Решение № 10424 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Гендис-Г. Генов-Д. Генов със седалище в гр.Стара Загора. Жалбата е против решение 436 от 14.11.2022г., постановено по адм. дело 395/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, поправено с решение 127 от 20.04.2023г. по същото дело. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ Гендис-Г. Генов-Д. Генов против решение 24/121/06435/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8354#22 от 05.04.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за налагане на финансова корекция. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение 24/121/06435/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б. Митев, с представена по делото молба моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд Стара Загора е правилно и мотивирано и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 24/121/06435/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8354#22 от 05.04.2022г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на основание чл.51, ал. 1 и 2 във връзка с чл.16, ал.5 от Наредба 8 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение 665 от 26.01.2022г., постановено по адм. дело 6163/2021г. на Върховния административен съд, осмо отделение, на ЕТ Гендис-Г. Генов-Д. Генов е определена и наложена финансова корекция в размер на 199 828,06 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то е валиден, формално и материално законосъобразен административен акт и издаването му съответства на ЗПЗП и Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) - в сила от 01.07.2022г.) За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискването за форма и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че между страните няма спор за фактите и, че едноличният търговец не е реализирал прогнозните стойности на заложените в бизнес плана приходи от продажби на продукция череши, вишни и дюли. Мотивирано е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че няма задължение да спазва този показател. Посочил е, че действително, приходите са прогнозна стойност, но след като са обвързани с проекта, не може да бъдат игнорирани, защото представляват индикатори за изпълнението му. Според съда твърденията за настъпили температурни аномалии през 2016г. и 2017г., както и за влошена икономическа обстановка, като причина за неизпълнението, не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на §1, т. 44 от ДР на Наредба 8 от 03.04.2008 г. За неоснователно е прието и оплакването за постановяване на процесния акт по налагане на финансова корекция след изтичане на срока за образуване на административно производство по издаването му. Административен съд Стара Загора се е мотивирал, че фактическите констатации на административния орган за допуснати от ЕТ Гендис-Г. Генов-Д. Генов нарушения на договора и приложимата наредба, които обуславят издаването на решение за налагане на финансова корекция, са доказани. Правилно според съда е определен и размерът на корекцията. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Стара Загора е извел правилни правни изводи. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл.172а, ал. 2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК относно мотивиране на съдебния акт. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено. Неоснователен е довода на касатора и за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. Същите са разгледани подробно от Административен съд Стара Загора и при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертива се установява, че за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., ползвателят е реализирал приходи в размери по - ниски от заложените в бизнес плана, като част от сключения договор за финансова помощ. Бенефициерът не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на продукция, заложени в бизнес плана - череши, вишни и дюли за 2016г., 2017г. и 2018г. Настоящият съдебен състав, съобразявайки се с константната практика на ВАС, намира, че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, като основа за допускане на процесното подпомагане, е одобрен индикатор за изпълнение на проекта, а изложеното от касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователно. Неоснователно касаторът твърди, че неизпълнението на бизнес плана не съставлява неизпълнение на самия проект. При извършената в рамките на периода на мониторинг проверка на място е констатирано неизпълнение на поети по договора задължения, включително на заложените в бизнес плана финансови параметри. Изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Следователно, при преценката за изпълнението на задълженията на жалбоподателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ, но и изготвения от самия него бизнес план, включително заложените в плана стойности и финансови показатели. Именно въз основа на този бизнес план проектът е одобрен за финансиране, сключен е договорът и е изплатена субсидията по него. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, съобразно нормата на чл.51, ал.1 от Наредба 8 от 3.04.2008г., РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Изложените от касатора обективни обстоятелства - природни явления, с който обосновава унищожаване и влошено качество на продукцията не променя горните изводи. Отговорността на ползвателя на помощта за неизпълнение на договорните задължения се изключва само ако се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на Наредба 8 от 3.04.2008г. В посочената разпоредба изчерпателно са изброени обстоятелствата, които се квалифицират като форсмажорни. За да са налице обаче основания за изключване на отговорността му за неизпълнение на задълженията му, следващи от сключения с ДФЗ договор, ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда за възникване на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е възможно това да стане, което в настоящия случай не е сторено чл. 55, ал. 2 от Наредба 8 от 3.04.2008г. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТ Гендис-Г. Генов-Д. Генов, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през мониторинговия период. Касае се за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022г. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на 05.04.2022г. - следователно в законовия срок. Неоснователен е доводът на касатора за изтекла давност, тъй като след датата 19.08.2019г. процесната инвестиция не подлежи на мониторинг. Принципно това е така, но мониторинговата проверка е извършена преди тази дата със заповед от 15.07.2019г., приключил с доклад за нередност от 05.08.2019г. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която по изложените в предходния абзац мотиви не е изтекла, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Изложеното от касатора, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, не се приема за основателно. В случая касаторът мотивира твърдението си с издаденият по отношение на него АУПДВ 24/121/06435/3/01/04/01 от 04.08.2020г., отменен по съдебен ред. Цитираният акт, макар и за същата сума и също по отношение на ЕТ Гендис-Г. Генов-Д. Генов, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил и отменен по съдебен ред. Няма спор, че и с двата акта касаторът е обвинен в нарушения, базирани на сходна фактическа обстановка във връзка с подпомагането му като ползвател на финансова помощ по договор с ДФЗ. Но АУПДВ е отменен не защото няма нарушение, а защото редът за отговорност на подпомаганото лице е по ЗУСЕФСУ. Именно такъв акт е издаден и е бил предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Отмяната на АУПДВ не е основание да се приеме, че е решен въпросът със сила на пресъдено нещо и за отговорността на жалбоподателя, търсена в сега разглежданото производство по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. /Правилата/. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.30 от Правилата, като в настоящият случай, размерът на подлежащата за възстановяване сума правилно е определена на 100% от предоставената финансова помощ по договора 199 828,06 лева. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,