Решение № 11475 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2014 г.

Решение № 11475 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София срещу Решение № 3714 от 4.06.2013 г. постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 2009 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменен Ревизионен акт № 2171203821 от 4.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2845/3.12.2012 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде потвърден. Претендира се и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - "Сириал 2010" ЕООД, със седалище в гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид установените по делото факти и извърши преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е частично основателна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА № 2171203821 от 4.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2845/3.12.2012 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. София, с който по отношение на "Сириал 2010" ЕООД - София са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 181 594,83 лв. и лихви - 12 555,38 лв., вследствие на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и от "Агродимис" ЕООД за доставка на стоки - селскостопанска продукция и по фактури издадени от "Телком Маркетинг" ЕООД за доставки на услуги - изработка на рекламни брошури и сайт за реклама. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е направил извод, че са изпълнени условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като реалността на доставките е доказана. По отношение на доставките на селскостопанска продукция - пшеница, ечемик и слънчоглед по фактури, издадени от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД, съдът е приел, че реалността на доставките е доказана въз основа на доказателствата събрани при насрещна проверка на прекия доставчик "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и намиращи се в счетоводството на същия, както и представените от ревизираното лице документи относно сделките, а именно: приемо-предавателен протокол за предаване на зърното от частни земеделски производители на прекия доставчик "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД, декларация за произход, количество и вид на зърното и приемо-предавателен протокол за предаване на стоката от доставчика на ревизираното лице, товарителници, в които са посочени превозвачите, мястото на товарене и разтоварване, количеството на превозеното зърно и номера на транспортното средство, както и фактури за заплатената услуга по транспортиране на стоката. Наред с това съдът се е позовал на заключение на вещо лице, изготвено въз основа на доказателствата, представени от доставчика и ревизираното лице, въз основа на което приел за установено, че зърното, което ревизираното лице е закупил от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД по вид и количество отговаря на продаденото от него на негови клиенти. Съдът е приел, че са оборени констатациите в РА, че представените фискални бонове за разплащане между доставчика и ревизираното лице са от нерегистриран ЕКАФП и не доказват извършено реално плащане по издадените фактури, тъй като в хода на съдебното производство било представено Свидетелство за регистрация на фискално устройство № 3137005 от 27.01.2012 г., от което се установявало, че индивидуалният номер на фискалното устройство на "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД е DТ366513, а номерът на фискалната памет е 02366513, а при проверка в административната преписка, съдът констатирал, че тези номера отговарят на представените при ревизията фискални бонове от ЕКАФП, поради което приел, че фискалните бонове са издадени от регистрирано фискално устройство. По отношение на доставките на селскостопанска продукция по фактури, издадени от "Агродимис" ЕООД, съдът е приел, че реалността на доставките е доказана въз основа на доказателствата събрани при насрещна проверка на прекия доставчик "Агродимис" ЕООД и предходните доставчици - земеделски производители, както и представените от ревизираното лице документи относно сделките, а именно: протоколи за изкупуване на продукцията от частни земеделски производители, декларация за произход, количество и вид на зърното и приемо-предавателен протокол за предаване на стоката от доставчика на ревизираното лице, товарителници, в които са посочени превозвачите, мястото на товарене и разтоварване, количеството на превозеното зърно и номера на транспортното средство, както и фактури за заплатената услуга по транспортиране на стоката. Наред с това съдът се е позовал на заключение на вещо лице, изготвено въз основа на доказателствата, представени от доставчика и ревизираното лице, въз основа на което приел за установено, че зърното, което ревизираното лице е закупил от "Агродимис" ЕООД по вид и количество отговаря на продаденото от него на негови клиенти - "Папас олио" АД, а също, че за всяка от фактурите за доставка на зърно била отразена датата на плащане, сумата и номера на банковото бордеро или фискален бон, а разплащанията между доставчика "Агродимис" ЕООД и земеделските производители ставали в брой, за което са били издаване РКО. По отношение на доставките на услуги - изработка на рекламни брошури и сайт за реклама, издадени от "Телком Маркетинг" ЕООД, за да приеме, че реалността на доставките е доказана, съдът се е позовал на представените в съдебното производство доказателства от ревизираното лице, а именно: договор от 1.11.2011 г. с предмет - изработка на уеб сайт за реклама, поръчка от 4.11.2011 г. за изработка на сайта на обща стойност 178 000,00 лв. и ДДС 35 600,00 лв., както и приемо-предавателен протокол № 3/9.11.2011 г. Позовал се е и на заключение на вещо лице по назначена съдебно- счетоводна експертиза, че плащанията по процесиите фактури са по банков път, както и на заключение по назначена компютърно-техническа експертиза, че уеб-сайт sirial2010.com е бил активиран и публично достъпен от 2.03.2012 г., когато фирма "Уебсайт БГ" е извършила неговата регистрация в интернет пространството за срок от една година от датата на вписването. Позовал се е и на декларация, подписана от Лъчезар Георгиев, собственик и представляващ "Телком Маркетинг" ЕООД, съгласно която графичния дизайн на уеб-сайта е изработен от служителите на дружеството, а качването и поддръжката на самата страница е извършено от "Уебсайт БГ" ЕООД. За заплащане на домейн за име sirial2010 съдът се е позовал на представена фактура № 0130/2.03.2012 г. с доставчик "Уебсайт БГ" ЕООД и получател "Телком Маркетинг" ЕООД. Приел е, че кадровия и технически потенциал на доставчика за извършване на процесните доставки е установен от представените доказателства от ревизираното лице - договор от 1.10.2011 г. за наем на закрити складови и офисни площи - 300 кв. м., 10 помещения, в сграда Хайтек център в гр. София и 150 кв. м. открити площи около сградата; четири броя фактури за заплащане на месечен абонамент за интернет; счетоводни сметки 411, 703, 4532, 503, отчет за приходи и разходи, оборотна ведомост. Към датата на изработка на уебсайта съдът е приел, че в дружеството са работили по трудов договор 5 човека и 3 на граждански договор. Приел е, че подизпълнител при изработка на рекламните материали било дружеството "Консорциум Ел Дизайн" въз основа на представена фактура № 1000012/1.10.2011 г. за сумата 31 000,00 лв. с предмет на услугата - дизайн, предпечатна подготовка и отпечатване на рекламни брошури, листовки и рекламни материали, с доставчик "Консорциум Ел Дизайн" и получател "Телком Маркетинг" ЕООД. Съдът се е позовал и на практика на СЕС, и по специално на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, съгласно която, посочените разпоредби не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки и съгласно която посочените разпоредби не допускат национална практика, при която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Въз основа на цитираната практика, съдът е направил извод, че право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, а когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са част от измама, включително с ДДС, стопанските субекти трябвало да могат да разчитат на законосъобразността на тези сделки без риск да загубят правото си на приспадане на платения ДДС. Освен това, съдът се е позовал и на решението на Съда на ЕО от 12.01.2006 г. по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03, съгласно което сделки, които не стават недействителни поради измама с данък добавена стойност, включват доставки на стоки или услуги, извършени от подлежащо на облагане лице и икономическа дейност, когато те отговарят на обективните критерии, на които се основават дефинициите на тези понятия, независимо от намеренията на друг търговец, различен от облагаемото лице, за което това лице не знае или няма начин да знае, поради което е приел, че изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга, явяваща се предходна по отношение на спорната доставка и невъзможността да бъде установен произхода на стоките, не обуславя извода, че въпросната стока не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тези стоки или услуги и получателят не може да носи отговорност за действията на своя доставчик. Обжалваното решение е правилно в частта, в която е отменен ревизионния акт, в частта на установените задължения за ДДС за довнасяне, ведно със съответните лихви по фактурите, издадени от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и "Агродимис" ЕООД. В останалата си част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Относно доставката на стоки - селскостопанска продукция по фактури, издадени от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и от "Агродимис" ЕООД, настоящата инстанция споделя правните изводи на съда за осъществени действителни облагаеми доставки на селскостопанска продукция, като счита за неоснователно касационното оплакване, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства и в съдебната фаза на обжалване на ревизионния акт не доказват извършени облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че реалността на доставките е доказана въз основа на доказателствата събрани при насрещна проверка на преките доставчици "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и "Агродимис" ЕООД, намиращи се в счетоводството на същите, както и представените от ревизираното лице документи относно сделките, а именно: приемо-предавателен протокол за предаване на зърното от частни земеделски производители на прекия доставчик "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД, както и на прекия доставчик "Агродимис" ЕООД, декларация за произход, количество и вид на зърното и приемо-предавателен протокол за предаване на стоката от доставчиците "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и "Агродимис" ЕООД на ревизираното лице, товарителници, в които са посочени превозвачите, мястото на товарене и разтоварване, количеството на превозеното зърно и номера на транспортното средство, както и фактури за заплатената услуга по транспортиране на стоката. В касационната жалба няма никакво оспорване на реалното извършване на последващи облагаеми доставки на зърно от страна на ревизираното лице, за което също са представени неоспорени доказателства, а тези изводи се подкрепят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно съдът се е позовал на заключение на вещо лице, изготвено въз основа на доказателствата, представени от ревизираното лице, въз основа на което приел за установено, че зърното, което ревизираното лице е закупил от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и "Агродимис" ЕООД по вид и количество отговаря на продаденото от него на негови клиенти. Следователно, правилно съдът е направил правни изводи, че е установен произходът на зърното, възможността на преките доставчици "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и от "Агродимис" ЕООД да прехвърлят същото на ревизираното лице, транспортирането и предаването му на ревизираното лице, заплащането на доставката и на превоза, както и използването на стоката за последваща облагаема доставка. Влезлия в сила ревизионен акт, с който се установяват задължения за ДДС от прекия доставчик "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД, сам по себе си не би могъл да бъде противопоставен на получателя по фактурата и да мотивира извод за липса на реални доставки. Такъв извод не може да бъде направен и от констатацията на ревизиращите органи, че разплащането по доставките между прекия доставчик "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и ревизираното лице са ставали от нерегистрирано фискално устройство, тъй като от една страна са представени доказателства в съдебното производство за регистрацията на фискалното устройство, а от друга - плащането по фактурите от нерегистрирано фискално устройство не обосновава извод за нереалност на доставката, при наличието на посочените по-горе убедителни доказателства в противоположен смисъл. Наред с изложеното, по делото е безспорно установено, че фактурираните доставки са отразени, както в счетоводството на ревизираното лице, така и в счетоводството на доставчиците, поради което само от факта, че преките доставчици, които са начислили ДДС по процесните фактури, но не са го внесли, не може да се откаже право на данъчен кредит на ревизираното лице. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В този смисъл е и постановеното Решение по дело С-285/2011 "Боник" ЕООД, съгласно което разпоредбите на Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото на приспадане на ДДС за доставката на стока, поради това, че поради измама или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, обосноваваща правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. След като приходния орган е обосновал отказа на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и "Агродимис" ЕООД само с твърдения за нереалност на фактурираните доставките, без да се твърдят, събират и анализират доказателства за привидност на доставката или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или според обстоятелствата е следвало да знае, то правилно с оспореното решение съдът е приел, че при наличието на събраните убедителни писмени доказателства за реалност на доставката незаконосъобразно с издадения ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по посочените фактури. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отменен ревизионния акт, в частта, с която по отношение на "Сириал 2010" ЕООД - София са установени задължения за довнасяне на ДДС, ведно със съответните лихви по фактурите, издадени от доставчиците "Георгиев - А. М. 2011" ЕООД и "Агродимис" ЕООД е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, в която е отменен ревизионния акт, в частта на установени задължения за ДДС за довнасяне, ведно със съответните лихви по фактурите, издадени от "Телком Маркетинг" ЕООД, като настоящата инстанция не споделя правните изводи на съда за осъществени действителни облагаеми доставки. В случая, с процесните фактури от "Телком Маркетинг" ЕООД е фактурирана доставка на рекламни брошури и материали, и уеб сайт. По отношение на фактурираните доставки на рекламни брошури и материали, съдът е приел, че подизпълнител при изработка на рекламните материали било дружеството "Консорциум Ел Дизайн" въз основа на представена фактура № 1000012/1.10.2011 г. за сумата 31 000,00 лв. с предмет на услугата - дизайн, предпечатна подготовка и отпечатване на рекламни брошури, листовки и рекламни материали, с доставчик "Консорциум Ел Дизайн" и получател "Телком Маркетинг" ЕООД. Съдът не е отчел обстоятелствата, релевантни към правото на приспадане на данъчен кредит, че по отношение на доставката на рекламни материали не са представени никакви доказателства за реално изпълнение на договорените доставки - нито от предходния към прекия доставчик, нито от последния към жалбоподателя. Освен това не са представени никакви доказателства за предаване на предмета на доставката на получателя по фактурата "Сириал 2010" ЕООД, поради което извода на първоинстанционния съд за доказаност на доставките - рекламни материали и брошури е необоснован и неправилен. По отношение на фактурираната доставка на уеб сайт, настоящата инстанция счита, че съдът отново не е отчел релевантните за спора факти. Процесните фактури са издадена въз основа на договор от 1.11.2011 г. с предмет - изработка на уеб сайт за реклама и поръчка от 4.11.2011 г. за изработка на сайта на обща стойност 178 000,00 лв. и ДДС 35 600,00 лв., в които няма никаква конкретизация какви точно действия следва да извърши доставчикът, за да получи възнаграждение в размер до 178 000 лева. Други доказателства по делото, от които да се установява такава информация не са събрани. Ето защо, настоящата инстанция счита, че в случая процесните фактури, по които е претендирано правото на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурите не е представена никаква допълнителна информация за конкретизация на престацията, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Наред с изложеното, неправилно съдът е приел, че доставчика "Телком Маркетинг" ЕООД разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да извърши доставка на услуга - изработване на уеб сайт. Видно от извършената в ревизионното производство служебна проверка в информационния масив на НАП, прекият доставчик "Телком Маркетинг" ЕООД към процесните периоди има назначени две лица по трудов договор на длъжност "технически сътрудник". По делото не е установено, че тези лица са с подходяща квалификация, за извършване на дейности по печат, предпечат, рекламен дизайн, изработка на уеб сайт. Освен това не са събрани доказателства, че прекият доставчик "Телком Маркетинг" ЕООД притежават собствена или наета техника за графичното оформление, дизайн и софтуер, който да позволява изработката на уеб сайт. Неправилно съдът е приел, че заключенията по назначените съдебно-счетоводна експертиза и компютърно-техническа експертиза установяват реалност на доставката. На първо место, заключението по съдебно-счетоводна установява само, че при извършена проверка само в счетоводството на ревизираното лице е установено плащане по банков път за част от фактурираните доставки към "Телком Маркетинг" ЕООД, а заключението по назначената КТЕ установява само факт, че уеб-сайт sirial2010.com е бил активиран и публично достъпен от 2.03.2012 г., когато фирма "Уебсайт БГ" е извършила неговата регистрация в интернет пространството за срок от една година от датата на вписването. В същото време няма убедителни доказателства, от които да се установи нито какво е представлявал така регистрирания и активен от март 2012 г. уеб сайт, нито че това е същия уеб сайт, за доставката на който са издадени процесните фактури от "Телком Маркетинг" ЕООД. По делото е безспорно установено, че нито в ревизионното производство, нито при съдебното оспорване на издадения ревизионен акт е извършена проверка в счетоводството на прекия доставчик, като в ревизионното производство такава не е извършена по причина, че доставчика не е бил открит, а в съдебното производство, поради поставяне на задачи към вещото лице да изготви заключение само въз основа на проверка на счетоводството на ревизираното лице. По този начин не е установено фактурираната доставка да е отразена в счетоводството на прекия доставчик и да са установени извършени и калкулирани разходи при прекия доставчик, които участват в себестойността на процесните услуги. Всичко това, съпоставено с факта, че основния предмет на дейност на ревизираното дружество е търговия със зърнени култури, поради което по никакъв начин не става ясна причината за поръчване на уеб сайт на стойност 178 000 лева и дали тази доставка е свързана с икономическата дейност на ревизираното лице, обосновава извода, че ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест да установи, че процесната фактура отразява действително осъществено от издателя й данъчно събитие, не е доказало посочения факт с правно значение. Освен това не са налице убедителни доказателства, че доставените рекламни материали и уеб сайт са налични, тъй като само от факта, че са осчетоводени при получателя на доставката, не може да се направи еднозначен извод за това. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение, следва да бъде отменено в частта, в която е отменен ревизионния акт, в частта на допълнително начислен ДДС, ведно със съответните лихви по фактури, издадени от "Телком Маркетинг" ЕООД и оставено в сила в останалата му част. В отменената част на решението, спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Сириал 2010" ЕООД, със седалище в гр. София срещу Ревизионен акт № 2171203821 от 4.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, с който по отношение на "Сириал 2010" ЕООД - София са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 47 296 лева, ведно със съответните лихви, вследствие на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Телком Маркетинг" ЕООД. Относно разноските: С оглед частичната основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1131,89 лева, определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно отхвърлената част на жалбата на "Сириал 2010" ЕООД. Решението в частта, в която е осъдена дирекция "ОДОП" - София да заплати на "Сириал 2010" ЕООД разноски за горницата от 3 993,58 лева до 5 400 лева следва да се отмени и присъдените разноски в полза на "Сириал 2010" ЕООД да бъдат за сумата от 3 993,58 лева, определени съобразно уважената част на жалбата му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение