1418 от 04.07.2007 г. на кмета на общината, процесния общински имот е бил освободен принудително от нарочно назначена за случая от кмета комисия. При тази фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че претендираните вреди са резултат от изпълнението на влязлата в сила, законосъобразна заповед № 1418 от 04.07.2007 г. на кмета на Община Стара, а не от отменената като незаконосъобразна и прогласената за нищожна заповеди на кмета на общината. Прието е, че не е осъществен сложният фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт, от който претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица. При спазване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, при извършената проверка на оспорения съдебен акт, настоящата касационна инстанция прие, че същият е валиден, допустим и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Претендират се имуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен и прогласен като нищожен административни актове. Не се конкретизира от кой административен акт, конкретно са настъпили претендираните вреди или пък каква част от тях, от кой акт са. Законосъобразно и правилно, административният съд е приел, че претендираните имуществени вреди произхождат от изпълнението на влязъл в сила, след съдебен контрол, законосъобразен административен акт. По тази причина не е осъществен сложният фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсва първата предпоставка-отменен по съответния ред, като незаконосъобразен административне акт, от който претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 150 лв. на ответника-юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение