Решение № 9925 от 7.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЛАФАЙЕТ 2018 ЕООД, представлявано от Г. Александров, управител, чрез адв. Р. Савов, САК, срещу решение 25/22.03.2022 година на Административен съд гр. Видин по адм.д. 262/2021 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу решение РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон. Неправилен бил изводът на съда за законосъобразност на процесния отказ за верификация на основание чл. 64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕСИФ поради непредставяне в срок по документи в хипотеза на чл.63 от закона. В хода на процедурата по верификация с писмо от 04.03.2021 година дружеството представило набор от документи по опис в 14 точки, като такъв бил представен и с писмо от 22.03.2021 година в 8 точки, уведомление от 04.04.2021 година, писмо от 05.08.2021 година, писмо от 04.11.2021 година. Вместо да разгледа съдържанието на тези документи и да го анализира по същество, за да обоснове законосъобразност/незаконосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд единствено изброил номерата на входящата и изходяща поща и направил напълно необоснован извод за хипотеза на отказ за верификация на основание чл. 64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕСИФ. Останалата част от мотивите на съда повтаряла обобщените изводи на административния орган без тези изводи да се базират на анализ на доказателствата по делото. Напротив, за всички твърдени като неустановени обстоятелства дружеството представило доказателства. Анализ на последните обаче не бил извършен от първоинстанционния съд. Не без значение бил и фактът, че правната квалификация, възприета от съда, се различавала от тази, въз основа на която административният орган постановил акта си чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ и изложените от органа мотиви за непридобиване на разумна увереност за постигане на целите по проекта към етапа на приключване на проектните дейности. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година, чрез служител с юридическа правоспособност Менцел, взема становище за неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Обжалваният административен акт бил с правна квалификация чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ - разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. За да постави отказ на това правно основание, органът следвало да посочи кои конкретни разходи не са включени в документите по чл. 26, ал.1 като категория разходи. Такива изводи не се съдържали в обжалвания административен акт. Нито съдът, нито органът направили анализ на представените от бенефициера доказателства, а изводът за недопустимост на претендираните разходи не бил фактически обоснован.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, касационният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Видин е образувано по жалба на ЛАФАЙЕТ 2018 ЕООД, представлявано от Е. Ганева, управител, срещу решение РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година. С последното, на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в общ размер 71 094,52 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.024-0564-C02 с бенефициер ЛАФАЙЕТ 2018 ЕООД.

За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка, на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав прави извод за валидност и допустимост на съдебния акт.

Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон, касационният състав прави изводи за неправилност на обжалвания съдебен акт:

Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление".

Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с.з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г., като съгласно §71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и се отнася до управлението на средствата от ЕСИФ.

Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт ДВ бр.52 от 9.06.2020 г.

Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е постановен от ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година в процедура по верификация на разходи в резултат на извършена проверка на искане за окончателно плащане от дата 03.02.2021 година за периода 27.10.2020 година 13.12.2020 година по административен договор BG16RFOP002-2.024-0564-C02 с бенефициер ЛАФАЙЕТ 2018 ЕООД.

Касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд, че в рамките на тази процедура, актът представлява отказ за верификация на компетентен орган, във валидна писмена форма.

Несъответстващ на действителната правна обстановка обаче е изводът на административния съд, че актът е издаден на основание чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ (заглавие преди изменението на закона с ДВ бр. 51/2022 година), поради което релевантни елементи в хода на осъществявания контрол са следните: 1. подадено искане за верифициране; 2. непредставяне в срок на документи по чл.63 от ЗУСЕСИФ.

Оспореният пред административния съд акт е с правна квалификация чл. 64, ал.3 във връзка с чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, като изводите на органа преди разпоредителната част на акта и в рамките на същата се базират единствено на квалификацията по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ.

В процедурата по верификация, основанията по чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ и по чл.64, ал.1, предложение първо, са различни нормативно уредени механизми за контрол върху допустимостта на разходите в процедурите по предоставяне на средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от закона. Принципно правилен е изводът на съда, че релевантни елементи в хода на осъществявания контрол в хипотеза на чл. 64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕСИФ са подадено искане за верифициране и непредставяне в срок на документи по чл.63 от ЗУСЕСИФ. Тази правна квалификация обаче не представлява правно основание на процесния отказ, поради което и горните изводи на първоинстанционния съд са неотносими към решаване на спора по същество. Обследването на законосъобразността на оспорения административен акт от първоинстанционния съд с оглед неприложена от органа правна квалификация обосновава извод за неправилност на съдебния акт.

Тъй като оспореният пред административния съд акт е с правна квалификация чл. 64, ал.3 във връзка с чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, като изводите на органа преди разпоредителната част на акта и в рамките на същата се базират единствено на квалификацията по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, контролът за законосъобразност върху акта предполага изследване на фактите с оглед субсумирането им в състава на така посочената квалификация.

Такъв анализ не е извършен не само от административния съд, но и от административния орган, чиито акт е предмет на контрол за законосъобразност пред съда:

Органът в оспореното решение РД-11-1563/08.12.2021 година, за да мотивира недопустимост на разходите по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ е изложил общи и неотносими към квалификацията аргументи за:

• непридобита от него разумна увереност в реалистичността по отношение на услугата от страна на изпълнителя ДЕМОФИКС ЕООД, който аргумент е относим към квалифакицята касаеща реалност на услугата;

• липса на гаранция за постигане на изпълнение на проектни индикатори, който аргумент се явява неотносим към основанията за допустимост на разходите по чл.57, ал.1 ЗУСЕСИФ.

Квалификацията на чл. чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ изисква анализиране на категориите допустими разходи съгласно документите по чл.26, ал.1 от закона и съгласно одобрения проект, и формиран извод за несъответствие на процесните претендирани за верифициране разходи като попадащи извън посочените категории. Такъв анализ органът не е направил, като изводите му за недопустимост на претендираните разходи на посоченото основание са без мотив.

Доколкото органът въз основа на извършените проверки в хода на изложението по акта прави изводи за непридобита разумна увереност за постигане на целите по проекта, касационният състав прави следните изводи:

Гореизложеното формира извод за отмяна на обжалвания съдебен акт, постановен при неправилно приложение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друг, с който да се отмени решение РД-11-1563/08.12.2021 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година. Административният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, при неясни мотиви, които да сумсумират относимата правна квалификация, при обективирана вътрешно противоречива воля на органа и изразена несъответстваща на фактите правна квалификация, представляващи нарушения на чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. След отмяна на административния акт, преписката следва да се върне на органа за процедиране по искане за окончателно плащане от дата 03.02.2021 година за периода 27.10.2020 година 13.12.2020 година по административен договор BG16RFOP002-2.024-0564-C02 с бенефициер ЛАФАЙЕТ 2018 ЕООД. Искането следва да се процедира при съобразяване на относимите към процедурата разпоредби на закона, при пълно изясняване на фактическата обстановка по спора и отнасянето й към приложимия законов норматив.

Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по делото за две съдебни инстанции в размер, както следва: - по 568,76 лева държавна такса за всяка съдебна инстанция, - 2700 лева заплатено адвокатско възнаграждение. По делото пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение от 3246 лева по банков път.

Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд, на основание чл. 222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс