Решение № 4228 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт Т. Александрова, срещу решение 1422/04.11.2022г. на Административен съд Варна по административно дело 1860/2022 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 140-ФК/08.08.2022г. на началника на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Изразява убеждение, че при доказано извършване на нарушение от адресата на акта съдът е следвало да намали срока на ограничението в правната му сфера, доколкото изборът ан срок бил надлежно мотивиран. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Аленория ДЗЗД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд Варна заповед по отношение на Аленория ДЗЗД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него детски кът Аленория в гр. Варна, м. Салтанат 38 за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от дружеството на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 07.08.2022 г. продажба на услуга ползване на батут на стойност 10 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 18.02 ч. на 07.08.2022 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата, КЛЕН от ФУ и междинен Х отчет, опис на паричните средства, декларация за стопанисвани обекти и справка в информационната система на НАП. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд е приел, че са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ извършването на покупка на услуга на без да е издаден фискален бон от работещото в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство.

Решаващите изводи на съда са за отсъствие в заповедта на относими мотиви за избора на срок от 14 дни за разпоредените мерки, поради което и налагането им е несъразмерно. Съдът е обсъдил съображенията на издателя на акта за срока на ПАМ, като е приел, че са бланкетни. Заключил е, че актът не съответства на целта на закона. Отграничил е целите на различните видове административна принуда и е изключил личната и генералната превенции като цели на ПАМ.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона е отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с тежестта на нарушението; стойността на неотчетената продажба, наличието на непогасени публични задължения; видът и местоположението на обекта; засягането на утвърдения ред на данъчна дисциплина; негативните последици от нарушението за фиска; вида на организиране на отчетността на търговеца, довели до извършване на нарушението, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Не е дефинирана тежестта на нарушението, та да е критерий за индивидуализиране на срока;

• Неотносими към избора на срока на ПАМ са стойността на покупката /без да е отнесена към оборота до момента и към среднодневните обороти, та да е идникатор за тежестта на нарушението/, наличието на непогасени публични задължения и ситуирането на обекта;

• Приписваното на задълженото лице нарушение засяга фиска, но това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

• Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца прави необоснован изводът, че една от целите му е отклонение от данъчно облагане. И да е установена такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера ще има коригиращ ефект.

• Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на организация. Несъвместимо с целта на закона е прекратяването на дейността в обекта.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Бланкетността на съображенията в административния акт за избора на срок на ПАМ препятства изменянето му, така че разпоредената с него правна промяна да съответства по интензитет на целта на мерките.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение