Решение № 6651 от 5.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 266 от 20.12.2021 г., постановено по административно дело 265/2021 г., Административен съд Кюстендил е: 1) отменил решение 2153-09-15/15.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Д. Яньов срещу разпореждане 6207112823 от 21.05.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на жалбоподателя на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО; 2) наредил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - Кюстендил да заплати на Д. Яньов деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ Кюстендил. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът по касация Д. Яньов от [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил, [улица], явяващ се лично, но действащ чрез пълномощника си адвокат Попов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на деловодните разноски, сторени в настоящото производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесното разпореждане от 21.05.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Кюстендил, на Д. Яньов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му от 15.03.2021 г., тъй като не отговаря на едно от условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО за пенсиониране по реда на тази разпоредба няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а само 5 години, 1 месец и 18 дни. Недостигът на стаж от втора категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора по т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./) положеният от заявителя труд през периода 01.07.1988 г. 22.03.2002 г. на длъжностите механик, организатор производство и началник сервиз в Рила-автотранспорт ЕООД, в ликвидация, гр. Дупница (бившо ДАП гр. Станке Димитров). Недоволен от разпореждането, Яньов го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с оплакване, че неправилно не му е бил зачетен посоченият осигурителен стаж като втора категория труд. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 15.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ Кюстендил не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането. По отношение на спорния стаж е посочил, че длъжностите, за които Яньов претендира, че следва да се зачетат във втора категория, не се съдържат в списъка към т. 53б от отменения ПКТП и не попадат в обсега на тази точка. За да счете жалбата на Д. Яньов срещу това решение за основателна, Кюстендилският административен съд е приел, че ако и решението да е постановено от оправомощен орган в пределите на неговата компетентност и в изискуемата форма, то са нарушени процесуалните правила и е в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил и, че заеманата от Яньов длъжност през по-голямата част от спорния период - механик, не е доказано от органа да е различна от длъжността механик канал, която е включена в списъка, приет на основание т. 53б от ПКТП (отм.). Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт и потвърденото със същия разпореждане. Решението му се основава на необоснована преценка на събраните доказателства и е постановено при недопустимо разширително тълкуване на материалноправната норма на т. 53б от отменения ПКТП, която е приложена неправилно. Съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства и техният анализ в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба, и при неправилна интерпретация на релевантните факти, довело в крайна сметка до неправилен краен правен извод. Свидетелски показания в случаи като процесния са недопустими, защото спорът е за категорията на труда. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Въпреки законовата забрана за това съдът е събрал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели В. Чучуков и В. Ильов относно характера и условията на положения от Д. Яньов труд, които в случая не са годно доказателствено средство, още повече при наличието на неопровергани по отношение на тяхната материална доказателствена сила писмени доказателства от типа на визираните в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) официални документи. Първоинстанционният съд не е следвало да допуска събиране на гласни доказателства и удостоверяване със свидетелски показания на релевантните факти. Именно осланяйки се основно на показанията на доведените от Яньов и повереника му свидетели съдът погрешно е приел, че не е доказано по време на административното производство, че работата му през спорния период не попада в обсега на т. 53б от ПКТП (отм.). Извън горното, противно на приетото от съда, административните органи не са нарушили процесуалните правила за разкриване на обективната истина чрез установяване на действителните факти от значение за случая по чл. 7, ал. 1 от АПК и за служебното начало при събиране на доказателствата по чл. 9, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 35 и чл. 36 от АПК. Процесните административни актове са издадени след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, и след като са събрани служебно всички относими доказателства, защото, както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на ТП на НОИ - Кюстендил в производството по обжалване на разпореждането, са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят случая от фактическа и правна страна. От данните по делото явства, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административните органи не са събрали и анализирали надлежно всички доказателства, необходими за законосъобразно и справедливо решаване на спора предмет на производството. Обективната невъзможност да се намерят документи от значение за установяването на правнозначимите факти и обстоятелства касателно условията, при които е положен спорния осигурителен стаж, не може да са окачестви като липса на дължима процесуална активност на компетентната администрация. Органите на ТП на НОИ Кюстендил са извършили задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 от АПК, направили са всеобхватна проверка по случая, преценили са всички намерени и представени от Яньов документи, и при обсъждането им са стигнали до законосъобразния извод за липса на възможност да се категоризира трудът му през обсъждания период като такъв от категория, различна от трета. Компетентните органи са проявили нужната процесуална активност и са събрали и анализирали относимите писмени доказателства, на база на което са извели убедително решаващ извод, че длъжностите, за които Яньов претендира, че следва да се зачетат във втора категория, не попадат в обхвата на т. 53б от ПКТП (отм.), и в тази връзка, че заеманата от заявителя длъжност механик е различна от длъжността механик-канал, включена в списъка по т. 53б от ПКТП (отм.), и че останалите две длъжности организатор производство и началник сервиз, изобщо не фигурират в цитирания списък с длъжности, свързани с ремонта и поддържането на транспортните средства. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за основателност на оспорването от Яньов на контролния административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя (настоящ касатор) при хипотезата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, не може да бъде споделен. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 53б от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което следва да се приеме, че към датата на подаването на заявлението за пенсиониране за Д. Яньов не е било възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия при условията на тази разпоредба: лицето да е работило поне 15 години при условията на втора категория, както законосъобразно са преценили и административните органи. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт (по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК), поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Яньов правилно не е бил пенсиониран при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд. Правото на лицето да се пенсионира при условията на 69б, ал. 2 от КСО е неналично, в каквато насока е и съвпадащият краен правен извод на ръководителя на пенсионното осигуряване на ТП на НОИ Кюстендил, на директора на същото ТП на НОИ и на настоящия съдебен състав. По тези съображения касационната инстанция намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Не е налице обоснованото от Кюстендилския административен съд съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (т. 53б от ПКТП, отм.) и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Д. Яньов се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за възнаграждение на представляващия го адвокат в касационното производство, а касаторът не претендирал присъждане на деловодни разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение