Решение № 1095 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район "Оборище"-Столична община (СО) против решение 1958/27.03.2023 г., постановено по адм. дело 785/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение, по оспорването на Д. Златева-Найденова е обявена за нищожна заповед РОБ22-РД09-385/19.12.2022 г. на кмета на Район "Оборище"-Столична община, с която е отказано компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на детето Б. Найденов за периода 15.09.2022 г.-31.10.2022 г., а преписката е изпратена на кмета на СО за произнасяне и изплащане на компенсация, като СО е осъдена да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че предвид разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредбата е налице делегиране на правомощия. Ответникът по касация Д. Златева-Найденова оспорва касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази релевираните касационни основания и прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 210, ал.1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да обяви нищожността на отказа за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на детето Б. Найденов на кмета на район Оборище, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от некомпетентен административен орган, тъй като компетентността за постановяване на отказа по чл. 8, ал. 4 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г., Обн. ДВ. бр. 20 от 9 март 2021 г., изм. и доп. ДВ. бр. 79 от 21 септември 2021 г. (наричана по-нататък Наредбата) е единствено на кмета на общината в случая Столична община. В тази връзка съдът е изложил конкретни съображения относно приложението на разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Наредбата, като по-конкретно е извел разграничението между правомощието по чл. 8, ал. 4 и това по чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, като същите не се оспорват от страните. Спорът по делото е относно приложението на материалния закон и кой е компетентният орган да издаде отказа за компенсиране по чл. 8, ал. 4 от Наредбата. Анализът на разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Наредбата показва, че на първо място се преценява дали са налице условията на чл. 3 за компенсиране на разходите за съответната учебна година. Ако не са налице условията за това, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите. В случаите, когато са налице условията за компенсиране на разходите за съответната учебна година общината уведомява по чл. 8, ал. 3 от Наредбата родителите. За изплащане на компенсации родителите подават искане по чл. 8, ал. 3 от Наредбата в общината по настоящия адрес на детето в срокове определени в чл. 9, ал. 2 от Наредбата, като към искането се прилагат документи по чл. 5, 6 или 7 от Наредбата. Общината проверява по чл.10, ал.1 от Наредбата дали са налице изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2, 4 и 6 от Наредбата, извършва проверка на подадените документи, съгласно изискванията на чл. 4 8 от Наредбата и на допустимостта на разходите. Преценката дали родителят/родителите имат право да получат компенсиране на разходите за съответната учебна година е в правомощията само на кмета на общината, а преценката дали разходите са допустими за съответния период, е в правомощията на кмета на общината или на упълномощено от него лице. Този извод се потвърждава от представената с касационната жалба заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на СО, на която се позовава касационният жалбоподател. Делегираните с тази заповед правомощия са във връзка с предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите на родителите по реда на Наредбата и по-специално с нея на кметовете на райони в СО се възлага правомощието да издават заповеди, с които да определят размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период, да постановяват мотивиран отказ за изплащане на недопустими разходи, както и да прекратяват изплащането на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата. Следователно възложените със заповедта от кмета на СО на кметовете на райони в СО правомощия попадат изцяло в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата, в която е нормативно закрепена възможността за делегиране на съответните правомощия. Преценката обаче дали са налице условия за получаване на компенсация за разходите за съответната учебна година и издаването на отказ за това е в правомощията само на кмета на общината. В случай, че такива условия за компенсация за разходите са налице, преценката за размера на компенсациите на допустимите разходи е в правомощията на кмета на общината или упълномощено от него лице. Административният акт е издаден по приложение на чл. 8, ал. 4 от Наредбата, която е в правомощието на кмета на общината да откаже компенсиране на разходите. Предвид гореизложеното постановеният на основание чл. 8, ал. 4, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата отказ за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на дете със заповед РОБ22-РД09-385/19.12.2022 г. на кмета на Район "Оборище"-Столична община е нищожен, както правилно е приел и съда /виж в същия смисъл Решение 9378/25.10.2022 г. по адм.д. 4064/ 2022 г. по описа на ВАС, пето отд., Решение 5467/25.05.2023 г. по адм.д. 7719/2022 г. по описа на ВАС, пето отд./. Правилно заявлението е изпратено на кмета на СО за произнасяне по същество. По тези съображения решението на АССГ е правилно като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на фактическите и правни изводи на съда. Доводът за съществени съдопроизводствени нарушения, въведен бланкетно в касационната жалба и неподкрепен с конкретни оплаквания, не следва да бъде обсъждан. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение