Решение № 13997 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2898/2020 г.

Решение № 13997 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2898/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на А. Каравасилев, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 8420 от 31.12.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 11620/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1323 от 03.02.2018 г. на зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и същият е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция сумата 100 лева разноски по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон, административнопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид неправилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Ответникът по жалбата – зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС-София град е било уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1323 от 03.02.2018 г. на зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 година. С писмото е отказано финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по СЕПП, ПНДП и мярка 13. 1/НР1, в общ размер 2, 15 ха, декларирана в заявление за подпомагане за 2015 година. В производството пред първоинстанционния съд се оспорва отказа по отношение на имот с БЗС № 07260-384-1 с площ 0, 96 ха в землището на с. Българене, Община Ловеч, за който е установено 100% наддеклариране спрямо установената допустима площ. С писмото е наложена и санкция за бъдещ период, в размер на 1041. 19 лв, на основание чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, относно компетентността на органа издал акта и по този въпрос на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на съдебното решение. Също така се споделя и извода, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Не се споделя обаче изводът, че при издаването на акта не е допуснато нарушаване на административнопроизводствените правила. От представената по делото административна преписка се установява, че при извършването на административни проверки е констатирано от административния орган, че в случая са налице площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Държавен фонд "Земеделие" е изготвил адресирано до жалбоподателя уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат за имот БЗС № 07260-384-1, кадастрален имот 07260-105-062 в землището на с. Българене със застъпена площ 0. 96 ха, с изх. № 02-220-6500/2013 от 16.09.2015 година. Писмото с обратна разписка е било изпратено на посочения от кандидата адрес в заявлението му за подпомагане от 15.05.2015 г., което не е било получено от жалбоподателя поради промяна на адреса му. Във връзка с това е съставен констативен протокол № 05-2-221/129 от 27.10.2015 г., който е бил поставен на информационното табло на ОД София. По делото не са събрани доказателства за това, че административният орган е направил опит да уведоми устно А. Каравасилев за съдържанието на уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат за имот БЗС № 07260-384-1 в землището на с. Българене със застъпена площ 0. 96 ха, с изх. № 02-220-6500/2013 от 16.09.2015 г. чрез обаждане по телефона, който той е посочил в заявлението си за подпомагане, в съответствие с чл. 26 от АПК. В хода на съдебното производство Каравасилев е представил нотариален акт и скица за процесния имот, което доказва неговото право на собственост. Същевременно по делото липсват доказателства за това, че този имот е бил предоставен от жалбоподателя за ползване от друго лице. По делото е представено и уведомително писмо изх. № 02-220-2600/16.09.2015 г., изпратено до "ВИНАЛ"АД за площи, декларирани от повече от един кандидат за имот БЗС № 07260-424-2, кадастрален имот 07260-105-062 в землището на с. Българене със застъпена площ 0. 96 ха /имот съвпадащ с процесния/, но не са представени допълнителни данни за това, как е отговорено на това уведомително писмо от "ВИНАЛ"АД и какви доказателства за правното основание за ползване е представило пред ДФ"Земеделие" това дружество. В обжалвания административен акт - уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1323 от 03.02.2018 г. на зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" също не се съдържат данни относно това дали между лицата, заявили за ползване една и съща площ съществува спор и от какво правно основание, заявено от всеки един от тях, този спор произтича. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК всеки индивидуален административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това е изрично изискване към формата на акта, с което се цели да се установи връзката между фактическо или юридическо положение, наложило издаването на акта и волеизявлението на органа - издател. Фактическите основания са тези които дават възможност административният орган да упражни властта си. При липсата на описание на фактите в акта, съдът не може да извърши проверка налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността от органа, т. е. налице ли са визираните в хипотезата на правната норма юридически факти. Правните основания са тези, посредством които органът упражнява компетентността си. Те сочат какво органът е искал да постигне с издаването на административния акт, тъй като законодателят е обвързал определените в хипотезата на правната норма юридически факти с конкретна цел. Така, ако описаните в акта факти не съответстват на установените в посочената от органа правна норма, то той не може да постигне целта си. При разминаване между действителните и юридическите факти, органът би могъл да постигне друга цел - такава, определена от друга правна норма, но не и тази, на която се е позовал. Съдът не може да изменя целта, с която органът упражнява властта си, затова е обвързан от посоченото от органа правно основание. Изложеното обуславя значимостта на фактическите и правни основания като задължителен реквизит от формата и съдържанието на всеки един индивидуален административен акт. Наличието им е гаранция за законосъобразното упражняване на държавната власт, но и предпоставка за ефективното упражняване на правото на защита на лицата – чл. 56 от Конституцията, и за ефективното изпълнение на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на административния акт – чл. 120, ал. 1 от Конституцията. Задължението за мотивиране на административния акт е и проявление на принципа за добра администрация от чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Разпоредбите на Хартата, съгласно чл. 6