Решение № 2039 от 28.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2024 г.

Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от М. Г. К. - прокурор във Върховна касационна прокуратура, подадена чрез пълномощника адв. А. Станков против решение по т. 2 от протокол 36 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия /ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 23.10.2024г, с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Според жалбоподателя дисциплинарнонаказващият орган не е съобразил всички обективни и субективни признаци на вмененото му нарушение, което е довело до направилни изводи за съставомерност на деянието. Не споделя определената форма на вина, а именно непредпазливост . Твърди, че вина изцяло липсва, а са налице независещи от него обективни причини за забавяне при произнасяне по процесните 13 преписки. Моли решението да бъде отменено и да се присъдят направените разноски в производството. Ответникът ПК на ВСС чрез процесуалния представител М. Атанасова служител с юридическо образование, както и в представено писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна по всички изложени в нея доводи. Счита, че обжалваното решение не съдържа пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна и.д. Главен прокурор на Република България не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, се явява основателна. Административното производство е инициирано по предложение вх. ВСС-12112/20.09.2023 г. от и.д. Главен прокурор на Република България за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на М. Г. К. - прокурор във Върховна прокуратура по чл.308, ал.1, т.4 от ЗСВ. Вносителят е възложил проверка на работата на прокурор К. със Заповед РД-04-229/ 11.07.2023г, приключена с доклад от 21.07.2023г. За проверявания период от 01.01.2022г до 12.07.2023г е констатирано просрочено произнасяне по 103 бр случаи по 98 бр преписки. Според вносителя на предложението произнасянето извън законоустановения и разумния срок по близо 1/3 от всички решени от прокурора преписки, сочи системност на работата му и извършено нарушение по чл.307, ал.3, т.1, и т.2 от ЗСВ - системно неспазване на срокове, предвидени в процесуалните закони, поради забавено произнасяне по 98 бр преписки, както и бездействие, което неоправдано забавя производството по 13 бр от преписките. С решение по т.1 от заседание на ПК на ВСС по протокол 36, проведено на 11.03.2023г, е образувано дисциплинарно производство (дисциплинарно дело 18/ 2023г) и е определен дисциплинарен състав, който е събрал писмени доказателства, разпитал е като свидетел завеждащия отдел 01 Специализиран при ВКП прокурор С. и е изслушал привлеченото към отговорност лице. След преценка на доказателствата и обясненията на прокурора с решение ВСС-11143/ 12.09.2024г дисциплинарният състав е приел за установено виновно неизпълнение на служебни задължения от прокурор К., изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и бездействие, което неоправдано е забавило производството по 13 бр преписки по досъдебни производства и е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Прието е, че е действал при изключително висока натовареност по преписки със значителна фактическа и правна сложност, отчетена е работата му в Комисия по професионална етика при ВКП, разпределяне на преписки с административен характер, произнасяния в качеството му на заместник на завеждащия отдел, възлагане на професионална и административна дейност извън тази по наблюдаваните преписки, ползване на продължителен отпуск от 75 дни през 2022г. е извършил дисциплинарно нарушение. Взето е предвид, че в служебната си дейност прокурорът се проявява като компетентен и старателен професионалист, че е работил през почивни дни и към 12.07.2023г няма нерешени преписки. Изложеното мотивира извода на състава, че прокурор К. е извършил виновно дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСВ по непредпазливост (проявена небрежност към служебните задължения) и предлага да му бъде наложено наказание по чл.308, ал.1, т.2 от ЗСВ забележка, което намира за съразмерно и съответстващо на тежестта на нарушението, обстоятелствата по извършването му, вината и поведението на магистрата. В проведено на 23.10.2023г заседание на ПК на ВСС магистратът е изслушан, направени са изказвания от членове на колегията, проведено е гласуване и с резултат шест гласа за с Решение по т. 2 от протокол 36 на прокурор К. е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ - забележка за допуснати нарушения по чл.307, ал.1 т.1 и т.2 от ЗСВ. При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на Прокурорската колегия на ВСС е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, по предложение за привличане към дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Решението на Прокурорската колегия на ВСС е прието след проведено, съгласно изискванията на чл. 311 - чл. 320 от ЗСВ дисциплинарно производство, в което са събирани доказателства за релевантните факти и обстоятелства, обсъдени са доводите на вносителя на предложението и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Процесното решение е мотивирано, като съгласно чл. 320, ал. 7 от ЗСВ за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, предвид приемането на предложението му от членовете на Прокурорската колегия на ВСС. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. В рамките на дисциплинарното производство, както и в настоящото съдебно производство, жалбоподателят не оспорва по същество констатациите за допуснати от негова страна бездействия по посочените преписки, както и тяхната продължителност. Действително поддържаните от него аргументи за липса на виновно поведение, прекомерна натовареност с преписки и друга административна дейност, работа в почивни, ползване на платен годишен отпуск и приключване на преписките преди разпореждане на проверката, са обсъдени както от дисциплинарния състав, така и от дисциплинарнонаказващия орган. Но нито един от тях не е взел предвид, че закъснелите произнасяния по всяка преписка са определени като продължителност без да е съобразявано дали съвпадат с отсъствията от работа на магистрата. Само най-общо е отбелязано, че е ползвал 85 дни отпуск през проверявания период. При съотнасяне на времето на отпуск към конкретните просрочия би могло да се стигне до друг извод за наличието и/или продължителността им, но тези обстоятелства са останали неизяснени в дисциплинарното производство. Не е изследван фактически положения за процесния период труд съотнесен като работни дни към решените преписки. Наказанието е наложено от дисциплинарнонаказващия орган при упражняване на дадената му от закона оперативна самостоятелност, но без да е направена пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. Неустановяването им рефлектира върху точното прилагане на материалноправните разпоредби при определяне на наказанието. С оглед приетото от вносителя на предложението и от дисциплинарния състав, че всички преписки, по които жалбоподателят се е произнесъл извън процесуалните срокове, са с фактическа и правна сложност, не е обсъдена принципната невъзможност да бъдат решени в сроковете по чл.145, ал.2 от ЗСВ и чл.242, ал.4 от НПК, а дори и в 3-месечен срок, предвид данните за изпълнявани в същото време други служебни задължения. Не е без значение и ролята на административния ръководител за създаването на организация, обезпечаваща възможност за своевременно произнасяне по разпределените преписки. От показанията на свидетелката С. се установява, че са й били известни данните за високата натовареност на жалбоподателя, натрупване на преписки от създаване на отдела в направление I "корупционно", текучество на прокурори в отдела и съпътстващите ги забавяния в произнасянията му, но няма данни какви мерки са предприети в рамките на правомощията й в посока да не се допуска извършване на дисциплинарно нарушение. Небосновани са и изводите на дисциплинарнонаказващия орган, че се касае за виновно неизпълнение на служебни задължения. Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. По делото тези факти сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно към своите задължения в правораздаването, полагал е труд в извънработно време и е преодолял забавянията още преди възлагане на проверката. В съвкупността си тези обстоятелства, наред с извънредно високата натовареност и данните за фактическата и правна сложност на преписките, представляват причини от обективно естество за забавянето, а не липса на добра организация и изключват вината му дори под формата на небрежност. Не на последно място следва да се отбележи, че при налагане на конкретното дисциплинарното наказание забележка не е спазен принципът за съразмерност макар предвид вида му то да е първото най-леко по степен. Не е обсъдена и възможността по чл.320, ал.3, т.2, б. а от ЗСВ да не се налага наказание с оглед всички специфики на случая, включително поведението на магистрата, което е коригирано още преди образуване на дисциплинарното производство. По изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира оспорения акт за незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби, които съставляват основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. При този изход на спора за упълномощения от жалбоподателя адвокат по принцип се следва възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но само при наличие на достатъчно доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство. Доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга такива доказателства могат да представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, каквито обаче в случая няма направени. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, а в случая не са налице такива предвид липсата на договор за правна помощ и изрично волеизявление от упълномощителя. С оглед на това искането на адвокат А. Станков следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,