Решение № 5335 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р К. Ж. ЕООД, представлявано от д-р К. Ж., чрез процесуален представител адв. Д. Радева от АК Бургас, против Решение 3451/07.05.2024г. по адм. дело 2426/2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1700/28.11.2023 год., издадена от директора на РЗОК Бургас, за налагане на финансова неустойка в размер на 150лв. за нарушение по чл.414 ал.1 от НРД 2020-2022г. и частично прекратяване на договор 022099/10.02.2020г. по пакет ПИМП, сключен между НЗОК/РЗОК Бургас и касатора, по отношение на лекаря, който не е извършил дейността - д-р К. Ж. общопрактикуващ лекар в лечебното заведение Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р К. Ж. ЕООД. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед което се претендира отмяната му. Ответникът директорът на РЗОК Бургас чрез процесуален представител гл. юриск. Р. Пейкова, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на постановения съдебен акт, който моли съда да потвърди. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна по съображения, както следва: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции РД-25-1700/28.11.2023 год., издадена от директора на РЗОК Бургас, за налагане на две санкции - финансова неустойка в размер на 150лв. за нарушение по чл.414 ал.1 от НРД 2020-2022г. и частично прекратяване на договора по пакет ПИМП, по отношение на лекаря, който не е извършил дейността - д-р К. Ж., общопрактикуващ лекар. Прието е за установено от съда, че в резултат на извършена по реда на чл. 72 и сл. от ЗЗО проверка със задача контрол относно условията и реда за оказване на ПИМП по програма Детско здравеопазване съгласно НРД за МД 2020-2022 г. е констатирано, че изпълнителят не е създал и съхранил здравно досие на В. К., регистрирана в пациентската листа на д-р Ж. от 23.06.2021 г. до 22.06.23 г., квалифицирано като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, 3 от ЗЗО и чл. 142, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., както и че е отчетена неизвършена дейност относно изпълнението на имунизационния календар - не е реално извършена реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш - нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО и чл. 215 вр. с чл. 136 и чл. 179, т. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. Констатирано е от съда, че узнавайки за започналата проверка, д-р Ж. е депозирала в РЗОК становище с вх. 29. 05-809/10.10.2023 г., в което е посочила, че е допусната техническа грешка и неволно е подадена информация на поставена ваксина до НЗИС; че имунизацията е била многократно отлагана от бащата на детето с мотив, че детето е хремаво или има контакт с болен, но не е подписал отказ за поставяна на ваксина. Изразено е било убеждение, че липсва какъвто и да е мотив от нейна страна за отказ за поставяне на ваксината, тъй като при наличие на ваксини в кабинета, здравословното състояние на детето и умение за поставянето им от нея и медицинската сестра няма причини да бъде отказана манипулацията, а при несъгласие отстрана на бащата от декември 2022 г. при тези обстоятелства е съществувала възможност да смени личния лекар на детето си, което той не е направил. Допълнила е също, че вероятната причина за подадената жалба отстрана на К. е нейният отказ да издаде неправомерно искани от него болнични листи за продължителен период от време. Като основание за издаване на санкционната заповед е било посочено и уведомление от К. К., баща на детето В., с вх. 94-01-63 от 20.10.2023 г. до директора на РЗОК-Бургас, в което се съдържат интерпретирани от него факти и обстоятелства относно конкретния случай, разговорите с общопрактикуващия лекар относно поставянето на ваксината. Във връзка с констатациите от проверката е бил съставен Протокол за неоснователно получени суми 322 от 24.10.2023 г. за неоснователно платена сума по програма "Детско здравеопазване" към НРД за МД за 2020-2022 г. за отчетена, но неизвършена дейност относно изпълнението на имунизационния календар в размер на 10 лв. От служителите от РЗОК-Бургас, извършили проверката е бил съставен и доклад до директора на РЗОК-Бургас с предложение за налагане на санкции по констатираните нарушения. Пред първоинстанционния съд като свидетел е била допусната А. Д. Б., работеща като медицинска сестра в кабинета на д-р Ж., която е посочила в показанията си, че не са били представени документи на проверяващите, касаещи пациента В. К., тъй като такива не са били открити в архива. Уточнила е, че имунизацията не е била извършена, а документът е бил изпратен погрешка в националната система, тъй като са имали уговорка с родителите на В. да се извърши имунизацията, и тъй като децата били с предимство пред другите пациенти, практиката е била предварително да бъдат изготвяни необходимите за тях документи, за да се избегне чакане на децата пред кабинета и струпване при болните пациенти. Според свидетелката, явно детето не е било доведено, а в края на работния ден всички листи е следвало да се предадат автоматично в националната система, след отговор на въпрос на системата Предавате ли всичко? Посочила е, че е била допусната неволна грешка като не е бил премахнат изготвеният предварително лист. Според свидетелката, същия ден са имали насрочени две имунизации на В. и на П.. Свидетелката е допълнила, че категорично при всяко посещение на бащата в кабинета последният е бил предупреждаван, че трябва да доведе детето за имунизация. Листите за имунизациите свидетелката съставяла предварително, защото е имало уговорка да извършва това. Относно амбулаторните листи е заявила, че не са могли да ги открият, тъй като се извършвал ремонт в поликлиниката и се наложило 2-3 пъти да се местят папки с документи, които се съхранявали в коридора и много от амбулаторните листи са изчезнали. При тези фактически установявания АС Бургас е приел че оспорената пред него заповед е постановена от компетентен административен орган, при спазване на формата и процесуалните правила. Изложил е мотиви, че проверката е извършена от компетентни длъжностни лица контрольори от РЗОК-Бургас, в изпълнение на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които след приключване на проверката са съставили протокол. Съдът е разгледал и приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че в проверката са участвали лица без изискуемото образование. Посочил е, че при издаването на заповедта не са констатирани нарушения на формата, т.к. съдържа конкретни, ясно и точно формулирани мотиви относно приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Отчел е и спазване на процесуалните правила, поради което не е приел наличие на основание за оспорване по чл. 146, т. 2, 3 от АПК. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че относимите материалноправни норми са приложени правилно. Досежно първата наложена санкция - по т. 1 в размер на 150 лева, изразяващо се в несъздаване и несъхраняване на здравно досие, в което е следвало да бъдат приложени екземпляри на хартиен носител от издадените амбулаторни листи, подписани от родител за удостоверяване на документираните прегледи и дейности, съдът е приел за правилно посочена правната квалификация на нарушенията - чл. 55, ал. 2, т. 2, 3 от ЗЗО връзка чл. 142, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., както и на санкционната норма - чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., като санкцията финансова неустойка в размер на 150 лв. е била правилно наложена като вид и размер. Нарушението е било прието за безспорно установено, т.к. за пациентката В. К. не е било създадено и съхранявано здравно досие на хартиен носител, каквото е изискването на посочената по-горе разпоредба от националния рамков договор. Относно нарушението по т. 2., съдът е приел за категорично установено по делото и неоспорено от д-р Ж. обстоятелството, че в качеството на общопрактикуващ лекар последната не е поставила ваксина "Тераксим" на В. К., като въпреки това е отчела дейността към РЗОК и е получила плащане за нея. Съдът е изложил в мотивите си, че в показанията си св. А. Б., работеща като медицинска сестра при жалбоподателката, е заявила, че е допусната техническа грешка при отразяване на извършена имунизация в системата на РЗОК, но е посочил, че дори да се приеме, че това е така, не може да бъде променен изводът за отчетена дейност без реално да е извършена такава, като последиците от неизвършването на дейността и отчитането й са уредени в разпоредбата на чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за МД 2020-2022 г., където е предвидено налагане на санкция "прекратяване на договора" от директора на РЗОК - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1 б. а, от ЗЗО, както и на чл. 99 ал.2 от ЗЗО, сочещ че договорът с ИМП в този случай се прекратява без предизвестие. В заключение съдът е преценил, че и по т. 2 от оспорената заповед е установено извършеното нарушение, както и че законосъобразно е определена наложената санкция. Решението на АС Бургас е валидно и допустимо, но неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът е приел, че са налице фактическите състави на нарушенията, така както са определени от административния орган. Съдът обаче не е съобразил, че при установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание е нарушен процесуалният закон, като оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.35 от АПК, без органът да изясни всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и без да събере служебно необходимите доказателства, съгласно чл.36 от АПК, респективно и да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта, с оглед на установените в хода на административното производство факти. Не е отчетено от съда, че извън предмета на установяване при извършване на проверката са останали твърденията на д-р Ж. в Становището от 10.10.2023г. за възникнала техническа грешка и неволно подаване на информация в НЗИС относно поставена ваксина на детето В., за конкретните обстоятелства относно множеството отлагания на поставянето на ваксината свързани със здравословното състояние на детето, за липсата на отказ да извърши необходимата имунизация и липсата на умисъл в поведението й, за особените отношения с бащата на детето поради отказано издаване на болничен лист за продължителен период от време без извършване на медицински преглед на лицето, документирани с приложени съобщения на ел. поща. Неглижирано е било от съда оплакването на жалбоподателката за преднамереност на извършената от органа тематична проверка, с оглед обстоятелството, че са изискани за проверка единствено документите относно детето В., не и за останалите деца пациенти на общопрактикуващия лекар, че в Протокола за извършената проверка 1289 от 18.10.2023г. като приложение е посочено и копие на Уведомление с вх. 02/94-01-63 от по-късна дата - 20.10.2023г. от бащата на детето К. К. относно случая. Във връзка с възраженията на Ж. за допусната неволна грешка при изпращане на данните за поставена ваксина, нито административният орган, нито съдът са изследвали данните в Книгата за регистрация на профилактичните имунизации и реимунизации, в която отбелязване за извършена имунизация на посочената дата не е направено. Установяването на всички тези обстоятелства административният орган е игнорирал, а съдът е намерил за ирелевантни за спора, въпреки значението им за правилното му решаване, за доказване на действително извършени нарушения, респективно извършване на преценка на характера и тежестта им и на адекватността на наложените санкции. Съдът е подценил значимостта на тези факти за правилното решаване на спора като е игнорирал изцяло показанията на св. Б., за които не е изложил мотиви дали ги кредитира или не, отбелязвайки че те са ирелевантни в случая, тъй като не могат да променят извода за отчетена, но неизвършена дейност от лечебното заведение. Съдът е приел за правилно определена по вид и размер наложената санкция по т. 1, без да изложи мотиви за това в постановения съдебен акт. Нито административният орган е обосновал в акта си, защо за това нарушение налага санкцията в максимален размер при предвидена в нормата неустойка в размер от 50лв. до 150лв., нито съдът е изложил такива, за да потвърди заповедта в тази й част, като правилна и законосъобразна. Обстоятелството, че наложената финансова неустойка е в нормативно предвидените граници, не изключва съдебния контрол за законосъобразността й. Съгласно чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, респективно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, поредността на извършването му и т.н. В конкретния случай, като не е извършил такава преценка и не е обосновал налагането на финансова неустойка в максималния предвиден размер, предвид установените факти по делото, че нарушението е извършено за първи път, административният орган е наложил санкция в размер, по-голям от минималния, което е незаконосъобразно. Като не е установил, че наложената санкция е в максималния предвиден размер от 150 лв. без санкциониращият орган да изложи съществени мотиви в тази насока, въпреки, че нарушението е извършено за първи път, и като не е изменил размера на наложената санкция, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Предвид гореизложеното, като не е изпълнил вменените му задължения за задълбочено обсъждане и анализ на доказателствените средства поотделно и в съвкупност, като не е посочил кое от тях кредитира или не кредитира и по какви съображения, като не е съпоставил установените фактически обстоятелства, като не е обсъдил всички относими към спора твърдения и възражения на страните, на базата на което да изгради своите изводи относно предмета на спора, съдът е допуснал процесуални нарушения, опорочили законосъобразността на съдебното решение. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са довели до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Те са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, съдът би могъл да достигне до различен правен резултат. Налице са касационни основания за отмяната на акта по чл. 209 т.3 от АПК, които мотивират отмяната му. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 1700 лева, съгласно приложен списък, като своевременно поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение