Решение № 5821 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Беджев от гр. София, [жк], [адрес] срещу решение 4057/19.06.2023 год. постановено по адм. д. 4259/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на Й. Беджев за обявяване на нищожността на решение 2153-21-238/23.06.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Беджев от 17.03.2022 год. срещу разпореждане [номер] от 09.02.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Касаторът счита, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град и директорът на ТП на НОИ София-град не са компетентни да се произнесат с разпореждане и решение по редовността и доказателствената сила на удостоверението издадено от СД ИКАР Беджев и сие , в което няма зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, поради което издадените административни актове са нищожни. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното съдебно решение и да бъде прогласена нищожността на решение 2153-21-238/23.06.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София - град. Ответната страна директорът на ТП на НОИ София-град чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д. Велкова в представени писмено становище и писмена защита навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение 2153-21-238/23.06.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София-град е оставена без уважение жалбата на Беджев от 17.03.2022 год. срещу разпореждане [номер] от 09.02.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, в частта относно осигурителния доход като неоснователна. Решението е издадено от Е. Лазарова - директор на дирекция Краткосрочни плащания и контрол в ТП на НОИ София град действаща като директор на ТП на НОИ София-град, съгласно Заповед за заместване от 03.02.2020 год. на Директора на ТП на НОИ София-град. С оглед постъпилата на 17.03.2022 год. жалба от Беджев разпореждането от 09.02.2022 год. е поправено с разпореждане от 28.03.2022 год., поради което и решаващият орган - Директорът на ТП на НОИ София-град, в атакуваното решение е приел, че доколкото претенцията на Беджев частично е удовлетворена с разпореждането от 28.03.2022 год., то и жалбата му следва да бъде разгледана в частта, с която се оспорва осигурителния доход взет предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент на жалбоподателя. В решението са изложени подробни съображения относно законосъобразността на изчисляването на индивидуалния коефициент с разпореждането от 09.02.2022 год. като жалбата на Беджев в тази част е отхвърлена. Прието е, че при регистрацията на СД ИКАР Беджев и сие жалбоподателят е декларирал начало на осигуряване като съдружник с вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, считано от 01.01.2000 год., поради което не е зачетен стажът удостоверен с удостоверение обр. УП-2 в събирателното дружество за периода 31.12.1993-31.12.1996 год. Видно от съдържанието на жалбата до съда Беджев оспорва именно определянето на индивидуалния коефициент, при което не е взет предвид стажът му в СД ИКАР Беджев и сие . С определение 10052 от 21.12.2022 год. по адм. д. 6795/2022 год. на Административен съд София-град поради просрочие на подадената жалба и на основание чл. 159, т. 5 от АПК във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, е оставена без разглеждане жалбата на Й. Беджев срещу Решение 2153-21-238/23.06.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] от 09.02.2022 год. издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване, в частта относно осигурителния доход и е прекратено производството по административно дело 6795/2022 год. по описа на Административен съд София-град. Определението е обжалвано от Беджев и е оставено в сила с определение 2446 от 08.03.2023 год. по адм. д. 1738/2023 год. на Върховния административен съд. С подадената от Й. Беджев жалба с вх. 1012-21-446/27.04.2023 год. по описа на ТП на НОИ София-град и вх. 17258/05.05.2023 год. по описа на АССГ жалбоподателят е искал да се прогласи нищожността или да се отменят решение 2153-21-238/23.06.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София-град и на разпореждане [номер] от 09.02.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град и съдът да обяви, че удостоверение обр. УП-2 от 21.09.2022 год. съставлява редовен документ. С влязло в сила Определение 4058/12.05.2023 год. по адм. дело 4259/2023 год. на АССГ е прекратено производството в частта по искането на Беджев да се отменят разпореждане [номер] от 09.02.2022 год. и решение 2153-21-238 от 23.06.2022 год., както и по искането съдът да обяви, че удостоверение обр. УП-2 от 21.09.2022 год. съставлява редовен документ. Първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал. 1 от КСО видно от представената заповед от 03.02.2020 год., с която Директорът на ТП на НОИ София-град е възложил на Е. Лазарова да изпълнява правомощията му на административен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО като се произнася по постъпилите жалби или искания с мотивирани решения в случай на негово отсъствие поради отпуск, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост. Видно от заповед от 17.06.2022 год. Директорът на ТП на НОИ София-градТеодор Василев е бил в отпуск за периода 20.06-24.06.2022 год. включително като атакуваното решение е издадено именно в този период - на 23.06.2022 год. Според съда разпореждането от 09.02.2022 год. също е издадено от компетентен орган - А. Василева - началник на сектор Отпускане на пенсии-трети , съгл. заповед от 04.12.2018 год. издадена от П. Петкова - Директор на ТП на НОИ София град съгл. заповед от 18.07.2017 год. Според първата инстанция по спора не са налице съществени пороци на атакуваното решение, които да водят до неговата нищожност. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа ясни мотиви, от които е видна волята на административния орган. Решението на Директора на ТП на НОИ София-град, както и потвърденото с него разпореждане са издадени в изпълнение на предвидените в КСО законови основания при спазване на условията и реда за това. Не са налице толкова съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен на неговата нищожност. По изложените съображения решаващият съд е приел, че атакуваното решение е валидно, а жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Нищожни са административните актове издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, водещи практически до липса на волеизявление, както и издадените при пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или на законова опора. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба за обявяване на нищожността на издаденото решение 2153-21-238/23.06.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София-град и оставеното с него в сила разпореждане [номер] от 09.02.2022 год. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София-град. При осъществяване на административния контрол по чл. 117 от КСО е спазена процедурата по заместване. Налице са доказателства за отсъствие на титуляря на длъжността директор на Директора на ТП на НОИ София-град към момента на издаване на решение 2153-21-238/23.06.2022 год. подписано от Е. Лазарова заемаща длъжността директор на дирекция Краткосрочни плащания и контрол в ТП на НОИ София град и упражняваща правомощията на директор на ТП на НОИ София-град по заместване, съгласно Заповед 1015-21-51/03.02.2020 год. на Директора на ТП на НОИ София-град. Решението е издадено в кръга на правомощията по заместването, поради което то изхожда от материално компетентен орган. Предвид посоченото подписалият акта е разполагал с компетентност да се произнася с решението, с което е осъществен административен контрол върху разпореждане [номер] от 09.02.2022 год. на длъжностното лице по ПО при ТП на НОИ София-град, което също е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед 1015-21-247/04.12.2018 год. на За Директор на ТП на НОИ София-град. Изводите на съдебния състав за отсъствия на пороци във формата на акта, които да обосноват извод за неговата нищожност, също се споделят от настоящата инстанция. Нарушенията във формата могат да обосноват нищожност на административния акт само когато са довели до липса на форма, а следователно и на волеизявление. В случая нарушения във формата на решението и разпореждането, водещи до тяхната нищожност, не са допуснати. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например поради липса на кворум). Както правилно е приел съдът такава хипотеза в процесния случай липсва. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В случая издадените административни актове се основават на относимите и приложими към спорното право материалноправни разпоредби. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с незачитането от административния орган на доказателствената сила на Удостоверение образец УП-2 от 21.09.2022 год. издадено от СД ИКАР Беджев и сие и приемането от органа, че удостоверението се явява нередовен документ за установяване на осигурителен доход, са относими към наличието на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и не водят до нищожност на издадения административен акт, а само до евентуална негова незаконосъобразност. Законосъобразността на акта не е била предмет на съдебен контрол поради просрочването на първоначално подадената от Й. Беджев жалба и преклудирането на възможността за разглеждане на спора относно законосъобразността на акта, както и с оглед границите на правния спор, очертани с подадената жалба от Й. Беджев до Административен съд София-град и Определение 4058/12.05.2023 год. по адм. дело 4259/2023 год., а именно обявяване на нищожност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , шесто отделение,