Решение № 546 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2008 г.

Решение № 546 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура гр. С., както и по касационни жалби от частните обвинители и граждански ищци: Р. К. В. и Д. С. В., и от повереника, адв. К на Р. С. С. и Д. С. С., действащи чрез тяхната майка и законна представителка П. Ц. С., и по касационна жалба от защитата на подсъдимия С. К., всички срещу въззивно решение № 389/11.08.08 г. по внохд № 420/08 г. на Софийски апелативен съд. В касационния протест се изтъква нарушение на закона поради оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК и осъждането му по основния състав по чл. 115 НК. На основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 3 НПК се иска отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. Според протеста, съдът незаконосъобразно е извел липсата на квалифициращия признак - извършване на деянието "по хулигански подбуди" и е допуснато съществено процесуално нарушение - ограничаване правомощието на прокуратурата, като с. в процеса да постигне адекватно осъждане на подсъдимия. Иска се деянието да се квалифицира съгласно първоначалното обвинение, а в резултат на прилагане правилната квалификация, да се увеличи наказанието. Според съображенията в протеста, поддържани от прокурора от ВКП и в съдебно заседание, доказано е извършването на деянието по хулигански подбуди. Счита, че въззивният съд неправилно е квалифицирал деянието под признаците на основания състав по чл. 115 НК и е намалил наказанието на подсъдимия. Моли за отмяна на решението на Софийския апелативен съд и връщане делото за ново разглеждане. В касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци се навеждат касационните основания, развити и в протеста на САП. В съдебно заседание частните обвинители и граждански ищци се явяват лично и с поверениците си: адв. Л, за В. и В. и адвокат К, за С. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци не споделят изводите на въззивния съд, че няма обективна връзка между отделните прояви наподсъдимия преди и по време на деянието, довели до престъпния резултат. Неправилно Софийският апелативен съд е преценил, че не са налице хулигански подбуди. Подбудата означава "подтик," предхождащ изпълнителното деяние. Налице е едно поведение, което засяга обществения ред и една неглижираност към оценката на обществото на това поведение. Деянието е немотивирано, а немотивираното убийство е възможно само в хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 11 НК. Извършено е демонстративно и показно, като К. убива жертвата, взима ножа и го измива, взима си бирата, за да си допие, прекрачва трупа и напуска местопрестъплението, данни които са израз на самоцелна демонстрация на сила и на явно незачитане на реда в обществото. С преквалификацията на деянието от чл. 116, ал. 1, т. 11 в чл. 115 НК е допусната несправедливост и по отношение на наложеното наказание на дееца, което е намалено от 18 години лишаване от свобода, на 14 години лишаване от свобода. Моли за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на САС. В касационната жалба на подсъдимия К подадена чрез защитата му, се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Съдът незаконосъобразно не е приложил чл. 118 НК като е игнорирал фактическите данни за състояние на силно раздразнение предизвикано, от пострадалия С. с обидни думи и изрази спрямо подсъдимия. За съществени процесуални нарушения се изтъкват: неуважените доказателствени искания на защитата заразпит на посочен от защитата свидетел - лицето "О.", който да установи заплахите на пострадалия и групата младежи срещу подсъдимия два месеца преди датата на деянието, както и отхвърлянето на искането за повторен разпит на свид. Б., относно изясняване на факта, кой е подал ножа на подс. К. и кой е измил кръвта от ножа. Съдът не е изложил съображения защо кредитира едни, а други доказателствени средства приема за недостоверни, като не е ясно въз основа на кои доказателствени източници е изградил своите констатации за деянието и авторството му от подсъдимия. Съдът не е изяснил кое е средството на престъплението и кой го е употребил. Съдът е дал вяра на заинтересованите свидетели В., Н., П. и Б., като неоснователно е игнорирал показанията на свид. Б. и обясненията на К. относно поведението на групата младежи. Не е изяснена причината за инцидента и мотивите за деянието. Неоснователно не е допусната повторна съдебно-психологическа експертиза за установяването на състоянието на физиологичен афект. За явна несправедливост на наказанието се изтъква: при определяне на наказанието не са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства като чисто съдебно минало, млада възраст, разкаянието, самопризнанието, самокритичността, привързаността към майката, поради ранната загуба на бащата, и особената чувствителност към евентуално отнесени към нея обидни изрази. Жалбата се поддържа и в съдебното заседание, на което подсъдимият С. К. се явява лично и с преводача К., както и със защитата - адвокатите С. и Х. от САК, които поддържат жалбата. Според адв. С обвинението незаконосъобразно претендира квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК, тъй като е доказано по делото, че пострадалият и подсъдимият са се познавали от много време преди инцидента и са имали "някаква закачка". Между двамата е имало мотив, имало е ескалация в отношенията, която е достигнала до крайния резултат. Дали е имало мотив може да се направи извод и от обстоятелството, че на два пъти се вика полиция на това място същата вечер, което е било предизвикано от пострадалия и шайката му, които правят страхотен скандал на подсъдимия. Претендира, че К. е действал в състояние на афект, именно за това е поискана експертиза, която неоснователно е отказана. Относно гражданската част на решението намира обезщетението за завишено, защото родителите не са в едно семейство с пострадалия. Според адвокат Х., групата младежи в които е бил и пострадалият С. е предизвикала подсъдимия с отправените му от пострадалия обидни реплики и жестове към него. Изтъкват се изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с което се иска намаляване на наказанието. А в гражданската част се иска изменяване на размерите на присъдените обезщетения, тъй като жертвата е разведен със съпругата си и живее с неговите родители в едно домакинство като не е поддържал пряк контакт с децата. Подсъдимият С. К., упражняващи правото си на лична защита, заявява, че не е искал да засяга българите, че свидетелят групата на пострадалия. В отговор на подадените протест и жалби, страните на обвинението и защитата изразяват насрещни становища за съответното им оставяне без уважение, докато частните обвинители подкрепят изцяло протеста на САП, а прокурорът от ВКП подкрепя жалбите на частните обвинители като основателни. В последната си дума подсъдимият К. заявява, че иска да се даде вяра на обясненията му. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационните си правомощия, намери следното: С присъда № 6 от 8.02.2008 г., постановена по нохд № 1280/07 г. по описа на Софийски градски съд, НО - 15 с-в, подсъдимият СК. е признат за виновен в това, че на 15.10.2006 г. в гр. С., кв. К., бул. "....." № 3* умишлено и по хулигански подбуди е умъртвил С. Д. С., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 115 от НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален "усилено строг режим" на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда подсъдимият К. е осъден да заплати на Р. К. В., Д. С. В., и на малолетните Р. С. С. и Д. С. С. (чрез тяхната майка и законен представител П. Ц. С.) сумите от по 100 000 (сто хиляди) лева, за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия К. В негова тежест са възложени направените по делото разноски. С решение № 389/11.08.08 г. по внохд № 420/08 г. на Софийски апелативен съд присъдата е изменена като деянието е преквалифицирано от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 115 от НК, в престъпление по чл. 115 от НК и е намален размера на наложеното на К. наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, на четиринадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 47, ал. 1 б. "а" от ЗИН да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим, а в останалата и част присъдата е потвърдена. Касационния протест и касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци, които се разглеждат едновременно, тъй като навеждат едни и същи касационни основания и доводи в тяхна подкрепа, ВКС в настоящия състав, намери за основателни: Фактите от предмета на доказване, очертан от рамките на обстоятелствата на обвинението, са установени от доказателствената съвкупност. Установена е и групата фактически данни, които са относими към допълнителните признаци на субективната с. на деянието като причини и подбуди за извършването му от дееца, които макар и доказани от въззивния съд, не са получили вярната си правна оценка при квалифицирането на отговорността на подсъдимия. Установено е, че преди деянието подсъдимият К е демонстрирал агресивно поведение към част от посетителите в процесния магазин, преди появата на пострадалия С., с които се е срещнал там за първи път и не е имал предишно създадени или конкретни взаимоотношения на вражда. Въпреки това, по време на престоя му в магазина, през цялата вечер и нощ, до инцидента, у него се е развила и е ескалирала нетърпимост към част от посетителите, проявена в демонстрация на сила в различни моменти от престоя му. Съдът е установил, че след приключването на инцидента на персонала с пияните Б. и Г. И., които искали да си допият в магазина и отново се върнали там, след изгонването им от персонала, без да е предизвикван от свид. Б., подс. К. се е нахвърлил срещу него с нож, изваден от дрехите и с лявата си ръка му нанесъл силен удар в едното око и скула, а в дясната си ръка продължил да държи ножа, след което Б. напуснал магазина и не се завърнал повече. Установено е, че следващата проява на агресивно поведение на подс. К. е спрямо лице, което също не е проявило към него каквото и да било противоправно поведение. Това е свид. Б. от групата младежи, сред които е бил и пострадалият С., а именно, свидетелите В, Н., П., П., Б. и С., които пристигнали непосредствено след напускането на нападнатият от К. свидетел Б. Установено е, че пред свидетелите Д. Н., С. Б. и М. Н., подс. К. е отправил недружелюбни реплики, след което казал на свид. Б. "че е първият", приближавайки се до него с вдигната с дланта нагоре за поздрав лява ръка, а дясната си ръка е държал подозрително в джоба, от което поведение последвало и бързото оттегляне на свид. Б. на 2 - 3 м. от входа на магазина. Третата проява на агресия, преминала в осъществяване на инкримираното деяние е по отношение на пострадалия, при положение, че по делото е безспорно установено, че С. не е влизал в личен конфликт с подсъдимия. И двете съдебни инстанции са отхвърлили като несъответна на доказателствата тезата на защитата, че К. е бил предизвикан от действията на пострадалия и групата младежи, които според обясненията му, са извикани от свид. Б., за да се разправят с подсъдимия. Установено е, че групата не е познавала Б., още по-малко, такива фактически данни са налице за връзка между пострадалия и свид. Б. Въззивният съд е отхвърлил като недостоверни обясненията на подсъдимия относно твърдението му за провокативно и противоправно поведение на пострадалия към подсъдимия преди деянието. Поведението на С. е обективирано с липсата на каквато и да е провокация, при положение, че е манифестирал нежеланието си да отговори на агресията, проявена по отношение на свид. Б. от подсъдимия, със също такава и към него. Установено е от фактическа с., че влизайки в магазина, непосредствено след напускането на свид. Б., пострадалият С. е отправил реплика към подсъдимия "дали има проблем с цигарите", придружена с изваждане от джоба му на кутия с цигари, която е подал на подсъдимия. Това обстоятелство по своето съдържание не обективира провокативно поведение към подсъдимия водещо до формиране на личен мотив срещу него, както е оценено от въззивния съд. В противоречие с извода си, че С. не е предизвикал към агресия подсъдимия с поведението си, въззивният съд е приел (спр. на л. 10 от мотивите на решението), че намесата на пострадалия С. е "провокирала насочването на негативна емоция на подсъдимия към него" и е довела до извършване на деянието. С тези мотиви съдът е обосновал липсата на подбуди за убийството свързани с демонстрация на явно неуважение към обществото като е извел личен мотив за убийството. Тези изводи не се споделят, като неправилни. С тях са игнорирани всички установени фактически данни за постоянната, неидентифицирана и поначало без адресна агресия от подсъдимия К. през процесната нощ, породена от вътрешната му неудовлетвореност (каквито данни са установени от заключението на СПЕ). При повторната оценка на доказателствените източници въззивният съд, макар и да не е дал вяра на обясненията на подс. К. за агресивно поведение спрямо него от с. на групата младежи, в която е бил и пострадалият С., е направил неправилни правни изводи като е приел че репликата му към подсъдимия е провокирала личен мотив на подсъдимия за умъртвяването на пострадалия. Съдът е бил длъжен да оцени и изведе наличието или не на инкриминираните от обвинението фактически обстоятелства. Едни от тях са и причините и подбудите за извършването на деянието, които в случая са въздигнати и като съставомерен признак на субективната с. на престъпния състав, по който подсъдимият е привлечен като обвиняем и съгласно внесения обвинителния акт е образувано съдебното производство. Репликата на К. към С., че "няма проблем с цигарите, но има проблем с него", придружена и с действията му по изваждане на намиращия се у него нож, неправилно е интерпретирана като проява на личен мотив срещу жертвата . Тя е елемент от цялостното поведение на подсъдимия на демонстративно незачитане на обществените ценности с проявата на, с нищо непровокирано от жертвата, цинично и дръзко противопоставяне на намерението и да спре агресията на подсъдимия. Оценката на това вербално отношение към С., с последвало поведение на замахване с носения нож към горната част на тялото на С., а веднага след него и с втори замах с ножа към пострадалия, в гръб, с удар с ножа в областта на шията отзад и в ляво, в резултат на който удар е причинил смъртта на пострадалия, е освен проява на пряк внезапен умисъл за умъртвяването на жертвата и на умисъл в съдържанието на който е включено съзнаването и искането на престъпните последици - смъртта на жертвата, с която със самия процес на причиняване на смъртта, да изяви себе си пред другите, да привлече вниманието им, да ги смае и зачуди с пренебрегвано на обществените ценности, една от които е човешкият живот. Съдебната практика на ВС и на ВКС на РБ е последователна в тълкуването на признака "хулигански подбуди". С Постановление № 2 от 16.XII.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 6.VII.1987 г. е прието, че отговорността на дееца бележи този квалифициращ признак на деянието, когато: " убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на убийството, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност." (спр. нова т. 9, б. "е" от Постановление № 7 от 6.VII.1987 на Пленума на Върховния съд). Изводът от тълкуването на точния смисъл на закона е неотклоним от идеята, че когато липсва личен мотив за убийството, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това убийство да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира грубо незачитане на установените обществени и хуманни ценности, чрез извършването на умъртвяването на жертвата, тогава убийството е извършено по "хулигански подбуди" по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 11 НК. Известно е от правната доктрина, че с хулиганството като престъпно посегателство наказуемо съгласно състава на чл. 325 НК могат да бъдат засегнати едновременно и правата на личността, живота и здравето дори, чрез посегателство върху личността, с нанасяне на обиди, телесни повреди, лишаване от живот дори и пр.. Съществено място има и разграничението, че предшестващите и съпътстващите хулигански действия следва да се отнасят до фактическата среда в която се засягат правата на една и съща личност включително и живота му, в противен случай ще е налице съвкупност между хулиганство и престъпление против личността, например. Засегнатите права следва да са тези на жертвата, а не на други лица. Проявените от К. в отношенията му със свид. Б. и свид. Б. грубо незачитане на установените обществени и хуманни ценности, могат да се ценят при индивидуализацията на отговорността му. Но доколкото обаче, такива елементи характеризират самото изпълнение на деянието спрямо пострадалия С., те са и специални признаци от субективната с. на състава, осъществен срещу личността на С. Поради това, правилната правна квалификация следва да е съгласно първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК. Когато липсва личен мотив за убийството, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това убийство да покаже явно неуважение към обществото, да демонстрира грубо незачитане на установените социални ценности, тогава убийството е извършено по "хулигански подбуди". Е. защо, ВКС намира за основателни протеста на САП и жалбите на частните обвинители и граждански ищци. Те са основателни и по отношение на посоченото касационно основание явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. По-тежката правна квалификация предвижда и други по вид и тежест наказания, а в случая те са три различни по вид и в алтернатива помежду си. Поради това и задължението на съда е да индивидуализира отново отговорността при цялостната преценка на всички определящи вината на подсъдимия обстоятелства. Да се прецени от една с. тежестта на извършеното и обществената опасност на дееца, фактите относно жестокото и несъобразено с основни човешки ценности отношение към деянието и резултата от него - безцеремонното измиване на ножа пред присъстващите свидетели, оставянето му на местопроизшествието, поемането на бутилката с алкохол и напускането на мястото през трупа на жертвата- демонстрация на несъобразяването с основни човешки ценности. Равнопоставено на тях да се даде оценка и на смекчаващите отговорността му обстоятелства като справедливостта на наказанието ще е гаранция за постигане неговите цели по чл. 36 НК. По касационната жалба на подсъдимия: Жалбата е неоснователна по следните съображения: Проверката установи, че са събрани, провери и оценени съгласно правилата на НПК всички относими към предмета на доказване фактически данни. Правата на подсъдимия са зачетени в целия им обем по чл. 55 от НПК и в двете фази на процеса. Всички доказателства са обсъдени според тяхното действително съдържание и в съответствие с формалната логика. Твърдението в жалбата, че въззивният съд не е уважил доказателствените искания на защитата на К. и с това е ограничено съществено правото му на защита в процеса, както и, че е обсъдил само осъдителните доказателства, а оправдателните и смекчаващите отговорността му е игнорирал, е неоснователно. В производството по реда на чл. 327 НПК с протоколно определение от 22.04.08 г. Софийският апелативен съд първоначално е приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, нито допускане на събирането на нови доказателства във въззивното производство, извън събраните пред първостепенния съд. Но това определение не препятства възможността съда по всяко време на делото да вземе отношение по доказателствените искания на страните, или сам да прецени, че за разкриване на обективната истина следва да събере нови доказателства относими към предмета на делото. От друга с., със същото определение, съдът е уважил искането на частните обвинители за изискването на преписка вх. № 18883/05 г. от Софийската РП за изясняване има ли повдигнато обвинение срещу К. и за друга престъпление против личността и по кой тест от НК. В отговор съдът е установил, че образуваното наказателно производство по обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК е прекратено с постановление на СРП от 18.02.06 г. С протоколно определение от 14.07.08 г. по внохд № 420/08 г. на САС, съдът е отменил определението си от закритото заседание, в частта, в която е отказал събирането на доказателства и е дал възможност на подсъдимия К. да даде обяснения по обвинението. При тези данни съдът е зачел правото на подсъдимия да дава обяснения по обвинението по чл. 55 НПК, без ограничения в процесуалния стадий на събирането на доказателства в наказателния процес. Неуваженото доказателствено искане за разпит на свидетеля, посочен от защитата - лицето "О.", който според защитата, трябвало да установи отправени заплахи от пострадалия и групата младежи срещу подсъдимия, в един предходен период от два месеца преди датата на деянието, както и за повторен разпит на свид. Б. за установяване кой е подал ножа на подс. К. преди деянието и кой е измил кръвта от ножа след деянието, съдът е изложил убедителни мотиви в протоколното си определение от същото съдебно заседание. Такъв мотивиран отказ е последвал и от първостепенния съд. Този отказ е логическа последица от проверката и оценката на обясненията на подсъдимия, които единствени от доказателствената съвкупност, са останали изолирани от останалите доказателствени източници, поради което подлаганите на доказване факти са се оказали само инструмент на защитната теза, но не и факти ползващи се с достоверност. При проверката на доказателствените източници, съдилищата са установили, че въпросното лице "О.", неустановено по делото, което е следвало да установява конфликт и лоши отношения на лица от квартала с пострадалия, не се извеждат нито от обясненията на подсъдимия К. за нощта на инцидента с пострадалия, нито за тях се съдържат данни от лицата, присъствали на инкриминираните място и време, а касаят противоречиво възпроизведени от самия подсъдим отношения през предходните месеци между подсъдимия и неидентифицирани лица - младежи в квартала по местоживеенето на подсъдимия, след които не фигурира личността на С. При формирането на вътрешното си убеждение по фактите и двете предходни инстанции са положили всички дължими по закон усилия, на основание чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата относно деянието, авторството му и мотивите и подбудите за извършването му. Несъстоятелно е твърдението в жалбата на подсъдимия, че въззивният съд в случая не бил изложил съображения защо кредитира едни, а други доказателствени средства приема за недостоверни, тъй като обстойно е защитена в мотивите фактическата обстановка, приета за установена и на основата на подробно обсъдените доказателствени източници, каквито са: показанията на свидетелите С, Д. Н., В., П. М. Б. С. К. С., Н. Т., Г. Н., Ц. В., Е. Т., А. А., Р. И., С. С., Т., С. Ц. И., Г. П. Т., В. Т., Б. П., В. П., К. В., О. С., М. К., Р. В., Д. В. и П. С.; заключенията на назначените по делото експертизи: съдебномедицинска на веществени доказателства, съдебномедицинска експертиза на труп, съдебно-химически, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, съдебно - психиатрична, съдебно - медицинска по писмени данни и приобщените чрез прочитането им, по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства като протоколите за оглед на местопроизшествие, за оглед на труп, за претърсване и изземване на веществени доказателства, протоколите за разпознаване на лица. Инстанционните съдилища са изяснили противоречието в обясненията на подсъдимия, дадени пред първостепенния съд и на въззивното съдебно следствие. Аргументирали са в мотивите си защо не дават вяра на обясненията на подсъдимия К. за причините и механизма на извършване деянието. САС е обсъдил противоречивите фактически данни в обясненията на К., които първоначално са, че "не е познавал съвсем убитото момче", а "го е виждал веднъж в дискотека" (л. 313 - 314 от съд. сл. в първостепенния съд), докато пред въззивната инстанция (спр. л. с. з. 14.07.08 г.), е посочил, че пострадалото момче е било част от групата, даже "главният" в нея. Наред с това, пред състава на градския съд подсъдимият е заявил, че от лице на име "О." узнал, че момче на име "М.", който "бил без пръсти" и "друго момче го търсили да го бият". Без връзка с тези твърдения, подсъдимият е заявил, че всички присъствали на мястото свидетели от компанията на пострадалия били дошли с конкретни намерения за саморазправа с него. Но пред нито един от свидетелите, с които е имал приятелски отношения, или са били близки познати на К., например К., част от които са присъствали и на мястото на деянието, той не е заявил познанството си или опасенията си, че някой от тези лица е в конфликт с него. Още по-малко като такъв е разпознат пострадалият. Твърдението на К. за ножа, установен по делото като средството на извършване престъплението, че му е бил даден от св. Б., за да се защити, не е намерило потвърждение в останалите доказателствени източници, тъй като е в противоречие с дадените от самия Б. показания. За това обстоятелство Б. подробно е изразил възприятията си, в които е категоричен, че ножът е липсвал от предишната нощна смяна, за което е разбрал от колегите си, но го е видял на два пъти през процесната нощ в ръцете на К., веднъж при изгонването от заведението на свид. К. Б. в един по-предходен момент, преди идването на групата младежи, и втори път, когато с него е нанесъл удар на С. откъм гърба, отзад на шията в ляво. Депозирал е и показания, че след извършване на деянието подсъдимият е измил и избърсал ножа и го е заровил отново във ваничката с утайка от кафе. В тази насока са събрани показанията на очевидците - свидетели В., Н., П., Б., Б. видели действията на К. по замахването веднъж, а сред това и по нанасянето на удара в гръб, с ножа върху шията в ляво на пострадалия. Показанията на св. Б са проверени и кредитирани като кореспондиращи и с показанията на останалите свидетели присъстващи при нанасянето на удара на С., както и от показанията на св. К, която е заявила, че предната вечер ножът е бил у подсъдимия, който си играел с него, а вечерта в деня на инцидента не е виждала ножът да е бил в магазина. Връзката на процесния нож със средството на престъплението, с оглед мястото на проникването, вида и формата на входната рана, ранения канал и начина на засягане на тъканите, е установена както от гласните доказателствени средства, от заключението на СМЕ на труп и от СМЕ за механизма на деянието и причината за смъртта на пострадалия, от СЕ на веществените доказателства. При тези данни неоснователен е доводът на защитата, че съдът не бил изяснил кое е средството на престъплението и кой го е употребил. Съдът законосъобразно е извел липсата на признаците от състава на чл. 118 НК като основателно е отхвърлил доводите на защитата за приложението му. Отговорил е аргументирано на доводите на подсъдимия, защо не е възприел твърдението му, че бил дърпан към вратата на магазина от пострадалия и защо не е приел, че мотивът за нанасянето на удара е бил формиран у него от страх и обида от употребени от пострадалия спрямо К. обидни думи. За такива действия обаче, предприети от С., не съобщава нито един от свидетелите очевидци на деянието. Нито един от присъствалите в магазина свидетели - Д. Наков, М. Н. и С. Б. не е възприел подобни факти, а обратното, всички те категорично и непротиворечиво са установили и съдилищата са приели, че пострадалият С. изобщо не е влизал в конфликт с подсъдимия нито словесен, нито физически, а се е отправил към вратата на магазина, когато е получил удара с нож в шията от с. на подсъдимия. Съдилищата са отговорили, защо не са допуснали повторна съдебно-психологическа експертиза за установяването на състояние на физиологичен афект у подсъдимия, тъй като липсват каквито и да било фактически данни в поведението на пострадалия спрямо дееца, които законът изисква обективно да са настъпили, за да е налице ответно у дееца изпадане в душевно състояние на стеснение на интелектуалните и волевите процеси на съзнанието му, предизвикано от конкретното по съдържанието в чл. 118 НК противоправно поведение на пострадалия спрямо дееца. Твърдението на подсъдимия, че наранил пострадалия по някакъв начин, за който нямал конкретен спомен, е отхвърлено като не- кореспондиращо с показанията на присъствалите на инцидента свидетели, които са установили безспорно, че подсъдимият е извършил целенасочени действия изразени в замахване, а след това и в удар с нож в жизнено важна част от тялото на жертвата, каквато са шията и главата, законосъобразно са интерпретирани в изводите за пряк умисъл за лишаване на жертвата от живот, а не за умисъл за нанасяне на телесно увреждане, в какъвто смисъл са отхвърлените доводи на подсъдимия и защитата, относно формата на вината. Оплакването на подсъдимия за завишен размер на присъденото обезщетение по гражданските искове се явява неоснователно. По делото са събрани и анализирани съответно на нормите на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД многобройни доказателства за отношенията на синовна обич и привързаност между пострадалия и неговите родители - Р. и Д. В. Установено е също, че пострадалият е полагал материални грижи и е бил силно привързан към малолетните си деца, независимо че е бил разведен с тяхната майка. Така събраните доказателства не сочат на несправедливост на присъдените обезщетения. Поради тези съображения жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. А предвид изхода от настоящото производство, съдът не взима отношение по доводите за явна несправедливост на наказанието в жалбата на защитата. Но при новото разглеждане на делото съдът трябва да съобрази доводите на защитата за оценка на всички определящи вината на подсъдимия обстоятелства, като в групата на смекчаващите да се отчете съществено самопризнанието, разкаянието, извинението на подсъдимия пред близките на жертвата за стореното зло. Воден от тези мотиви, и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК ВСК на РБ