Решение № 6816 от 7.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. Ясин, гражданин на Ирак, с процесуален представител адвокат Иларева срещу решение 2937 от 29.04.2022г., постановено по адм.дело 3792 по описа за 2022 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 5392 ПАМ-674 от 7.4.2022г. на началник сектор "Незаконна миграция" към отдел "Миграция"-СДВР за принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и" да постановите незабавно освобождаване на Я. Ясин". Няма постъпили становища по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед 5392 ПАМ-674 от 7.4.2022г. на началник сектор "Незаконна миграция" към отдел "Миграция"-СДВР за принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци. Съдът е приел от фактическа страна, че лицето, след проведени беседи с органите на отдел "Миграция", се е укрил и не е открит на последния адрес - в гр. София, [населено място] и е възпрепятствал и изпълнение на наложена принудителна административна мярка - връщане до страната на произход. Прието е и, че спрямо чужденеца е приложена и принудителна административна мярка по чл.41 т.4 от ЗЧРБ. Не е посочил, че има адрес в гр. София, жк. "Дружба, посочва противоречиви данни за адреса си, на който възнамерява да пребивава и е обявен за общонационално издирване. Поради което от правна страна е прието, че са изпълнени условията на чл.44 ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ за издаване на процесната заповед. Тъй като в съдебното производство други доказателства не са били представени, то съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна. Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. По отношение на приложението на материалния закон не се установяват нарушения. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и е извел надлежните правни изводи. Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена от надлежен орган в кръга на неговите правомощия, посочени са фактически и правни основания, налице е опасност от укриване на чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а ал.1 т.2 и 3 от ЗЧРБ. Правилно е приетото, че други мерки, извън наложената няма да са ефективни и няма да гарантират изпълнение на принудителната административна мярка - връщане в страната по произход. Всички изложени от първата инстанция мотиви и изводи се възприемат от настоящата инстанция и следва да бъде направена препратка към тях. Изложеното в касационната жалба по никакъв начин не променя направените вече изводи. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение