Решение № 6995 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2011 г.
ВАСIV отделение17.05.2012 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 61/29.06.2011 г. по адм. дело № 60/2011 г. на Административен съд Кърджали и вместо него постановява: ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Кърджали да се произнесе по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № 94-00-573/23.03.2011 г. от Диана Христова Бечева от гр. Кърджали. ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Кърджали за произнасяне в 30 - дневен срок, при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона в настоящето решение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6995 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Диана Христова Бечева от гр. Кърджали против решение № 61/29.06.2011 г. по адм. дело № 60/2011 г. на Административен съд Кърджали. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна, Кметът на Община Кърджали не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу мълчалив отказ на кмета на Община Кърджали да издаде скици, удостоверения и заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която да определи свободните от застрояване части на следните имоти: 1 дка в местността "Бунар Баши"; 9 дка в местността Демир Тарла"; З дка в местността "Тюмбето"; 5,5 дка в местността Тем Баши"; З дка в местността "Харман Алтъ"; 3,280 дка в местността "Чаирлък", или с обща площ 24,780 дка. Възраженията са за незаконосъобразност на отказа с искане за отмяната му и задължаване на кмета на общината да издаде исканите документи. Съдът е разгледал по същество жалбата и от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото е установил, че с молбата си до кмета на общината касаторът е искала издаването на заповед по чл. 11, ал. 4 от ПЗСПЗЗ, въз основа на която да бъдат издадени удостоверения и скици за имотите за продължаване на реституционната процедура на земеделските земи. В съдебно заседание от жалбоподателя са били уточнени процесни 6 бр. имоти с обща площ 24,780 дка, по отношение на които съдът се е произнесъл с решението си, че обжалваният мълчалив отказ на кмета е законосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел, че имотите не са индивидуализирани, за тях няма изготвен и приет помощен план, или имотите се водят на друго лице по изготвен и приет помощен план и е необходимо представянето на допълнителни доказателства за продължаване на реституционното производство, а един от имотите се намира извън урбанизираната територия на гр. Кърджали. Отделно от това е прието съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК че жалбодателката не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на жалбата си. Решението е неправилно. Молбата до кмета на общината е за издаване на удостоверение и скица за имоти, за които приложимата нормативна уредба в случая е по чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По отношение искането за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ за имот в урбанизирана територия кметът на общината не се е произнесъл, а е следвало като проведе процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Тази процедура е междинно административно производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в което общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии. Застроената, респективно свободната от застрояване площ се определя служебно от техническата служба на общината, решението на която се одобрява със заповед на кмета на общината, след което се издава удостоверение и скица. Според чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ когато в одобрената кадастрална карта няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, ал. 1, се изработва помощен план със съдържанието по т. 1 и 2. Когато за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта се изработва помощен план със съдържанието по чл. 13а, ал. 1, т. 1 и 2. Плановете по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ съгласно ал. 5 се изработват от лица, придобили правоспособност по ЗКИР и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината в посочения състав. Или, когато е направено искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ и заявителя не може да посочи данни за имота си, а и административния орган не му указва да представи наличните такива, задължително кметът на общината следва да проведе процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а ако се налага за идентифицирането на имота и изработването и на помощен план от, изготвен от комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В случая кметът на общината незаконосъобразно е отказал издаването на удостоверение и скица без да е установено къде се намира имотите на жалб. Бечева. В съдебното производство жалб. Бечева е искала допускане на експертиза за установяване на границите и местоположението на имотите, но съдът необосновано е оставил искането без уважение и делото е останало неизяснено по отношение на този факт. При изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено. В производството по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ ОЗС постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Застрояването в имота се установява служебно от техническата служба при общината чието решение се одобрява от кмета със заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Когато в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяването им се изработва помощен план със съдържанието по чл. 13а, ал. 1 и 2. Тези планове се изработват от лица с правоспособност, придобита според ЗКИР и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината. Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. Според чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ когато се иска възстановяване на собствеността от ОСЗ към заявлението се прилага удостоверението и скицата от техническата служба, като ОСЗ може и служебно да изиска издаването на удостоверение и скица независимо от направените постъпки на собствениците. Анализа на цитираната уредба води до извод, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно на производството по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а в някои случаи производството по чл. 11, ал. 4 включва и преди това производството по чл. 13а за установяване на границите и местоположението на имота с приемането на помощен план. Когато се иска издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ или на удостоверение и скица, по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ административният орган е длъжен да установи всички факти от значение за издаване на акта. Това той ще извърши и при служебно поискване от ОСЗ. По делото няма данни процесният имот да е бил идентифициран с площ и граници по действащия кадастрален план и да е било определяно застрояването в него, поради което произнасяне по същество на тези материални предпоставки няма. Ето защо такъв отказ, обусловен с евентуална невъзможност да бъде идентифициран имота според помощния план, представен от жалбоподателите е незаконосъобразен докато не бъдат изчерпани всички възможности за представяне на доказателствата в тази връзка, включително и служебно изготвяне и приемане на помощен план от комисията по чл. 13а ППЗСПЗЗ. По делото се установява наличието на доказателства относно собствеността които не са били взети предвид от органа при издаване на заповедта, което е нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Оспореният акт има белезите на индивидуален административен акт и обективира отказ за издаване на исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като липсва произнасяне от техническата служба на общината, установена е липсата на дължимо по закон волеизявление на компетентният орган - кметът на общината за издаване на исканите документи. Ако органът е считал, че заявлението е неясно, то е следвало да изиска уточняване на претенцията, но не и да постанови отказ и то без да е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Доводите относно собствеността, идентичността на имота, размерите му, застрояване и други подобни са относими към произнасянето на органа след събиране на доказателства и провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Неправилен е основният извод на съда, че отказът е законосъобразен, тъй като не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и същият е постановен без да е изяснен статутът на имота. Тъй като не се налага събирането на доказателства следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което мълчаливият отказ на кмета да издаде удостоверение и скица бъде отменен като незаконосъобразен и делото изпратено като преписка на кмета на общината за произнасяне с изричен административен акт с който или мотивирано да откаже или да издаде исканите документи. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение