Решение № 16019 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2012 г.

Решение № 16019 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хенди-тел" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Младост" 2, бул. "Андрей Ляпчев" № 54, представлявано от управителя Николай Филипов, срещу решение № 14 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 137/2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания, дадени в протокол за проверка на документи № К-40056/08.12.2011 г. от главен инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция - Русе (КЗП-РД-Русе). Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответната страна - Регионална дирекция - Русе към Комисия за защита на потребителите, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК, същата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Хенди-тел" ЕООД срещу Задължителни предписания, дадени в Протокол за проверка на документи № К-40056/08.12.2011 г. от главен инспектор в КЗП-РД-Русе, с които дружеството-жалбоподател е задължено в срок до 19.12.2011 г. да замени стоката с нова, на основание чл. 112, ал. 1 ЗЗП или да възстанови заплатената сума за стоката, на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че задължителните предписания са постановени от компетентен административен орган, в съответствие с приложимия материален закон и представляват властническо волеизявление, с което пряко се засяга правната сфера на адресата, т. к. вменяват задължения за последния. След подробен анализ и сравнително тълкуване на нормите на чл. 230, вр. чл. 233 ЗЗП съдът е счел, че задължителните предписания имат самостоятелно значение и правни последици и не могат да бъдат възприемани като част от административнонаказателното производство. Решението е правилно. Нормативната регулация на потребителската политика на общностно и национално ниво и основните аспекти на гаранциите на потребителски стоки са залегнали в Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (Директива 1999/44/ЕО), съответно - в глава Пета, раздел Втори на ЗЗП. Приложимият национален закон съдържа легални определения на търговската гаранция, поправка и ремонт на потребителска стока, предпоставките за съответствие на потребителската стока на договора за продажба и точно регламентира правата на потребителя (купувач) при надлежно констатирано несъответствие и отговорността на търговеца (продавач) при неудовлетворяване на потребителя от рекламацията. Описаните определения съответстват напълно на чл. 1 от Директивата, очертаващ приложното й поле и дефиниции, с оглед идеята за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, с цел да се осигури еднакво минимално ниво на защита на потребителите в контекста на вътрешния пазар. Съгласно разпоредбата на чл. 193, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл. 191 с. з. могат да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Според чл. 112, ал. 1 ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.