Решение № 196 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 108/2008 г.

Решение № 196 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 108/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. Д.в. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г). С решение от 27.10.2006 г., постановено по гр. д. № 237/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд са отхвърлени обективно и субективно съединените искове на М. С. С. от гр. П. против Прокуратурата на Р. Б. и РДВР гр. П. за солидарно заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи като неоснователни. Отхвърлен е и иска на М. С. С. от гр. П. срещу РДВР за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконни действия на администрацията на РДВР Пазарджик. М. С. С. е осъден да заплати на РДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 940 лв. С решение от 11.06.2007 г., постановено по гр. д. № 15/2007 г. на Апелативен съд гр. П. е отменено решението на Пазарджишкия окръжен съд в частта, в която са отхвърлени исковете за солидарно осъждане на Прокуратурата на Р. Б. и РДВР гр. П. до размер на 5000 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което Прокуратурата и РДВР гр. П. са осъдени да заплатят солидарно на М. С. С. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2006 г. В останалата част решението е оставено в сила. М. С. С. е осъден да заплати по сметката на Пловдивския Апелативен съд сумата 1500 лв. държавна такса. С допълнително решение от 10.10.2007 г., въззивният съд е осъдил М. С. С. от гр. П. да заплати в полза на ОДП гр. П. сумата 650 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част е подал М. С. С. Счита, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Прави оплаквания, че след като съдът правилно е установил фактическата обстановка по иска за вреди причинени незаконни действия на Прокуратурата на РБ и РДВР, неправилно е определил размера на присъденото обезщетение. Счита, че този размер е прекомерно нисък и несъобразен със страданията, които е претърпял и ще търпи за в бъдеще от болестта диабет, причинена от тези действия. Относно решението в частта, в която е отхвърлен иска срещу РДВР Пазарджик за вреди причинени от незаконни действия на администрацията на РДВР гр. П. прави оплаквания, че решението е напълно немотивирано като съдът изобщо не е обсъдил и изложил съображения във връзка с показанията на посочените от него свидетели. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което в отхвърлените части исковата му претенция да бъде уважена, както и да се присъдят направените от него разноски във всички инстанции. С допълнителна касационна жалба обжалва допълнителното решение на Апелативен съд гр. П. от 10.10.2007 г., по гр.д. № 15/2007 г., с което е осъден да заплати в полза на ОДП (гр. П. преди РДВР Пазарджик) юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лв. Касационна жалба срещу решението в частта, в която РДВР Пазарджик е осъден да заплати солидарно с Прокуратурата на Р. Б. обезщетение за вреди причинени от незаконни действия на правозащитни органи в размер на 5 000 лв., е подадена от О. д. "П" (ОДП - преди РДВР). В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съда производствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК . Жалбоподателят застъпва становище, че съдът без да обсъди събраните по делото доказателства и без изслушване на съдебно медицинска експертиза необосновано е приел, че е налице причинно следствена връзка между предприетите срещу касаторът ищец действия - повдигнато обвинение и взета мярка за неотклонение и заболяването му от диабет. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск за бъде отхвърлен изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационна жалба срещу решението в частта, в която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати солидарно с РДВР гр. П. обезщетение за вреди причинени от незаконни действия на правозащитни органи в размер на 5 000 лв., е подадена от Апелативна прокуратура гр. П. В жалбата се правят оплаквания, че необосновано, в нарушение на закона и без доказателства в този насока съдът е приел, че вследствие действията на правозащитните органи ищецът М. С. С. е придобил заболяването "Диабет", от което е понесъл неимуществени вреди - физически болки и страдания. Счита, че при определяне размера на обезщетението не е спазен принципа за справедливостта, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което тази претенция на ищеца да бъде отхвърлена или алтернативно да му се присъди по-ниско обезщетение. Касаторът М. С. С. оспорва касационната жалба на Апелативна прокуратура гр. П. ОДП Пазарджик не взема становище по останалите касационни жалби. Представителят на Прокуратурата оспорва касационната жалба на М. С. С. и не оспорва касационната жалба на ОДП Пазарджик. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Относно тяхната основателност, съдът приема следното: Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове съответно с правно осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ и чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. За да постанови своето решение по исковете с пр. осн. чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, въззивният съд е приел, че в случая е налице незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК - самоуправство, поради което съгл. чл. 2, ал. 1 ЗОДВПГ държавата в лицето на органите, привлекли лицето към наказателна отговорност отговаря за вредите, настъпили в резултат на това действие. Приел е също така, че такива вреди от неимуществен характер са настъпили, доколкото при ищеца е констатирано заболяване "Инсулинозависим диабет". Приел е наличие и на причинно следствена връзка между установеното заболяване и повдигнатото срещу него незаконно обвинение. Последните изводи са необосновани. Действително по делото е представена епикриза на МБАЛ АД, гр. П. според която ищецът е постъпил на лечение на 23.06.2005 г. и е изписан на 28.06.2005 г. с окончателна диагноза "Декомпенсиран захарен диабет" - новооткрит, както и експертно решение № 2361 от 23.08.2005 г. за неговото инвалидизиране, издадено от МБАЛ -където това заболяване фигурира като една от причините за определената степен на намалена работоспособност. Разпитани са и свидетели, които установяват, че във връзка с повдигнатото обвинение и преди това ищецът е бил подложен на голямо психическо натоварване и стрес и че заболяването се е проявило именно по времето когато същият е бил обект на предварително разследване от органите на дознанието. Тези данни обаче сами по себе си не са достатъчни за да обосноват извода за наличие на причинно следствена връзка между заболяването и действията на полицията и органите на прокуратурата. С оглед на това съдът е следвало при упражняване на служебните си правомощия в съответствие с разпоредбата на чл. 157 ГПК да назначи специализирана съдебно медицинска експертиза, която да даде заключение в тази насока. Като не сторил това съдът е постановил своето решение в тази част при неизяснена фактическа обстановка - съществено процесуално нарушение водещо до неговата отмяна. На отмяна подлежи решението и в останалата част, в която е отхвърлен предявеният на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ иск за обезвреда на причинени неимуществени вреди от незаконни действия на на органите на полицията, респ. от служители на ОДП гр. П. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) не е обсъдил събраните в тази насока гласни и писмени доказателства като голословно е приел, че, че доказателства за незаконни действия, извършени от служителите на РПУ Пазарджик не са събрани. С оглед данните по делото относно това, че същият е бил изведен на разпит със сложени на ръцете белезници съдът е следвало да изложи съображения относно правомощията на полицията в тази насока, регламентирани в ЗМВР и да прецени дали тези действия на полицията не са в превишение на тези правомощия, доколко те са били обосновани предвид конкретното поведение на ищеца и характера на повдигнатото срещу него обвинение в последствие. Съобразно изложено решението е постановено при условията на чл. 218б, б. "в", предл. 3-то ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 218ж ГПК следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доколкото решението в частта за разноските е обусловено от изхода на спора по същество, на отмяна подлежи и допълнителното решение от 10.10.2007 г., с което М. С. С. е осъден да заплати на ОДП Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, III то г.о.