Решение № 13438 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2010 г.

Решение № 13438 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Подадена е касационна жалба от Любомир Димитров Пискюлев, чрез процесуалния представител адв. Скъпиева, срещу решение № 145 от 12.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1241 по описа за 2009 г. на Административен съд -град Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 02042090014589 от 14.05.2009 г. на ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-186 от 5.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане до ВАС за отмяна на съдебният акт и за постановяване на друг акт по съществото на спора, с който да бъдат отменени актовете на приходната администрация. Претендира се заплащане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 02042090014589 от 14.05.2009 г. на ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-186/5.08.2009 г. на директор на Дирекция "ОУИ"- гр. Бургас при ЦУ на НАП. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу горепосочения Акт за регистрация, като в мотивите си е приел, основавайки се на събрания по делото доказателствен материал, че Венцислав Любомиров Пискюлев, в качеството си на пълномощник на Любомир Димитров Пискюлев и Радка Георгиева Пискюлева, съгласно нотариално заверено пълномощно на 18.08.2005 г., е сключил осем броя предварителни договори за продажба на недвижими имоти, находящи се в предвидена за изграждане сграда, в местността "Инцараки", кв. 57, УПИ VI- 652 в гр. Свети Влас по плана на Община Несебър, с чужди граждани. По отношение на така сключените договори съдът е констатирал, че съгласно инкорпорираните в тях клаузи, е уговорено по сметката на пълномощника в Банка "ДСК" АД, клон "Несебър", да бъдат преведени предварителни договорени плащания от вписаните в договорите купувачи. Съдът се е основал на обстоятелството, че съгласно приложените извлечения от банковите сметки в ДСК АД, клон Несебър на Венцислав Любомиров Пискюлев- пълномощник на Любомир Димитров Пискюлев и Радка Георгиева Пискюлева са получени следните суми: на 30.10.2006 г. са получени по банков път 45 000 евро от Юрий Витальевич Чистяков, съгласно чл. 3/2/ на предварителен договор от 27.10.2006 г. за продажба на недвижим имот със застроена площ 92.82 кв. м., съставляващ УПИ VI- 652 в гр. Свети Влас по плана на Община Несебър, като с разписка на последната страница на предварителния договор Венцислав Пискюлев е потвърдил, че е получил сумата от 45 000 евро от Ана и Юрий Чистякови като първи транш по договора; на 12.01.2007 г. са получени по банков път 800 евро от полския гражданин Пьотр Марчин Подсядло по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 6.01.2007 г., а от същото лице е получена и сумата 200 евро, видно от разписка от 6.01.2007 г.; на 24.01.2007 г. са получени по банков път 1 000 евро от Андрей Янченко по предварителен договор от 23.02.2007 г.; на 15.02.2007 г. са получени по банков път 12 462 евро от Хейзел Фултън и Лин Шиндлер също по предварителен договор (без дата) за покупко- продажба на недвижим имот. Първоинстанционният съд е приел в мотивите на оспореното решение, че гореизложените фактически констатации са анализирани от органите по приходите и правилно са квалифицирани като авансови плащания по облагаеми доставки, чийто размер е коригиран от Директора на дирекция "ОУИ" на 59 462 евро, равняващи се на 116 297.56 лв. Отчетено е обстоятелството, че плащанията са получени от жалбоподателя в режим на съпружеска имуществена общност и облагаемият оборот по чл. 96, ал. 2 във вр. с чл. 4 от ЗДДС е редуциран на 58 148.78 лв. за периода от 30.10.2006 г. до 29.02.2007 г. Съдът е приел че при достигане на този размер същият е оборот по чл. 96 от ЗДДС, поради което е следвало лицето да се регистрира като данъчно-задължено лице по този закон. Решението е правилно, съдът надлежно е определил спорните въпроси, относимите факти и е разпределил доказателствената тежест. Твърденията в касационната жалба са неоснователни. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че са налице процесуални нарушения в хода на административното производство, довели до неправилно тълкуване на материалния закон, по отношение на които първостепенният съд не е взел становище в обжалваното решение. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Съдът правилно е определил и приложил материалноправните разпоредби от значение за решаване на делото и не е допуснал съдопроизводствени нарушения, както се твърди бланкетно в касационната жалба. Подробният и пълен анализ на доказателства е довел до извода, че оборотът по процесните доставки е облагаем и размерът му е над законоустановения минимум за задължителна регистрация по ЗДДС. Правилно е определен и основният спорен въпрос по делото- представляват ли сделките, в резултат на които е реализиран този оборот, независима икономическа дейност по отношение на Любомир Пискюлев. Тезата на касатора е, че описаната дейност не се осъществява редовно или по занятие срещу възнаграждение, същата има случаен характер, не е извършвана в някакъв продължителен период от време и постоянно и не може да се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Тезата е неоснователна. Легална дефиниция на обсъжданото понятие се съдържа в разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗДДС (отм.), съгласно които независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия, като в ал. 2 се уточнява, че освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите. В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че за периода 30.10.2006 г. - 29.02.2007 г. касаторът като физическо лице е извършил множество разпоредителни сделки с недвижими имоти за получаване на редовен доход. С оглед установения приход от тази дейност в размер на 58 148.78 лв. и приложените по делото писмени доказателства се обосновава извода, че посочената дейност е извършвана по занятие от Любомир Димитров Пискюлев, т. е. предвид цитираните разпоредби на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗДДС (отм.) представлява независима икономическа дейност. Обоснован е изводът на административния съд, че осъществените от Любомир Пискюлев сделки са насочени към реализиране на икономическа изгода, нямат случаен характер и са в изпълнение на стопанска дейност, поради което се субсумират в хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 2 от понастоящем действащия ЗДДС. Правилно при преценката относно данъчния период, през който е достигнат облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е взет предвид облагаемият оборот от независимата икономическа дейност на физическото лице, като в тази връзка следва да се посочи, че законосъобразно е прието, че облагаемия оборот е достигнат през данъчен период м. 02/2009 г. и съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на този данъчен период, или до 14.03.2007 г. Неоснователен е доводът на касатора, че административният съд не е изследвал доказателствата в цялост, тъй като не е обсъдил обстоятелството, че сумите, превеждани по предварителните договори, са постъпили по сметка на пълномощника Венцислав Пискюлев, а не на Любомир Пискюлев. С този довод касаторът по същество игнорира специфичната същност на упълномощаването като сделка, насочена към пораждане на представителна власт, различна от основното правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Тези правоотношения са напълно самостоятелни, макар и във връзка едно с друго. Чрез упълномощаването пълномощникът извършва правни действия от името на упълномощителя и с последици направо за него. Така, в настоящия случай, приетите суми от Венцеслав Пискюлев следва да се счетат постъпили директно в патримониума на Любомир Пискюлев. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че неоснователно се поддържа от касатора, че актът за регистрация е незаконосъобразен, тъй като видно от приложените към касационната жалба извлечения от банковите му сметки за периода 1.03.2006 г. - 1.03.2007 г. няма постъпления на парични средства- факт, който оборвал твърдението на органа по приходите, че е получено авансово плащане по банков път, като плащанията били извършени по сметка на Венцислав Пискюлев. С оглед изложеното по- горе настоящата инстанция намира също, че приложената към касационната жалба декларация рег. № 9519/4.08.2010 г. на нотариус с район на действие РС- гр. Несебър, в която Венцислав Пискюлев е декларирал, че всички средства от предварителни договори и покупко- продажби са постъпвали в негови сметки, не може да обоснове извод, различен от този, направен от органите по приходите и възприет от първоинстанционния съд. Неотносими към изхода на спора са и представените в касационната инстанция заверени копия от споразумение рег. № 8782/23.07.2010 г. и рег. № 10847/23.08.2010 г. на нотариус с район на действие РС- гр. Несебър, от които е видно, че част от продажната цена е възстановена на купувачите поради забава на продавача, тъй като са ирелевантни към юридическия факт с правно значение, с който нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС свързва задължението за регистрация по ЗДДС, а именно достигнатият оборот от 50 000 лв. за период, не по- дълъг от последните 12 месеца преди текущия. Неотносим към спора е и приложеният ревизионен доклад № 901423/1.02.2010 г. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Като правилно същото следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се присъждат, тъй като не са претендирани от страните. Така мотивиран, Върховен административен съд, първо "А" отделение