Решение № 7048 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16174/2009 г.

Решение № 7048 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16174/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Биндер" АД против решение № 1063 от 15.10.2009 г., постановено от Бургаски административен съд по адм. д. № 564/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 200800279/13.02.2009., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Сливен в потвърдената му част с решение № РД-10-72/6.04.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Бургас, с който са установени задължения за ДДС в размер на 39 710 лв. за м. май 2006 г. и 39 810 лв. за м. юни 2006 г. ведно с лихви за просрочие. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника по спора разноски за водене на делото в размер на 2 510,28 лв.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че:

• изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства;

• съдът не е обсъдил и анализирал събрани в преписката - договори, спецификации за осъществени излъчвания, сертификати от телевизиите за излъчванията на видеоклиповете, диск CD-R със съдържание - реклама на "Биндер" АД;

• в решението липсват мотиви относно релевантни за спора обстоятелства и факти;

• изводите на съда потвърждават изводите на органите по приходите, които представляват голословни твърдения.

Касаторът иска отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като от доказателствата по делото не се установявало реалното предоставяне на услугите по процесните фактури.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност през Бургаски административен съд е бил РА с номер, посочен по-горе, в частта относно отказа да се признае данъчен кредит на жалбоподателя по 2 фактури, издадени от "Стринг" ЕООД. И двете фактури са с предмет на доставката - излъчена телевизионна реклама в "канал О" и "Ринг ТВ", разликата е, че ф. № 0...220/31.05.2006 г. е във връзка с договор от 20.04.2006 г. и касае излъчена реклама през м.май 2006 г. а ф.№ 0...605 е във връзка с договор от 18.05.2006 г. и е за излъчена реклама през м.юни 2006 г. Изводите на органите по приходите, направени в РА, че от извършените насрещни проверки на прекия доставчик, и предходните доставчици - "Кредо 69" ЕООД, "Ринг С.В." АД и ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН" оставало недоказано извършването на услугата, предмет на доставките. Прието е за доказано само предоставянето на рекламно време за излъчване на рекламните услуги по фактурите, но не била доказана същността на рекламните продукти, кой ги е изготвил и каква е себестойността им. Констатирано е, че "Стринг" ЕООД и "Кредо 69" ЕООД не са представили доказателства за потенциала си да създават реклами и /или разхода, който са направили за създаването им. Установено е, че откупеното рекламно време представлява около 0,005% от фактурираната рекламна услуга, от което следвало, че рекламният продукт, чието реално създаване не е доказано формира 99,995% от фактурираната рекламна услуга. Правното основание за отказа на данъчен кредит, посочено в РА е чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

Административният съд е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от РА с мотива, че споделя изводите на органа по приходите относно липсата на реалност на процесните доставки. Съдът е приел, че нито жалбоподателят, нито доставчиците разполагали с доказателства относно изработката на самия рекламен видеоклип, кой го е изработил, вида, в който е бил изработен, начина по който е бил пренасян и броя на възложените излъчвания и броя на реализираните излъчвания. Обоснован бил изводът, че "Стринг" ЕООД не е извършил в действителност процесните доставки. Прието е, че е осъществен състава на чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

Решението на административния съд по спорния въпрос е неправилно. Решението е резултат на допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства и в неспазване на принципа на служебното начало. В преписката, представена по делото се съдържат многобройни писмени доказателства, в това число и такива, издадени от медиите, за които се твърди, че са излъчили рекламата, които документи са останали необсъдени от съда или поне формираното становище на съда по тях не е станало известно на страните, тъй като не присъства в мотивите към решението. От съдебното решение не става ясна волята на съда относно задълженията на "Стринг" ЕООД към "Биндер" АД по договорите във връзка с които са издадени процесните фактури. Съдът е приел, че липсват доказателства за изработването на рекламата без да посочи чие е било това задължение и дали приема, че то задължен за изработването на рекламата е бил "Стринг" ЕООД. В изпълнение на задължението си, произтичащо от чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че обстоятелството относно изработването на рекламния клип е от значение за спора и е недоказано. В касационната жалба се твърди от касатора, че е налице диск с рекламния клип на "Биндер" АД, но в преписката по делото липсва такъв. От обжалваното съдебно решение не личи, съдът да е извършил съвкупна преценка на доказателствата по преписката и изводите от нея. В преписката са налице документи, представени от "Ринг - С. В." АД още в хода на данъчната ревизия от които е вино, че предходните доставчици по веригата - "Кредо 69" ЕООД и "Гартен Профи" ЕООД са излъчвали реклами в "Ринг-ТВ" през процесните периоди в това число и за "Биндер" АД. Тези документи са останали необсъдени от съда. Необсъдени са останали и документите, представени от ЕТ "Вирджиния Ер Ен - Георги Стоянов".

Посочените пропуски съставляват съществени съдопроизводствени нарушения допуснати от съда при постановяване на решението, които сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаски административен съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да предостави възможност на страните по спора да организират защитата си. За целта, съдът следва в съдебно заседание да отдели спорното от безспорното. За преценката изпълнена ли е доставката от "Стринг" ЕООД и налице ли е капацитет на доставчика за изпълнението и следва да се уточни предмета на тази доставка. За целта, на жалбоподателя следва да се даде възможност да уточни какви са получените от него престации по договорите му със "Стринг" ЕООД и дали измежду тях се включва изработването на рекламния продукт или тя се състои само в организиране на излъчването на вече готов рекламен продукт. Също така по делото следва да се събере този рекламен продукт, като се установи посредством съдебно - техническа експертиза, изготвена от експерт, компетентен в съответната област, каква е материално - техническата база, необходима за изработването му и с каква компетентност следва да разполага лицето/ лицата изработващи този продукт. Едва след това съдът следва да формира извод доколко доставчикът или предходните доставчици са разполагали с ресурс за изработването на рекламния продукт, в случай, че самото му изработване е част от уговорената престация по договорите със "Стринг" ЕООД. Съдът следва да изложи конкретни съображения защо приема или не приема, че "Стринг" ЕООД е организирал и контролирал излъчването на рекламния продукт. Релевантни обстоятелства за спора са и плащанията на данъчните основи и начисления ДДС по фактурите. Следва да се изложат съображения налице ли са извършени плащания и кои са установяващите ги документи в случай. В случай, че се прецени, че по фактурите не са извършени плащания, съдът следва да посочи защо не кредитира събраните по делото доказателства по този въпрос.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд