Решение № 2510 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11317/2008 г.

Решение № 2510 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11317/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Павел Павлов моли да бъде отменено Решение № 852/25.7.2008 г. по адм. д. № 929/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен акт за регистрация на Павел Павлов по ЗДДС № 24042080006269/14.3.2008 г. на ТД - Ст. Загора като неправилно в частта, с която са отхвърлени доводите му за нищожност на акта за регистрация, поради липса на една от кумулативно дадените предпоставки за регистрацията. Разноските били присъдени частично без искане от другата страна. Неправилно съдът приел, че делото не представлява фактическа сложност. Моли акта за регистрация да бъде обявен за нищожен и разноските да бъдат присъдени изцяло. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за регистрация на Павел Павлов по ЗДДС № 24042080006269/14.3.2008 г. на ТД - Ст. Загора, като в мотивите си е приел, че Павел Павлов - нотариус е подал годишна данъчна декларация вх. № 24001059/30.1.2008 г. по Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДВДФЛ/, в която е декларирал доход за 2007 г. от дейността си като нотариус в размер 90 985,40 лв. Била е извършена проверка за наличие на основание за регистрацията на Павлов по ЗДДС и с акта за регистрация е констатирано, че за периода 1.1.2007 г. - 31.12.2007 г. Павлов е реализирал облагаем оборот над 50 000 лв. от дейността си като нотариус и е следвало да се регистрира по ЗДДС, което е направено с процесния акт. Съдът е приел, че акта за регистрация е издаден от редовно овластен орган по приходите след извършена проверка по чл. 110, ал. 3 и 4 ДОПК. Спорът по делото е бил относно обстоятелството дейността на нотариуса в периода преди 30.1.2008 г. представлява ли независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и нотариусът следва ли да бъде регистриран като данъчно задължено лице. Съдът е обсъдил приложимите законови норми. С Решение № 7/23.4.2007 г. по к. д. № 1/2007 г. Конституционният съд на РБългария е обявил за противоконституционен израза "както и упражняването на свободна професия, включително частен съдебен изпълнител и нотариус" от чл. 3, ал. 2 изр. 1 ЗДДС. Решението е обнародвано с ДВ, бр. 37/8.5.2007 г. и по чл. 151, ал. 2 от Конституцията влиза в сила в тридневен срок от тази дата. Обсъдил е също Тълк. р. № 3/6.6.2008 г. по т. д. № 2/2008 г. на ВАС, според което нотариусите не подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС за периода от влизане в сила на Решение № 7/23.04.2007 г. на Конституционния съд до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност /обн. в ДВ бр. 108/19.12.2007 г. Съдът е приел, че по чл. 96, ал. 1 ЗДДС предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС включват данъчно задължено лице да е достигнало облагаем оборот от 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца, преди текущия. Съдът е приел, предвид Тълк. р. № 3/2008 г. на ВАС, че в периода 12.5.2007 г. - 19.12.2007 г. нотариусът Павлов не е извършвал независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и не е бил данъчно задължено лице по ЗДДС. По чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаеми са доставките извършвани от данъчно задължено лице. Съдът е приел, че за посочения период Павлов не е формирал облагаем оборот, тъй като не е данъчно задължено лице. Към 30.01.2008 г. Павлов е данъчно задължено лице, но не е формирал предвидения в чл. 96, ал. 1 ЗДДС облагаем оборот и не е подлежал на задължителна регистрация към този момент. В акта за регистрация неправилно е приложен материалния закон и съдът е отменил обжалвания акт. Приел е също, че неправилното съотнасяне на установените факти към хипотезата на материалноправната норма няма за последица нищожност на административния акт, както поддържа Павлов. Приел е също, че към момента на постановяване на оспорения акт Павлов вече е бил данъчно задължено лице по ЗДДС с формиран оборот над 50 000 лв. за период 12 месеца преди това. В частта за разноските съдът е приел, че платеното адвокатско възнаграждение от 3500 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и е присъдил 510 лв. разноски, от които 10 лв. платена държавна такса и 500 лв. за адвокатски хонорар. Така постановеното решение е правилно. Доводът на касатора за нищожност на акта за регистрация, поради несъответствие на приетите за установени факти с нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е неоснователен. Правилно съдът е приел, че в периода 12.05.2007 г. - 19.12.2007 г. извършваната от нотариуса дейност не е независима икономическа дейност и оборотът от тази дейност не е облагаем. Акта за регистрация е връчен на Павлов на 21.3.2008 г., която е посочена за дата на регистрацията. Акта е издаден по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС във връзка с установен облагаем оборот по приложение № 1. От приложение № 1 е видно, че за м. 12.2007 г. оборота на Павлов е 11 483,90 лв. като няма данни за неговия размер след 19.12.2007 г. За м. 1.2008 г. оборотът е в размер 6800,08 лв. и за м. 2.2008 г. - в размер 9730,04 лв. - общо в размер 28 014,02 лв. и неправилно съдът в мотивите си е приел, че към датата на издаване на процесния акт Павлов е имал облагаем оборот над 50 000 лв. За периода 12.5.2007 г. - 19.12.2007 г. оборотите на нотариуса не са облагаеми и не се включват в изчисленията на облагаемия оборот за периода след 19.12.2007 г. Към оборотите на нотариусите формирани след 19.12.2007 г. не могат да се прибавят оборотите натрупани в периода преди 12.5.2007 г., тъй като с изключването на нотариусите от кръга на данъчно задължените лица по чл. 3, ал. 2 ЗДДС с решението на Конституционния съд, тези обороти натрупани до 12.5.2007 г. губят правно значение. В ЗДДС няма основание за прибавянето им към оборота натрупан след повторното включване на нотариусите в кръга на данъчно задължените лица по чл. 3, ал. 2 ЗДДС. С тези уточнения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Жалбата в частта за разноските е неоснователна. Преценката за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е предоставена на съда и настоящата инстанция приема, че не е формирана неправилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,