Решение № 14140 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16511/2011 г.

Решение № 14140 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16511/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Борислав Спасителов Златков от гр. София, против решение № 3428/11.07.2011 г. по а. д. № 3971/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Златков против Заповед за задържане на лице рег. № 986/26.04.2011 г. на полицейски орган - Цветан Иванов Петков, инспектор в Трето районно управление на полицията (РУП) при Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДМВР), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането му за срок от 24 часа. Недоволен от решението, Златков го обжалва. Счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. АСССГ не е съобразил, че принудителната административна мярка (ПАМ) е приложена, без да е спазен принципът на съразмерност. Липсват изложени мотиви, защо съдът е приел съответствие на заповедта с целта на закона. Предвид противоречивата практика на различни регионални административни съдилища, иска спиране на производството по делото и иницииране на друго - по издаване на тълкувателно решение по "спорните въпроси", без последните да са конкретизирани. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната жалба и се отмени обжалваната заповед. Ответникът - полицейски орган Цветан Иванов Петков, инспектор в Трето РУП - СДВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установеното от фактическа страна. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата е правният извод, че въпреки липсата на данни за възможност деецът да извърши ново престъпление или да се укрие, съдът е преценил наложената със заповедта ПАМ за законосъобразна. Безспорно по делото е, че полицейският орган - издател на обжалваната заповед, е разполагал с данни за извършено от касатора престъпление от общ характер по чл. 193, ал. 1 от НК. Този факт не се оспорва от Златков пред АССГ и ВАС. Нещо повече: налице са данни, че по заявителски материал е образувано досъдебно производство № 1195/2011 г. в 03 РУП - СДВР и предварително производство № 19301/2011 г. по описа на Районна прокуратура София. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Изводът на АССГ, че изложените от касатора доводи, касаещи чистото му съдебно минало, липсата на данни за съществуваща вероятност за извършване на друго престъпление и липса на опасност от укриването му, не са определящи при налагането на ПАМ е обоснован и законосъобразен. Всички тези доводи и основания са релевантни при вземане на мярка за неотклонение по отношение на дееца във връзка с образуваното против него предварително производство, не и в случаите, когато по отношение на него се взема ПАМ по реда на ЗМВР. Последната, съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, може да се приложи в 4 хипотези - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай мярката е наложена за предотвратяване на административно нарушение - хипотеза, която не е обусловена от волята и поведението на дееца, а зависи единствено от преценката на административния орган. Неоснователен е доводът, че наложената ПАМ не е съобразена с принципите на АПК и в частност - с целта на закона. Както се посочи, ПАМ се налага за постигане на определени цели и по делото липсват основания да се твърди, че обстоятелства изключващи тяхното прилагане не съществуват в случая. Обосновано е и цялостното заключение на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Член 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни (а такива в случая са налице), обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. При тези доказателства правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - установеното съдържа данни, че касаторът е извършител на престъпление, поради което правото на органа да приложи принудителната мярка на това основание е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и по посочените съображения е отхвърлил жалбата против административния акт, съдът е постановил решение, което е правилно и законосъобразно. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, като липсват основания за неговата отмяна. Същият следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС