Решение № 1973 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2011 г.
ВАСVI отделение09.02.2012 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
Отменя решение № 526 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 517/2011 г. по описа на Административен съд - София област, осми състав, и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на едноличен търговец Мартин Уйлям Мембе, с фирма "АИППМП-Доктор Мартин Мембе" със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, против писмена покана изх. № 29-01-1229 от 20.05.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1973 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област, срещу решение № 526 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 517/2011 г. по описа на Административен съд - София област, осми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът едноличен търговец Мартин Уйлям Мембе, с фирма "АИППМП - Доктор Мартин Мембе" със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 526 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 517/2011 г. Административният съд - София област, осми състав, е отменил писмена покана изх. № 29-01-1229 от 20.05.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област. Така постановеният съдебен акт страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Административното производство е започнало със заповед № РД- 09-247 от 12.04.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област, с която е наредено извършването на финансова проверка на ЕТ "АИППМП - Доктор Мартин Мембе" относно броя на назначените специализирани медицински дейности и стойностите на назначените медико-диагностични дейности за третото тримесечие на 2010 г. Съставен е протокол за неоснователно получени суми № 58 от 13.04.2011 г. Цитираните заповед и протокол са връчени на представляващия лечебното заведение, видно от обратната разписка от 2.05.2011 г. По делото няма данни изпълнителят на извънболнична медицинска помощ да е упражнил правото си по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, а именно да представи писмено възражение пред директора на Районна здравноосигурителна каса - София област. След изтичане на срока по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО е била издадена писмена покана изх. № 29-01-1229 от 20.05.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област. Следователно процедурата по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване е била спазена. Протоколът за връчването на процесните регулативни стандарти, които са за третото тримесечие на 2010 г., е подписан от представляващия лечебното заведение на 30.07.2010 г. без възражение, което означава, че той се е съгласил с тях. Съгласно чл. 36, ал. 2 от договор № 230302 от 20.01.2010 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, за всяко календарно тримесечие възложителят определя за всеки общопрактикуващ лекар - изпълнител броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Според третата алинея на същия текст от договора за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. Следователно последният цитиран протокол е неразделна част от индивидуалния договор и подлежи на изпълнение. Ако изпълнителят на извънболнична медицинска помощ не е бил съгласен с така определените му регулативни стандарти, той е следвало да подпише протокола с възражение или впоследствие, преди изтичане на текущото тримесечие, да поиска отпускане на допълнителни РС. Това не е било сторено, а регулативните стандарти за третото тримесечие на 2010 г. са били надвишени. В чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Издаването на направления за СМД и за МДД за по-голям брой и стойност от определения от РЗОК представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като в него е определен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Превишаването на РС води до нарушаване на този бюджет. Правомощията на НЗОК и РЗОК за разпределение на бюджета на НЗОК са регламентирани с разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на ВАС - петчленен състав, втора колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. Предвид изложеното не се споделят съжденията на първоинстанционния съд за приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и за реализиране на отговорността по гражданскоправен ред. Действително изпълнителят на медицинска помощ не е получил сумите за предписаните в повече медицински дейности, но самото им предписване за сметка на бюджета на НЗОК е без основание, предвид изчерпания лимит на лекаря за тези дейности. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е незаконосъобразно издадена и отменяйки я, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ето защо касационната жалба се възприема като основателна, а обжалваното решение се отменя и вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу писмената покана се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,