Решение № 14753 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2011 г.

Решение № 14753 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба на "Макскар" ЕООД със седалище гр. Балчик, представлявано от управителя Марин Димитров Каров, срещу решение № 60 от 8.06.2011 г., постановено по адм. д. № 75/2011 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-СИР-24/21.01.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът - началник на РДНСК Североизточен район, чрез юрк. Христина Георгиева намира за неоснователна касационната жалба. Другият ответник - община Балчик, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на "Макскар" ЕООД срещу заповед № ДК-02-СИР-24/21.01.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Панорамна тераса пред ресторант "Двата петела" - пета категория, находящ се в гр. Балчик върху брегоукрепително съоръжение "Дамба", кв. 194, поземлен имот 162. Съдът е приел, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ. Приел е, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Решението е валидно като постановено от съд в пределите на правораздавателната му власт и в надлежен състав, и допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок. Решението е и правилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че дружеството - касатор е извършило описания в оспорената заповед на началника на РДНСК Североизточен район строеж. Установено е също така, че за извършването му не са искани и съответно издавани необходимите строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователни са възраженията на касатора, поддържани н подадената от него касационна жалба относно характера на изградената тераса. Видът и характеристиките на последната, изпълнените строително-монтажни работи, трайното й закрепване към терена, предназначението и начина на ползването й определят този обект като строеж, а не като преместваем обект по дефиницията на чл. 56 от ЗУТ. В тази връзка законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно това, че в текста на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ не са посочени изчерпателно обектите, представляващи строежи. Тези обекти са определени условно в три групи - сгради, постройки и съоръжения. В случая обектът - предмет на обжалвания административен акт, е част от заведение за обществено хранене и представлява строеж, независимо че е описан като панорамна тераса. Неоснователно е и възражението на касатора относно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че въпреки направеното искане, по делото не е била допусната и назначена тройна съдебно-техническа експертиза. На проведеното на 9.05.2011 г. съдебно заседание по делото, на което е прието заключението на вещото лице, жалбоподателят е бил надлежно представляван, като неговият пълномощник нито е оспорил представеното заключение, нито е поискал допускането на тройна експертиза. Тук следва да се отбележи и това, че въпросът дали даден обект представлява строеж или не, е правен. Този въпрос не е от компетентността на техническата експертиза. Последната може да определи само техническите характеристики на обекта, въз основа на които съдът следва да направи извод налице ли е строеж съгласно даденото в закона определение за това. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,