Решение № 6046 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2021 г.

Решение № 6046 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на старши инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол" в Дирекция "Надзор над заразните болести" към РЗИ – Пловдив, подадена чрез главен юрисконсулт на РЗИ – Пловдив Р. Г., срещу решение № 55 от 11.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2728/2020 г., по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено предписание за поставяне под карантина № 3796/11.10.2020 г. издадено от старши инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол" в Дирекция "Надзор над заразните болести" към РЗИ – Пловдив, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че горецитираното решение е недопустимо, поради липса на правен интерес. Счита, че предписанието за поставяне под карантина с изх. № 3796/11.10.2020 г. е акт с определен срок на действие и към датата на разглеждане на делото на първа инстанция, срокът на предписанието е изтекъл, т. е. то няма правно действие и не създава задължения за адресата си. Поддържа, че предписанието за поставяне под карантина е издадено в пълно съответствие с материалноправните разпоредби релевантни за случая. Издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма. По подробно изложените доводи в жалбата се иска отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу индивидуалния административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита. Ответникът – Д. Д., чрез пълномощника адвокат М. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че процесното решение е правилно и законосъобразно, надлежно мотивирано, като при постановяване на същото обективно и цялостно е изследван събрания по делото доказателствен материал, с оглед на което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени предписанието за поставяне под карантина първоинстанционният съд е приел, че в случая от доказателствата по делото не е безспорно установено, че Д. Д. е била в контакт с болно от COVID – 19 лице, т. е. липсва потвърден случай на COVID – 19. Решението е правилно. Въз основа на данните, съдържащи се в Националната информационна система за борба с COVID – 19, Директора на РЗИ – Пловдив е издал предписание за изолация в домашни условия на Р. Д., на адрес гр. Пловдив, [улица]. Като правно основание е посочено "положителен резултат от PCR изследване на коронавирус от 10.10.2020 г. " С оспореното предписание за поставяне под карантина № 3796/11.10.2020 г., издадено от старши инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол" в Дирекция "Надзор над заразните болести" към РЗИ – Пловдив на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и заповед № РД-01-4040/15.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, е поставена под карантина и Д. Д. за периода от 10.10.2020 г. до 23.10.2020 г. на адрес гр. Пловдив, [улица], (идентичен с адреса на майка й – Р. Д.). Като причина за поставяне под карантина е посочено "контакт с потвърден случай на COVID - 19". Предписанието е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, а именно приложение № 5 към т. 14 от заповед № РД-01-404/15.07.2020 г. във вр. с приложение № 4 към т. 14 от заповед № РД-01-404/15.07.2020 г. при посочване на фактическите и правни основания за издаването му, които се съдържат в акта и в административната преписка. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 35 АПК, поради това, че актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка, а именно тези които биха могли да установят по категоричен начин, че Р. Д., на която Д. Д. е била контактно лице, е била болна от COVID – 19. В т. 10 от Заповед № РД-01-552/02.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването са описани същността и предназначението на Националната информационна система за борба с COVID – 19. С нея се осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички потвърдени случаи на COVID–19 и карантинирани лица и предоставя функционално обезпечение на всички компетентни институции. Въз основа на отразените в нея данни за потвърдени случаи на COVID – 19 се предприемат необходимите по закон и по заповед на Министъра на здравеопазването действия. Изследване за COVID – 19 може да се извърши само в определени лаборатории, които разполагат с необходимите за провеждането му материална база и специалисти. В конкретния случай изследването на Р. Д. е извършено в УМБАЛ "С Г." ЕАД, гр. Пловдив, като тази лаборатория е включена в Приложение № 3 към заповед № РД-01-552/02.10.2020 г. на министъра на здравеопазването. Първоинстанционният съд правилно е заключил, че представеното извлечение от Националната информационна система за борба с COVID – 19 не е достатъчно да обоснове извод в желаната от администрацията посока, поради несъответствие между датата на пробонабиране 08.10.2020 г. (посочена в регистъра) и датата на преглед на Р. Д. в УМБАЛ "С. Г." ЕАД при д-р П. В. с УИН 1700005149 на 07.10.2020 г., от 10. 05 часа до 10. 20 часа, по време на който е взет назофарингеален секрет за COVID – 19. Следва да се посочи и, че в Националната информационна система за борба с COVID – 19 е вписан УИН 1700002511 на "лекар заявил изследването", който не съответства на УИН на извършилия прегледа д-р П. В., нито на личния лекар на Р. Д. – д-р Р. Т. с УИН 1700003102. Така констатираните противоречия подлагат на основателно съмнение обстоятелството, че вписания в регистъра резултат по отношение на Р. Д. касае взетия от нея назофарингеален секрет. След изследването на Р. Д., проведено на 07.10.2020 г. лабораторията е изпълнила своето задължение да регистрира резултата от потвърден случай на COVID – 19 в системата, което поражда задължение за старши инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол" в Дирекция "Надзор над заразните болести" към РЗИ – Пловдив по смисъла на т. 5 от заповед № РД-01-552/02.10.2020 г. Едно от тях е да определи контактните лица, съгласно дефиницията за контактни лица, дадена в Приложение № 4 към Заповед № РД-01-404/15.07.2020 г. на министъра на здравеопазването. В резултат на проведеното проучване се констатира, че лицето Д. Д. е близко контактно лице, по смисъла на т. 1 от цитираното приложение - съжителство в едно домакинство с пациент с COVID – 19. При така установената фактическа и правна страна на спора крайният извод на първоинстанционния съд относно това, че не е доказан фактическия състав, а именно че Д. Д. като адресат на процесното предписание е контактно лице на болно от COVID – 19, т. е. на потвърден случай на COVID – 19, е правилен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 /петстотин/ лева, които да бъдат присъдени на адвокат М. Г., Булстат[номер], на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за оказаната на Д. Д. чрез Р. Д. безплатна адвокатска помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,