Решение № 13655 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Йоник 2018 ЕООД, ЕИК 205302691, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, [улица]чрез процесуалния представител адвокат С. Тодорова против Решение 302 от 09.02.2024 г. по адм. д. 401/2023 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение 1040-21-623/20.10.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилно потвърждаването на дадените му като осигурител задължителни предписания за корекция на подадени данни за осигуряване по КСО, с които се игнорира действието на валидно сключен трудов договор. Позовава се на съдебна практика, че допустимо управителят на ЕООД да сключи трудов договор със себе си и че не е допустимо позоваването на недействителност на трудовия договор без наличие на влязло в сила съдебно решение по чл.74 от КТ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане направените разноски. Ответникът директор на ТП на НОИ София-град, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Първанов в представени писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира доводите в нея за направени при неправилно тълкуване на разпоредбите на КСО. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканите от касатора разноски до размера по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства и намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е основателна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на Йоник 2018 ЕООД гр. Дупница против Решение 1040-21-623 от 20.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което е отхвърлена жалбата от дружеството срещу Задължителни предписания ЗД-1-21-623/20.10.2023 г., издадени от инспектор по осигуряването на ТП на НОИ София град, с които дружеството, в качеството му на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, е задължено да заличи подадените данни по чл.5. ал.4, т.1 от КСО за Н. Н. Б. за периода от 04.11.2019 г. до 31.07.2023 г. с код за вид осигурен - 04 и да подаде редовни данни с декларация обр. 1 с вид осигурен-10. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117 ал. 1 т. 3 от КСО орган директорът на ТП на НОИ София град, в предписаната от закона форма, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на акта с материалния закон съдът е приел, че подадените данни за Б. са некоректни и правилно е предписано заличаването им. Този извод е обоснован с обстоятелството, че тя като управител на Йоник 2018 ЕООД не може да сключва трудов договор сама със себе си и следва да се осигурява на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка в съответствие със събраните доказателства, но изведените въз основа на нея правни изводи не се споделят напълно от настоящата инстанция. От доказателствата по делото се установява, че Н. Н. Б. е вписана в Търговския регистър на 25.09.2018 г. за управител и едноличен собственик на капитала на ЙОНИК 2018 ЕООД. Тя има сключен трудов договор 1 от 04.11.2019 г. на основание чл. 111 във връзка с чл. 70 от КТ с дружеството за длъжността инженер-ръководител , регистриран в НАП. В качеството й на наето лице по трудов договор й е изплащано трудово възнаграждение за периода от м.11.2019 г. до м.07.2023 г. включително. За този период от осигурителя ЙОНИК 2018 ЕООД за нея са подавани само данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Установено е при проверката от органи на НОИ, че не е регистрирана като самоосигуряващо се лице по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работи в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ в качеството на собственик на ЙОНИК 2018" ЕООД. Неправилно с дадените предписания е разпоредено заличаване на подадените данни по чл.5. ал.4, т.1 от КСО с код за вид осигурен 04 и замяната им с код 10 по съображения, че управляващият дружеството не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си. Въпросът за действителността на такъв вид трудов договор, особено когато е сключен за различна длъжност от управител , е спорен в практиката на общите и административните съдилища. Постоянна е обаче практиката на Върховния административен съд, че действието на валидно сключен трудов договор може да не се зачете от контролните органи на ТП на НОИ само при наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е призната недействителността му в производство по чл.74, ал.3 от Кодекса на труда по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тъй като редът за установяване на действителните отношения между работник/служител и работодател е специален и по аргумент от мотивите на Тълкувателно решение 6 от 27.10.2022г по тълкувателно дело 6/ 2021 г на ОСС от I и II колегия на ВАС, косвен съдебен контрол върху трудовия договор на Н. Б. е недопустим в административното и в свързаното с него съдебно производство. Доколкото трудовият договор на Б. с ЙОНИК 2018" ЕООД не е обявен за недействителен по надлежния ред, то няма законова пречка тя да бъде осигурявана на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, за което коректно са подадени данни от касатора в качеството на нейн осигурител. По делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че от лицето са осъществявани действия по изпълнение на сключения договор. Следователно са налице всички предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, за което по силата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя се подават данни с код за вид осигурен 04 и заличаването им е разпоредено незаконосъобразно с процесните задължителни предписания, потвърдени от Директора на ТП на НОИ - София град. Съвсем отделен е въпросът, че осигуряване и подаване на данни за него с код за вид осигурен 10 за Б. принципно могат да бъдат дължими предвид факта, че по силата на КСО тя подлежи на осигуряване поради качеството й на управител на ЙОНИК 2018" ЕООД и на едноличен собственик на капитала на дружеството при наличие на законовите предпоставки за това. Тези обстоятелства обаче не попадат в обхвата на процесните предписания, касаещи само промяна на нейните осигурителни данни във връзка със сключения трудов договор с дружеството. Поради това, като е отхвърлил подадената жалба от дружеството-осигурител, Административен съд Кюстендил е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на незаконосъобразните Решение 1040-21-623 от 20.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - София град и Задължителни предписания ЗД-1-21-623/20.10.2023 г., издадени от инспектор по осигуряването на ТП на НОИ София град. С оглед изхода на спора своевременно направеното искане на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати доказано направените такива в общ размер от 1350 лв за двете инстанции, включващ държавни такси в размер на 250лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1100лв. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с чл.8, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,