Решение № 9870 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 760/2014 г.

Решение № 9870 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 760/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 6692 от 04.11.13 г. на Административния съд София-град, постановено по адм. д. № 2089/13 г. С обжалванато решение, по жалба на "Атанасов Груп" ЕООД е отменено уведомително писмо на ДФЗ с изх. № 01-2600/5305 от 02.08.2010 г., в частта, в която е отказано изплащане на субсидия в размер на 1730,09 лв. по СЕПП и в размер на 3773,21 лв. по СНДП за 2008 г., делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне и ответника е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1055 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Възразява се срещу извода на административния съд, че оспорения акт е немотивиран. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо в оспорената му част. Ответникът - "Атанасов Груп" ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмено становище и поддържани от пълномощника му в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Атанасов Груп" ЕООД против уведомително писмо, индивидуализирано по-горе в частта му относно отказа да се изплати субсидия по СЕПП в размер на 1730.09 лева и по СНДП сума в размер на 3773.21 лева за кампанията през 2008 г. По отношение на намаляването на финансовото подпомагане по СЕПП, органът се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а по отношение на отказа по НДП, органът се е позовал на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. От приложената административна преписка е установено, че дружеството е подало общо заявление за плащания на площ за 2008 на 22.04.2008 г. за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и Национални доплащания. Към него се съдържа и таблица с ползваните парцели и 42 броя карти с очертано местоположение. На 30.05.2008 г. представителят на дружеството е подал молба за корекция на три блока и също е приложил карти. На 19.09.2008 г. е уведомен от ДФЗ за площи, заявени от повече от един кандидат. В уведомителното писмо са описани шест имота, заявени за подпомагане от едноличния търговец "Тошко Георгиев - ТЕРА", едноличния търговец "Жан-36-Жан Ненов" и КПТУ "Подслон", които се застъпват с декларирани от заявителя блокове. Пояснено е, че следва да представи налични документи, доказващи право на ползване на застъпените площи и примерно изброени и съответните документи. Към писмото са приложени шест броя карти на откритите застъпвания. На 29.08.2008 г., представител на дружеството е подал декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В секция "Б" от бланката се е подписал, че е съгласен с резултатите от процедурата по изясняване на принадлежността на двойно декларираната земя. В графата за приложени документи, доказващи право на ползване на двойно декларираните площи, е вписал, че не представя документи, но потвърждава част от застъпената площ във връзка с извършени комасации. Административният съд е преценил акта като немотивиран. Посочил е, че в таблицата към акта са отразени сумарно заявените площи, установените площи, недопустимите площи и тяхното процентно съотношение, като не са индивидуализирани земеделските парцели, по отношение на които административният орган е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи, нито е посочено основанието, поради което те са счетени за недопустими. Съдът е преценил като недопустимо мотивите към акта, да се сочат от органа впоследствие на издаването му. Посочено е от съда, че едва в хода на съдебното обжалване, въз осонва на заключението на вещото лице е установено, че фактическото основание за постановения отказ е наличието на застъпване, което не е разрешено. Съдът е преценил като основателно и възражението на жалбоподателя, че с допуснатото нарушение на административния огран се нарушава и правото му на защита. В посочения смисъл, съдът е цитирал и съдебна практика. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като неправилно. Действително, данните посочени от административния орган в обжалваната част от уведомителното писмо са пестеливи, но при преценката им с документите, съдържащи се в административната преписка, които са станали достояние на заявителя, стават ясни съображенията на административния орган за нареденото намаляване. Част от административната преписка е уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат от 19.08.08 г. на ДФЗ до "Атанасов Груп" ЕООД към което са приложени карти на двойно заявените площи. Видно от обратна разписка с баркод 890000093152 с подател ДФЗ е, че писмото с приложенията са получени от заявителя на 26.08.08 г. като на следващия ден - 29.08.08 г. от него е подадена декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В подадената декларация, както се посочи по-горе, заявителят чрез управителя Атанас Атанасов с подписа си е заявил съгласие с резултатите от процедурата по изясняване на принадлежността на двойно декларираната земя, като изрично е записал, че не притежава документи, но потвърждава част от застъпената площ във връзка с извършени комасации. Изводът, който се налага от горепосочените обстоятелства е, че към момента на получаване на обжалваното (в една част) уведомително писмо, заявителят е знаел фактическите основания за направения отказ, а именно установено застъпване за част от заявените парцели. От заключението на съдебно-техническата експертиза, събрана при предходното гледане на делото от административния съд се установява, че отстраненото застъпване е отразено за два от парцелите. Следователно, заявителят към момента на получаване на обжалваното уведомително писмо точно е знаел, за кои от парцелите е установено застъпването и за каква площ. Тоест, жалбоподателят при получаване на уведомителното писмо е знаел точните причини за отказа за подпомагане на част от заявените площи. След като за заявените застъпени парцели, заявителят не е представил документи, установяващи правото му на ползване за тях, то законосъбразно административният орган е отказал подпомагане за тези площи и по двете мерки, на посочените в уведомителното писмо правни основания - чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 4 в приложимата им редакция, а именно към ДВ, бр. 109/13 г. Административният съд неправилно е преценил установените фактите и обстятелства по спора, формирайки различен извод, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Решението е неправилно и следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу обжалваната част от уведомителното писмо. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд