Решение № 8194 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от И. Г. С., чрез процесуалния си представител, срещу решение 873 от 10.03.2025 г. постановено по адм. д. 1027/2024 г. на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед 2111/07.11.2024 год. на кмета на община Казанлък. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Казанлък, чрез пълномощника си, в писмен отговор и писмено становище излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор И. Г. С. срещу заповед 2111/07.11.2024 год. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконни строежи гараж и лятна кухня, находящи се в УПИ VI-107, кв. 25 по плана на [населено място], общ. Казанлък. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон като не са налице предпоставките на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ за търпимост на строежа. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 13/23.07.2024 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че изпълненото от жалбоподателя строителство в собствения му имот УПИ VI-107, кв. 25 по плана на [населено място], общ. Казанлък представлява ново строителство, а не възстановяване на съществуващите постройки в имота, като в случая няма запазване на нито един конструктивен елемент от старите сгради. Не са запазени каменните зидове в основата на постройката, както и стените и покривната конструкция. В хода на административното и съдебно производство жалбоподателят не е представил безспорни доказателства, водещи до правен извод за законност на строежите. Също така, съобразно свидетелските показания процесните строежи са изградени най-рано 2023 г., но независимо от това дали строежите са извършени през 2022 г., както е посочено в заповедта или през 2023 г. то по отношение на тях не е приложим режим на търпимост, както по § 16, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ДР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като крайният момент на изграждане на незаконни строежи, подлежащи на изследване досежно тяхната търпимост е до 31.03.2001г. С оглед на това изводът на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед 2111/07.11.2024 год. на кмета на община Казанлък е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите на касационния жалбоподател, че първоначалната идея на извършеното строителство е било с оглед запазване на постройките, т.е. съобразно с изискванията на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, са неоснователни. Според касатора при тази хипотеза за строителни действия за предотвратяване на увреждането или разрушаването на строеж в резултат на авария или други обстоятелства, не са необходими строителни книжа. Целта на нормата е да премахне възникналата опасност за строежа и именно с цел незабавност. Касае се за дейности по предотвратяване, отстраняване и възстановяване. В тези рамки строителните дейности не могат да бъдат третирани като незаконен строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Разпоредбата действително вменява на собствениците да поддържат сградите в безопасно за околните лица състояние, но не ги освобождава от задължението да извършват само разрешени по смисъла на ЗУТ строежи и преустройства. В случая видно от събраните доказателства става дума за нова конструкция, представляваща строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, за който са необходими одобрени строителни книжа. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. е основателно, които следва да бъдат присъдени във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,