Решение № 8252 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2015 г.

ВАСV отделение05.07.2016 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1614 от 04.08.2015 г., постановено по адм. дело № 641/2015 г. на Административен съд - П.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8252 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител В. В. В., срещу решение № 1614 от 04.08.2015 г., постановено по адм. дело № 641/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменена заповед № 341/17.02.2015 г. с която е прекратено служебното правоотношение на Д. Г. А. на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността от държавния служител. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Г. А., чрез процесуалния си представител адв. Илчова, представя писмен отговор на касационната жалба в който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 341/17.02.2015 г. на изпълнителния Директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Д. Г. А. на длъжност "Началник отдел в Агенция "Митници" в отдел "Митническо разузнаване и разследване" ТМУ, М. П.. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в едномесечен срок от получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране, но са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно. Решението е правилно - липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материално правните изисквания на приложимата нормативна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав споделя напълно извода на Административен съд - П. за са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материално правните норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение на Аврамов. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Основна цел на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. За постигането на така регламентираните цели са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. От доказателствата по делото е видно, че индивидуалният работен план не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), тъй като в него не са посочени конкретни цели, както изисква нормата на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА, а са възпроизведени задължения на служителя по длъжностна характеристика. Няма конкретика, зададен обем и срокове за изпълнение на конкретни задачи. Не е установено по категоричен начин да е провеждана междинна среща, каквато е задължителна за изпълнение на процедурата по НУРОИСДА. Не е спазен и третият етап от атестирането съгласно разпоредбата на чл. 13 от НУРОИСДА, на която оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са изпълнени целите на работния план; степента, в която са постигнатите изискванията към изпълнението на преките задължения; степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективното изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за обучение и развитие на служителя през следващия период. По делото липсват доказателства, от които да е видно заключителната среща кога се е състояла. Непровеждането на заключителна среща дискредитира определената от оценяващия ръководител обща оценка, доколкото е недопустимо оценяването на база част от етапите по атестирането. Липсата на заключителната среща, предвидена от чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА е съществено административно производствено нарушение, водещо до незаконосъобразност и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради възможно най-ниската обща оценка при атестиране. Настоящият съдебен състав споделя и извода на решаващия съд, че така формулираните вътрешно противоречиви твърдения в атестационния формуляр нямат характер на изискуемите от чл. 76, ал. 7 ЗДСл мотиви. Изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА са пряко свързани с правилото преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии. В случая изложените мотиви са формални, вътрешно - противоречиви и взаимноотричащи се, поради което съдът намира, че не отговарят на изискванията на закона и са равнозначни на липса на мотиви. Допуснатите нарушения на НУРОИСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Това нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане относно разноските по делото, настоящият съдебен състав смята, че такива не се дължат. В о. с. з. от 01.06.2016 г. адвокатът на ответната страна е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно договора за правна защита и съдействие. Приложен е договор от 04.05.2016 г., в който е посочено възнаграждение в размер на 500 лева, но не е отразено възнаграждението да е платено в брой или по банкова сметка. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, се присъждат, когато страната е доказала извършването на разноските в производството, т. е. тяхното заплащане. Не е достатъчно те да са уговорени. В договора трябва да е вписан начина на плащане -ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора страните са уговорили адвокатско възнаграждение от 500 лева, което е допустимо по чл. 36 от Закона за адвокатурата, но не е посочен начин на плащане - в брой или по банков път. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 107, ал. 2
  • чл. 221, ал. 2