Решение № 945 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2008 г.

Решение № 945 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 5.06.2008 г. по адм. д. № 5495/07 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му за нищожност на заповед от 28.09.2001 г. на кмета на Столичната община в частта й за отчуждаване за улица на част от поземлен имот и за определяне на оценката на тази част. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Административният орган оспорва касационната жалба, втората ответница не е взела становище по нея, прокурорът дава заключение, че е основателна. 1. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо СВОБОДА КАТАНОВА. Заповедта не е била обжалвана в частта за оценката на продаваемата се към нейния парцел част от имота на оспорващия, поради което тя не е имала право да участва в делото - чл. 153, ал. 1 АПК. Решението спрямо нея следва да се обезсили - чл. 221, ал. 3 АПК. 2. Касационната жалба срещу останалата, допустима част на решението, е основателна. Прилагане на действащ към деня на влизането в сила на ЗУТ подробен устройствен план по смисъла на § 6, ал. 2 вр. § 8 от закона е заплащането на дължимите суми за имотите, отчуждени към този момент по силата на дворищната регулация (чл. 110, ал. 1 ЗТСУ - отм.), като условие за запазване на отчуждителното действие. Тази преходна разпоредба е неотносима към отчуждаването на недвижимите имоти, отредени по заварените планове за обекти - публична държавна или общинска собственост, което на общо основание се извършва според закона към момента на това отчуждаване. В случая компетентен да извърши принудително отчуждаване на имота е бил съдът - чл. 27, ал. 2 и 3 ЗОбС (ред. ДВ, бр. 34/01 г.) вр. чл. 205 ЗУТ (ред. 2001 г.), а не кметът на общината. Заповедта на последния е била нищожна като издадена извън материалната му компетентност, а касационното оплакване за това е основателно. Следва решението, с което е потвърдена, да бъде отменено и заменено при условията на чл. 222, ал. 1 вр. чл. 209, т. 3, предл. 1 и чл. 172, ал. 2 АПК с друго, с което нищожността в обжалваната й част да бъде обявена. Воден от горното Върховният административен съд