Решение № 96 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4936/2007 г.

Решение № 96 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4936/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. Б. от гр. С. срещу въззивно решение № 289 от 19.06.2007 г. по гр. д. № 402/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 7.12.2006 г. по гр. д. № 2365/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от П. П. Б. срещу Н. Н. В. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 254 ГПК (отм.). Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба Н. Н. В. изразява становище за оставяне в сила решението, като правилно. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният иск за установяване недължимост на парично задължение по изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 242 и сл. ГПК (отм.) в полза на Н. В. срещу П. Б. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) - запис на заповед от 1.07.2003 г. Приел е за установено, че записа на заповед е издаден от П. Б. При липсата на твърдения и доказателства за съществуване на пороци във волята на издателя при поемане на менителничния дълг водещи до недействителност на менителничната сделка, или на последващо погасяване на дълга е приел, че вземането по записа на заповед от 1.07.2003 г. е валидно възникнало и съществува. Със записа на заповед ищецът като неин издател е поел задължение да заплати на ответника посочената в ценната книга сума-55 000 лв. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. По предявения отрицателен установителен иск за недължимост на паричното задължение по изпълнителния лист, издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) ищецът е поддържал, че вземането не съществува, тъй като той не е издател на ценната книга и следователно не е длъжник. Въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът правилно е приел за установено, че записът на заповед въз основа на който е издаден изпълнителния лист в полза на ответника и е образувано изпълнително дело е подписан от жалбоподателя-ищец в първоинстанционното производство, в качеството му на негов издател. От приетите по делото съдебно-почеркова, единична и тройна съдебно-технически експертизи е установено, че подписа в графа "издател" на записа на заповед е положен от жалбоподателя, като първо е отпечатан с мастиленоструен принтер текста "издател" и върху него с химикална паста са положени подписа и е изписано ръкописно името "П". П. тези данни правилен е изводът на въззивния съд, че записа на заповед е издаден от жалбоподателя и с него той е поел задължение да заплати на ответника посочената сума от 55 000 лв., т. е. задължението е валидно възникнало и съществува. Неоснователно е оплакването в жалбата, че независимо от констатациите на вещите лица в приетите по делото експертизи, че жалбоподателя е подписал записа на заповед неправилно бил отхвърлен искът, тъй като той никога не се е задължавал със сумата от 55 000 лв. и не е подписвал записа на заповед. Твърдението на жалбоподателя, че вземането на ответника материализирано в ценната книга не съществува, тъй като тя не е подписана от него, т.е. не е неин издател е недоказано, а напротив от приетите експертизи е установено по безспорен начин, че подписа положен върху ценната книга е негов. При твърдения касаещи редовността на записа на заповед-неистинност и пороци на волята, те подлежат на доказване от длъжника-ищец с оглед разпределението на доказателствената тежест. В случая твърдението, че записа на заповед не е подписан от длъжника-ищец не е доказано, поради което правилно въззивният съд е приел, че задължението по него е валидно възникнало и съществува. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, тъй като не е назначил петорна съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 157 ГПК (отм.) съдът за изясняване на възникнал въпрос, за който се изискват специални знания, назначава вещо лице. При сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица. При несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица. В случая по искане на жалбоподателя е назначена както единична, така и тричленна съдебно-техническа експертиза. Вещите лица по назначените експертизи са дали категорично заключение за поредността при полагане печатния текст "издател", положения подпис и ръкописно изписаното име. Заключението на тричленната експертиза не е било оспорено, поради което и съдът не е назначил нова тричленна експертиза. Законът не предвижда възможност за назначаване на петорна експертиза. При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,