Решение № 734 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 449/2010 г.

Решение № 734 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 449/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "П. В. " Е. гр. В. срещу решение № 1736/28.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2218/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд гр. В. по гр. д. № 5032/2009 г., с което е отменено като незаконно уволнението на Й. Т. Г., извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 11/19.03.2009 г. на И. Д. на дружеството, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Инспектор" в отдел "Човешки ресурси" в "П. В." Е., гр. В. и дружеството е осъдено на осн. чл. 225, ал. 1 КТ да му заплати сумата от 3177,92 лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконното уволнение за времето, през което служителят е останал без работа. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторът сочи, че съдът е отменил уволнителната заповед като е изследвал въпроса доколко е целесъобразна промяната в щатното разписание на длъжностите и дали е имало обективна необходимост от завишаване изискванията за заемане длъжността "инспектор" в отдел "Човешки ресурси" на дружеството. Тези въпроси според касатора не подлежат на съдебен контрол. С оглед на това решението е постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Ответникът по касация Й. Т. Г. от гр. В. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Представя и писмена защита. Моли решението да бъда оставен в сила. С определение № 862 от 05.08.2010 г. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на издадената заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и може ли на това основание същата да бъде отменена след като на работодателя е предоставено правото при уволнение на това основание, да прекрати трудовото правоотношение с работник и служител, който не отговоря на новите изисквания за заемане на длъжността. Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото спорът касае специфична хипотеза във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и предвид необходимостта от разграничение на действията по целесъобразност и законосъобразност на работодателя в производството по прекратяване на трудовото правоотношение на процесното правно основание във връзка с пределите на съдебния контрол при оспорване на уволнението. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Съгласно чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Следователно при реализирана по съдебен ред защита срещу уволнението, уволненият работник или служител може да се позовава на незаконност на уволнението, а не на неговата нецелесъобразност. С оглед на това и правомощията на съда при разрешаване на спора, с който е сезиран, са относно проверка законността на уволнението, а не на неговата целесъобразност. Това е така, независимо от основанието, на което уволнението е извършено. Следователно и когато същото е на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както в настоящия случай. Уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание на което уволнението е извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са предвидени /напр. при дисциплинарното уволнение/, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила при уволнение или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение - напр. подбор. по чл. 329 КТ. Критерият за разграничение между незаконосъобразност и нецелесъобразност на действията на работодателя във връзка с извършено от него уволнение е относимата към съответния вид уволнение законова регламентация. Когато оплакванията касаят нарушение на тази законова регламентация, очевидно се оспорва законосъобразността на уволнението. В останалите случаи същите касаят целесъобразността на заповедта за уволнение е не могат да служат като основание за нейната отмяна. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът - ответник по касация, е уволнен със заповед № 11/19.03.2009 г. на И. Д. на "П. В. " Е. на осн. чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ -поради липса на необходимото образование. Прието е, че според щатно разписание /без дата/ е въведено ново изискване за образование относно длъжността, заемана от ищеца, а именно изискване за висше образование. Това ново изискване е залегнало в длъжностната характеристика, изготвена за длъжността, "инспектор" в отдел "Човешки ресурси". По делото е безспорно, че ищецът е бил със средно образование и с оглед на това същият не е отговарял на въведеното ново изискване. Независимо от това въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, доколкото по делото е установено, че в дружеството е имало общо четири щатни бройки за процесната длъжност като към момента на уволнението всичките са заемани от лица със средно образование. Работодателят обаче е прекратил трудовото правоотношение поради липса на необходимото образование само със ищеца - ответник по касация. Според въззивният съд, анализът на данните по делото сочи, че целта на въведеното ново изискване за образование е била прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. По тези съображения съдът е приел, че извършеното уволнение е незаконно и го е отменил. Този извод не намира опора в закона и не може да бъде споделен. В случая е безспорно установено, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С ново щатно разписание, в сила от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. за заеманата от ищеца длъжност е въведено ново изискване за образование, а именно изискване за висше образование. Това изискване е отразено и в изготвената нова длъжностна характеристика за длъжността, връчена както на ищеца, така и на другите служители, заемащи тази длъжност. Безспорно е, че ищецът не е отговарял на това изискване. С оглед на това за работодателят е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с него на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В случая обстоятелството, че работодателят е уволнил само един от служителите, които не отговарят на новото изискване, не води до незаконност на уволнението. Н. право е да уволни един, няколко или всички служители, които не отговарят на това изискване и това е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност поради което не подлежи на съдебен контрол. Също така въпрос на целесъобразност и собствена преценка на работодателя, а не на законосъобразност, е въвеждането на нови изисквания за заемане на определени длъжности. Въвеждането на такива нови изисквания би било незаконосъобразно, а и от там такова би било и извършеното уволнение, само в случай, че тези изисквания влизат в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на съответната длъжност. По делото обаче такива доводи не се навеждат. Следователно уволнението е извършено в съответствие със законовите изисквания. Като приел обратното, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от делото, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 530 лева, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.