Решение № 5812 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2018 г.

Решение № 5812 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Г. от гр. Б., комплекс "Славейков", бл. ..., вх. ..., ет. ..., чрез процесуален представител - адв. С. К. от АК - Б., против решение № 2113 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1732/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлена жалбата му против отказ на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Б., по заявление за преиздаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, обективиран в писмо рег. № 769р-5699/07.06.2017 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради несъответствие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - началник сектор "ПП" при ОДмВР - Б., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на П. И. Г., против отказ на началник сектор ПП" при ОДМВР - Б., по заявление за преиздаване на свидетелство за управление на моторно превозно (СУМПС), обективиран в писмо рег. № 769р-5699/07.06.2017 г. За да постанови този резултат АС - Б. е приел за установено, че със заповед № 70124/01.11.2010 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Б., на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП по отношение Г. е била приложена принудителна административна мярка (ПАМ), като е разпоредено изземване на притежаваното от него свидетелство. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както и че същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. На 18.07.2011 г. П. Г. е положил успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, след което се е снабдил с удостоверение № 769000-6454/18.04.2017 г., видно от което е правоспособен водач на МПС, категория "В" и "М". Посочени са временно отнети по медицински показатели категории "С", "СЕ" и "Д". В отказа за преиздаване на СУМПС, предмет на съдебен контрол пред АС - Б., е отбелязано, че забележката: "временно отнемане по мед. показатели" се дължи на софтуерен проблем в информационната система на МВР. Наред с това е отразено, че притежаваните от Г. категории са отнети поради изчерпване лимита на контролни точки и загуба на правоспособност. При така установената фактическа обстановка, позовавайки се на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г./Наредбата), съдът е направил извод, че възстановяването на правоспособността е възможно само чрез полагане на изпит за придобиване на такава, като в този случай на водача не се връща първоначално издаденото свидетелство, а се издава ново, което удостоверява обстоятелството, че лицето е правоспособен водач. В заключение съдът е приел, че по изложените съображения постановеният отказ за издаване на ново СУМПС, в което да впишат всички притежавани от жалбоподателя категории, преди загубване на правоспособността е законосъобразен и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността му, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. По силата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Съгласно чл. 157, ал. 5 с. з. лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. По аргумент от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 Наредба № I-157/01.20.2002 г., СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория (Арг.: чл. 151, ал. 9 ЗДвП и чл. 15 Наредбата). Според предписанието на чл. 14, ал. 1, изр. 1-во от същата, при придобиване на нова категория, възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки или за допълнително вписване на код по чл. 7, ал. 3, на водача се издава ново СУМПС въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото СУМПС. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че ново свидетелство за управление се издава за съответната категория, за която лицето е положило успешно изпит. В тази връзка първоинстанционният съд е формирал верен правен извод, че законодателят възприема лицата с възстановена правоспособност като водачи, новопридобили правоспособност за управление на МПС, които за да придобият нова категория, следва да положат съответните изпити. Съгласно чл. 157, ал. 5 ЗДвП при кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособност, т. е. зачита се предходен стаж, но не и предходно притежавано право на определена категория. Съответно, за да възникне правото на нова категория за водачи с възстановена правоспособност е необходимо успешното полагане на изпит за съответната категория. В този контекст, не може да бъде споделен наведеният касационен довод, че контролните точки на Георгиев са отнети като водач с категория "В", поради което няма основание да му се отказва вписването на другите категории, които е имал. ЗДвП не определя лимити от контролни точки за всяка от притежаваните категории, поради което и не разделя нарушенията на такива, извършени от водач, притежаващ съответната категория ("В", "С" или "Е"). По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със съдебната практика по тълкуването на ЗДвП. При осъществяване на правораздавателната дейност на АС - Б. са спазени съдопроизводствените правила, а изводите му са подкрепят от ангажирания по делото доказателствен материал. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,