Решение № 13307 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2016 г.

Решение № 13307 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юрк. Николчева, срещу решение № 5816/17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8320/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменена заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с което е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта й, в която извън окончателния специализиран слой е останал парцел 39030-154-7-1 със заявена площ от 23,16 ха. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Златно руно-08" ООД, гр. С., срещу заповедта на министъра на земеделието и храните в оспорената част . Представена е и писмена защита в подкрепа на така поддържаната теза. Ответникът по касационната жалба - "Златно руно-08" ООД, гр. С., в депозирано по делото писмено становище от адв. С. Р., я оспорва като неоснователна и отправя искане до съда да я отхвърли. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че за 2014 г. жалбоподателят "Златно руно-08" ООД е заявил за подпомагане 80 парцела в общините С., К. и Тунджа. С обжалваната заповед № РД 46-287/06.03.2015 г., на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006, Министър на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. като заявеният БЗС 39030-159-7-1 с цялата си площ от 23.16 ха е останал извън обхвата на подпомагане. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" е актуализиран от административния орган за кампания 2014 г. на база дешифрация /разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ по самолетно/сателитно заснемане през 2014 г. и чрез отразяване на резултати от теренни проверки, проведени през годината като при заявените от дружеството парцел е използван последният метод. За да отмени обжалваният пред него акт, в съответната част, касаеща заявения парцел от дружеството, съдът е обсъдил подробно прието и неоспорено заключение на вещо лице по назначена СТЕ. Съгласно това заключение процесният парцел представлява високопланинско селище в Котленска планина; разположен е изцяло във физически блок ...0-162, определен с начин на тройно ползване - горски ливади и пасища; пасището попада в защитена зона по Натура 20000, която е зона по директива за птиците, припокриваща се със защитена зона по директива на местообитанията. СТЕ се е ангажирала със становището, че в заявената като пасище площ попадат обширни участъци, които представляват скалисти терени, които не представляват трайно затревени площи, а са предимно скали и камениста повърхност. Съдът е установил още, че според вещото лице е следвало тези площи да бъдат отделени в отделни физически блокове с начин на трайно ползване "Области с бедна растителност", доколкото не представляват пасище по смисъла на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, наричана в настоящото изложение /Наредба № 2/2015 г./. В мотивите на съдебното решение е констатирано още, че според експертното заключение в блока съществуват площи, обособени в участъци, всеки един от които с размер, надвишаващ минимално допустимите 0.10 ха, в които броят на дърветата и храстите е по-малък от нормативно допустимите по Наредба № 2/2015 гл; общият им размер е 8.23 ха.; те са обозначени графично от вещото лице на карта, приложение № 1 към експертизата.; прегледът й установява начилие на девет обособени участъка, оградени с червен контур, които представляват постоянно затревени площи и покриват изискванията на чл. 9 от Наредба № 2, а като такива, те са допустими за подпомагане. Съдът е възприел фактическите установявания съобразно приетата и неоспорена експертиза и събраните писмени доказателства. Приел е законосъобразно, предвид действащата към момента на издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПЗП /ред. ДВ бр. 12/2015 г./ наличие на компетентност на издателя на акта. Приел е, предвид задължителната сила на т. 2 на ТР № 8/11.12.2015 г. на ОС ВАС допустимост на обжалването на акта. От правна страна съдът е счел, че при издаване на заповедта, относно заявения за подпомагане парцел, е допуснато нарушение на материалния закон и целта на закона. Прието е, че в нарушение на чл. 33, ал. 1 и чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП при изработването на специализирания слой данните от теренните проверки не са нанесени коректно, извършени са само визуално, не са разграничени границите на физическия блок и на заявените за подпомагане парцели, в нарушение на чл. 8 от Наредба № 105/2006 г. и във връзка с направеното възражение не са извършени необходимите в тези случаи проверки. Наред с това първостепенният съд е приел, че при издаване на оспорената част от заповедта, не е изпълнена целта на закона - да бъдат осигурени всички необходими и възможни условия за подпомагане на земеделските стопани. Към тях спада и целта, посочена в чл. 16а, ал. 1, т. 2 - специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, да се създаде, за да улесни земеделските стопани при заявяване на земеделските парцели за подпомагане, още повече, че в раздел II от оспорената заповед е постановено окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" да се използва не само за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2014 г., но и за прием на заявления за подпомагане през 2015 г. Съдът е съобразил обстоятелството, че съгласно данните от заключението на вещото лице, площта на физическия блок ...0-162, определен с начин на трайно ползване - горски ливади и пасища, би следвало да се отделят в напълно самостоятелен физически блок с начин на трайно ползване "области с бедна растителност" онези захрастени и каменисти участъци, които не представляват пасище по смисъла на Наредба № 2/2015 г.; по този начин, той ще бъде изначално недопустим за подпомагане. Според съда така, както физическият блок е определен понастоящем с начин на трайно ползване - горски ливади и пасища, земеделските стопани се въвеждат в заблуждение още при заявяване на парцелите за подпомагане, което води впоследствие до санкционирането им. Тези изводи на съда са правилни, изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства и доказателствени средства и с приложимите правни норми. Въз основа на събраните доказателства и даденото експертно заключение съдът е направил единственият възможен извод относно допуснати нарушения при извършване на теренните проверки и техните отразявания и оттам относно установена допустимост за подпомагане на заявения парцел според вида, в който е заявен за подпомагане. Неустановяването на границите му се дължи на допуснатите процесуални нарушения при извършване на теренни проверки от помощните органи към решаващия административен орган. Данните и заключението на назначената и приета СТЕ не са оспорени от ответната страна, която е имала процесуална възможност за това. Решението е обосновано, постановено в съответствие със събраните доказателства. В хода на процеса и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са били направени доказателствени искания от ответната страна, които да са били от значение за изясняване на спора от фактическа страна и съответно да не са били уважени от съда. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени направени разноски в размер на 600 лв., съобразно представения договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,