Решение № 11340 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6070/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А., гражданин на Република Молдова, чрез пълномощник адв. В. Аргиров, против решение 10096/24.03.2025 г., постановено по адм. дело 11539/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България, с рег. 5364р-22039/11.09.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция" към Министерство на вътрешните работи. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение. Сочи се, че по делото не е налице нито един отрицателен мотив, който да е в подкрепа на постановения отказ, а напротив лицето има постоянна адресна регистрация, работи на трудов договор и не е осъждано. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът директорът на Дирекция Миграция" към Министерство на вътрешните работи, чрез упълномощен юрк. Терзийска, оспорва жалбата и моли решението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Л. А., гражданин на Република Молдова, против отказ с рег. 5364р-22039/11.09.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция" към Министерство на вътрешните работи, с който на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 22, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е отказано правото на постоянно пребиваване в Република България. С обжалваното решение 10096 от 24.03.2025 г., постановено по адм. дело 11539/2024 г., състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Л. А. срещу горепосочения отказ на директора на Дирекция Миграция" към МВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е развил съображения, че в случая отрицателното становище от Държавна агенция "Национална сигурност", основано на данни, визирани в чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ - с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава, има задължителен характер за Дирекция "Миграция". Съдът е приел, че приложеното по делото постановление от 13.06.2024 г. по пр. пр. 21435/2022 г. на СГП, с което е отменена мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България , взета срещу лицето, не се отнася към отрицателното становище на ДАНС, като задължителна предпоставка за предоставяне на правото на постоянно пребиваване по смисъла на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ. Постановеното решение е правилно. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците, което съгласно чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което има задължителен характер за дирекция "Миграция" и за отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. В случая по делото не е спорно, че е изразено отрицателно становище от ДАНС с вх. 50/20.06.2024 г. по описа на Дирекция "Миграция" към МВР. Отрицателното становище на ДАНС е обвързващо за водещия производството орган безспорно, когато касае сигурността. Така становището на ДАНС в хипотезата на чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ представлява и мотиви на акта, с който се отказва предоставяне на съответното право. Това становище не подлежи на отделен контрол и е част от съгласувателната процедура по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ и чл. 57, ал. 1 ППЗЧРБ, имащо задължителен характер за Дирекция Миграция , но законосъобразността му се преценява при оспорването на крайния акт, тъй като се засяга правната сфера на лицето. В този смисъл е и т. 2 от решение от 22 септември 2022 г. на СЕС по дело С-159/21 - не се допуска национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, то решаващият орган да е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. Правилни са изводите на АССГ, че приложеното в кориците на делото постановление от 13.06.2024 г. по пр. пр. 21435/2022 г. на СГП, с което е отменена мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България , взета срещу лицето, не е относимо към отрицателното становище на ДАНС. Прокурорът от СГП е отменил взетата мярка на основание чл. 234, ал. 8 НПК, поради изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането му като обвиняем за тежко престъпление. От същото прокурорско постановление е видно, че касаторът е привлечен като обвиняем за тероризъм по чл. 108а, ал. 7, вр. с ал. 6, вр. ал. 1 НК (в приложимата редакция), като впоследствие предметът на разследване е разширен за престъпно деяние на лицето по чл. 321 НК - за образуване или ръководене на организирана престъпна група. Липсват данни делото да е приключило с оправдателна присъда, поради което следва да се приеме, че са налице достатъчно данни за извършено от лицето тежко престъпление, както и че същото с действията си може да постави в опасност сигурността на българската държава. Становището на ДАНС в същия смисъл, а именно, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава, следва да се приеме за обосновано и мотивирано, доколкото безспорно са налице данни за участие на лицето в определени тежки престъпни деяния. От страна на оспорващия в съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства за оборване на констатациите, установени с доказателствата по преписката. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,